Проф. д-р Илиана Павлова: Живеем в свят на фалшиви новини и постистини

Проф. д-р Илиана Павлова е зам.-декан на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ръководител на Катедра „Журналистика и връзки с обществеността“. Научните й интереси са насочени към теорията на масовите комуникации и медиите, журналистиката, PR, онлайн комуникацията, комуникационния мениджмънт. Наскоро проф. Павлова бе модератор на международната конференция „Медии и постистина“, проведена във ВТУ.

-Какво е фалшива новина, проф. Павлова?
-Фалшивата новина е невярна информация, която се разпространява в различните медии целенасочено. Може да бъде с пропаганден характер, може да бъде манипулативна. Целта й е да въздейства върху общественото мнение.

-По-скоро политическа или по-скоро финансова изгода се търси с такава новина?
-И двете, те са свързани. Миналата година Оксфордският речник обяви за дума на годината постистина, а тази издателят „Колинс“ – фалшива новина. Живеем в свят на фалшиви новини и постистини. Постистината е резултат от медийното въздействие, тя следва фалшивата новина. Т.е. осъзнаваш какво реално се е случило, каква е действителната картина, едва след като си повярвал в това, което ти представят медиите.

-Може ли да се говори за генезис на фалшивата новина или да се посочи медия, която първа е тиражирала такава?
-Винаги е имало фалшиви новини, да бъдем честни. В наше време обаче фалшивите новини и постистината станаха актуални заради мащаба на явлението и скоростта на разпространението, затова вече са ни нужни и думи, с които да ги назовем. Много бързо се случват нещата. Ето, и Брекзит, и избирането на Тръмп. Самият Тръмп в профила си в Туитър непрекъснато използва израза фалшиви новини, за да критикува медиите и да изрази своето отношение към тях, но това е неговата субективна гледна точка. С изразафалшиви новини той представя личното си несъгласие с начина, по който медиите отразяват неговата работа. Което не прави автоматично медийната информация недостоверна.

-Субективното възприемане на света ли е причината потребителят да е склонен да кликва на новина, която започва с ШОК!!! УЖАС!!! СЕНЗАЦИЯ!!!?
-За мен това е феномен. Може би трябва повече медийна грамотност. Маркерите ШОК!!! и останалите, които изредихте, още с виждането им в социалните мрежи би трябвало да указват типа съдържание и да правят потребителите по-подозрителни и внимателни към него. Такова медийно съдържание търси наистина шока и ужаса, търси нашата реакция, кликването ни. А кликвайки, всъщност, му даваме нашия вот, нашето доверие, внимание...

-Повдигнахте темата с Доналд Тръмп. Случилото се по време на кандидат-президентската кампания в САЩ сякаш е христоматиен пример как една фалшива новина може да промени хода на събитията. Можем ли да посочим типичен пример за България?
-За радост нашата медийна среда е доста далеко от мащаба на явлението, което виждаме в други краища на света и дано да си остане така. Но примери как една фалшива новина предизвиква дебат има много и у нас. Да не ги повтаряме, за да не ги легитимираме.

-Какъв е полезният ход на публична личност, замесена в очевадно фалшива новина, има ли смисъл от опровержение?
-Ако става дума за представителна фигура, за човек, който е обвързан институционално и покрай чийто имидж се градят различни други образи и политики, свързани с иституции, организации, с държавата, е нужен добър и добре премислен комуникационен ход. Нужно е опровержение.

-Дори и когато сайтът е напълно анонимен?
-Тук вече идва ролята на всички нас като потребители. Дълбокото ми убеждение е, че качествената журналистика е необходима много в нашето общество. Доверието е базисна категория. На кого вярваме – на информация, която стои без име, или такава, зад която стои автор с името и лицето си. Всички ние трябва да се научим да работим с източници на информация. Да разберем, че не всичко, което идва до нас, е истина, да изградим умение да съпоставяме фактите и различните източници. Медийната грамотност е най-голямото предизвикателство пред съвременния човек.

-Откровено фалшивата или манипулираната информация е по-опасна за обществото? Виждаме какво става в Каталуния например.
-Нещата са свързани, защото целта на една фалшива новина е да манипулира. Едното е следствие на другото. Най-страшни са тези фалшиви новини, които целят пропаганда, целенасочено изграждане на определен тип образи, поведение, възприятия. Иначе има много начини за създаване на фалшиви новини. Голяма част от фалшивите новини тръгват от сатирични сайтове, които обаче, иронизирайки действителността, не търсят ефекта на фалшивата новина. Спомнете си за „Не!Новините“. Така че пак опираме до нашата собствена грижа в какво вярваме и в какво не, на кого даваме доверието си, какво споделяме. Маркерите, за които вече говорихме, фактът, че няма как шеговит сайт да е достоверен новинарски изтоник, трябва да ни кара да се замислим. За да отсеем достоверната информация, трябва да потърсим нейния първоизточник, медията, която първа я е публикувала. Комуникацията в мрежата предполага лавинообразно разрастване, разпространение. Копи-пейст културата, за жалост, е част от съвремието ни и много често сме свидетели как една непроверена информация се препубликува.

-Обществото или коректните медии са по-потърпевши от фалшивите новини? Обществото става жертва на манипулации, а медиите – на подкопаване на доверието в тях.
-И двете. Публичната комуникация дава спойката между всички сфери на обществена дейности тук е отговорността на всички, които работят в медиите – да проверяват информацията, да не разпространяват некачествена такава, да не подвеждат. По-добре по-бавно, но по-качествена работа, отколкото обратното – в стремежа да бъдем бързи да допускаме грешки и да ставаме сами автори на фалшиви новини.

-Но информацията е продуктът с най-кратък срок на годност?
- Няма как да се надпреварваме в мрежата и с технологиите. Виждате как все повече в публичите комуникации навлизат автоматично генерираните новини –направени от алгоритми, написани от роботи. Т. е. фактът сам по себе си вече не е толкова значим, колкото неговата връзка с други факти, неговата интерпретация. Не кой, къде, как и какво, а какво от това. Именно това е важният момент. Така че по-бавно и внимателно в работата, със събиране на различни гледни точки, с проверяване на източниците, с достоверност в отразяването и представянето – това е начинът, по който трябва да се работи. И на това учим студентите си. Непрекъснато говорим колко внимателно трябва да се борави с източници, колко е важно да си грамотен и с добра обща култура, за да можеш да разкажеш интересно и увлекателно за света около себе си, колко е важно да създадеш доверие и още по-важно – да го съхраниш.

-Съгласна ли сте с тезата, че светът вече е в Трета световна война с тази разлика, че фронтът е в интернет?
-Да, така е, фронтовете вече са други. Минаваме в нов тип противопоставяне. И всички ставаме потърпевши, особено ако не проверяваме информацията. Склонността да се доверяваме, да споделяме, необходимостта ни да бъдем в близък контакт с всички тези наши виртуални „приятели“ – това е нов тип организация на нашия свят, на обществото ни. На различни места по света, в различно време, но все пак свързани, с възможност да сме заедно.

-Нужна ли е регулация на онлайн медиите, къде е ролята на държавата?
-Има законодателни опити в тази посока, но е много трудно. Много престъпления могат да се случат в интернет, да не говорим за отношението медии - деца. Трябва да има регулаторен момент, но е много трудно да се изработи при положение, че е декларирано как интернет е свободно пространство. Непрекъснато обяснявам на моите студенти, че личният профил във Фейсбук не е личен профил. Каквото ида публикуваме, ние сме част от една по-голяма общност и всяка една публикация има своите рискове. В интернет всичко е публично, дори личния профил.

-Това означава ли, че трябва да активираме автоцензурата?
-По-скоро инстинкта си за самосъхранение. Like-ът всъщност не е реалното харесване, лайкове може да се генерират автоматично. Но той означава връзка, насочване на вниманието. Публикуването на собствено съдържание невинаги отговаря на възприемателските възможности – ние публикуваме нещо, мислим си за нещо, изваждаме го от някакъв си чисто наш контекст, но на стената ни във Фейсбук получава съвсем друга интерпретация. Дали децата, чиито родители качват снимките им, ще се чувстват комфортно след време в една интернет среда, която показва израстването им? Така че трябва да тръгнем от личната си отговорност, за да стигнем до по-голямото – до ролята на държавата и на различните институции.
Биляна МИЛЧЕВА