През ноември 1897 г. започва прокопаването на двата железопътни тунела край Търново

Всички се страхували от пристигането на „железния кон”

Още в първите години след Освобождението, във връзка със стопанското развитие на страната, възниква нуждата от разрастване на железопътния транспорт. По време на далновидното управление на нашия знаменит съгражданин Стефан Стамболов влиза в сила Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България (21 януари 1889 г.). Десет години по-късно - на 8 ноември 1899 г., започва функционирането на предвидената централна жп линия София – Плевен - Шумен.
В „Изложение за състоянието на Търновското окръжие през 1899¬-1900” на окръжния управител Иван Драсов пише: „На 8 ноември 1899 г. се откри функционирането на централната жп линия София - Плевен - Шумен, която пресича окръжието на едно протежение от 87,7 км и има пет железопътни станции: Павликени, Ресен, Г. Оряховица, Калтинец, Джулюница и Стражица. Очаква се да бъде свършена през тази година и железницата Русе - Търново. Несъмнено, че тези две линии са от голямо значение за окръга в търговско и икономическо отношение”. През месец март 1897 г. е публикувано новото Допълнение към Закона за проектиране и построяване на жп мрежа в България, с което се узаконява отсечката Горна Оряховица - Велико Търново по проект на инж. Петко Попниколов, родом от Елена, който по това време е директор на БДЖ, а по-късно и кмет на София, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова - Ганева.
Проведеният през 1897 г. търг за построяване на линията Русе - София е спечелен от русенския банкер, политик и предприемач Стефан Симеонов. Строителството започва на 4 август 1897 г. и продължава четири години. По протежение на 130 км били предадени 8 гари, 10 спирки, много кантони, мостове и двата влакови тунела под Велико Търново.
Така започва нова ера в строителството и в самата визия на историческото Велико Търново.

За построяването на тази линия се работи много активно и енергично. За целта е трябвало да се прокопаят двата влакови тунела под града, които и днес са невероятна атракция и забележителност на града. Техните изкопи започват почти едновременно - първият от гара Трапезица е започнат на 1 ноември 1897 г., а вторият под Света гора - на 19 ноември.
Сериозни перипетии съпътстват строежа на толкова екзотичния железен мост, свързващ двата тунела, през който минава жп линията. Две опустошителни наводнения, при които са отнесени част от железните конструкции, завлечени са работните скелета и какви ли не други строителни неволи, затрудняват забележителното дело. Създатели на това сложно жп съоръжение са белгийски, френски, италиански специалисти и работници, както и български строители. Този обект се превърнал в истинско събитие за нашия град. Всички говорили само за него, възхищавали се от сложността на строежа и същевременно от скоростното изпълнение на тази жп отсечка. Във фонда на Регионалния исторически музей се съхраняват уникални оригинални снимки, свидетелстващи за големия строителен размах на това така полезно дело.
През 1899 г. започва и строежът на железопътна гара Търново, разположена в местността „Белянка”, наречена така, защото някога на десния бряг на Янтра фините великотърновки са белили платната си.
Любопитна е историята на кантон спирка „Трапезица”. Първоначално се намирала на 200 м от сегашната гара по посока на Горна Оряховица. Една сутрин намират почти готовата сграда потънала в льосовите почви и се наложило да бъде изместена на днешното място. В сегашния вид е построена през 1923 г.
Най-после дългоочакваният миг на откриване на жп гара Търново идва. На 8 октомври 1900 г. нашият град посреща с новия ХХ век и първия влак - едно истинско чудо на техниката.

Толкова невероятно е било движението му. Като змия припълзявал той през тунелите, през железния жп мост над реката, показвал се от различни посоки под града, влизал от тунел в тунел. Великотърновци отначало дори се страхували и го наричали с ужас „железния кон”. Но бързо свикнали с удобствата му и той скоро станал част от живота на старата столица.
Самото откриване на кокетната гарова сграда е повече от тържествено. Заедно с многото официални лица, пристигнали „със състава на височайшия влак”, като почетен гост присъствал и Овасен Саваджинян - арменец, заслужил деятел на железопътното дело, дотогавашен началник на гара Татар Пазарджик. Той бил назначен и за първи началник на търновската гара. Според утвърдения протокол, участниците в тържеството се задължавали да бъдат в строго официално облекло -¬ господата с рединготи и цилиндри, дамите с дълги черни рокли и шапки с воалетки съобразно европейския етикет, а военните с представителната си униформа. Обстановката и атмосферата са изключително тържествени. Цялата сграда е препасана с красиви зелени гирлянди, развява се националният трибагреник и под звуците на националния химн, изпълнен от духовия оркестър, тържествено е открита жп линията и жп гара Търново. (С Указ № 806 на Президиума на Народното събрание от 9 ноември 1965 г. жп гара Търново е преименувана в жп гара Велико Търново).
Първоначално влаковете между Русе и Търново се движили три пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък. От Русе тръгвали в 16,31 часа, а от Търново - същия ден в 21,30 ч. Железопътната гара била натоварена и с изпълнението на телеграфопощенска служба - прием за препоръчителна пощенска кореспонденция и вътрешна и международна телеграфна кореспонденция. Телеграфически жп гарата била свързана с телеграфопощенската станция в града, с която поддържала денонощна връзка.
Вече 105 години гара Велико Търново съществува в почти същия си вид.

Посреща и изпраща бягащите влакове, макар и позагубили с времето значението си на най-популярен и използван транспорт. И все пак са изпълнили с чест през времето своята мисия и продължават да будят сантимент по романтичната и отминала тяхна слава.