Проф. Петко Петков: Защо да не направим дебат кой празник българите почитат най-много?

Историкът проф. Петко Петков винаги е предпочитан събеседник във връзка с Националния ни празник 3 март. Неговите анализи и исторически препратки карат хората да се замислят за последователността на събитията и да си дадат обосновани отговори за развоя на времето. Особено активен е проф. Петков, когато става въпрос за Освобождението и Българската екзархия.

-Проф. Петков, във Велико Търново е погребан един от героите на Априлското въстание - Павел Бобеков. Той е бил председател на Привременното правителство и на практика е първият български премиер, така ли е?
- Имах честта в една от големите годишнини, свързани с Априлското въстание, да присъствам на откриването на този знак, който е сложен, за да поддържа паметта ни и да спомня на старостоличани за един позабравен герой на Априлското въстание и един много сърцат родолюбец, помощник на Георги Бенковски в четвърти окръг, който намира края на живота си по тези земи. За неговото дело малко се знае, тъй като по принцип нашата историография и мемоарната литература фокусира върху главните герои, върху апостолите, и макар той да е от първите, ние сме в дълг към дейци като Бобеков и би трябвало тази празнина в научната литература да бъде попълнена.

-Не случайно Бобеков е погребан в двора на храма „Св. Никола“, каква е ролята на Българската екзархия през онези години?
- Българската екзархия е резултат от десетилетно общонационално движение. То включва много сили, много хора, много енергия. И е предимно българско усилие, което се увенчава със значителен успех. Всъщност ферманът, който издава султанът на 27 февруари 1870 г.,  очертава почти пълните граници на българското землище. И понеже великите сили са го признали за независим владетел, те се съобразяват с този диоцез.

- А какво се случва на Цариградската конференция през 1876 година?
-Тя е свикана, за да реши главно проблемите на Балканите, в това число и бъдещата автономия на българите.  Именно диоцезът на екзархията, от делтата на Дунав до Охридското езеро, е взет като ориентир къде живеят българите. Само че предложението на конференцията, прието с консенсус, предвижда разделянето на България на два големи вилаета, но въпреки това границите са почти пълните български граници. Султанът тогава отхвърля това решение, Русия води война с цел да го наложи и това е официалната й мисия. Тя е длъжна да се съобразява с останалите велики сили според Парижкия мир през 1856 година и предварително се уговаря, и предварително дава съгласие за неправене на голяма славянска държава. Но в края на войната, много малко хора знаят, че първото руско-турско споразумение, с което свършва войната, е подписано в Одрин на 19 януари, 31-ви по нов стил, и се казва „Основи на мира“. То точно повтаря границите на Цариградската конференция, само че вече като единно самостоятелно българско княжество. Ето това е връзката между фермана за Екзархията, който очертава българските граници и първия договор, с който се предвижда голямо Княжество България, който Русия налага на победената Османска империя, подписан в Одрин на 19 януари.

- А какво се случва след това, как се стига до така наречената Санстефанска България?
-След това обаче някак си се отпускат и по-скоро военните вземат връх над по-предпазливите дипломати. И налагат този Санстефански договор, който се различава от диоцеза на Екзархията. Екзархията няма излаз на Бяло море, а Санстефано има и това понякога ни заблуждава, че този излаз е направен за нас и тогавашните ни лодки. Всички знаят за кого е и кой има мечта да излезе на топло море и да контролира проливите.  Това дразни много Европа, тя се втвърдява. Постига се едно споразумение между Англия и Австро-Унгария за недопускане на голяма българска държава. Русия е тотално изолирана и е принудена да приеме още преди Берлинския конгрес да приеме силно ограничаване на Княжество България до Балкана, какъвто е финалният резултат. За сметка на отстъпката, която Англия й прави да си върне Южна Бесарабия и няколко града в Кавказ, което напълно я удовлетворява. Това е фактическата последователност, а вече кой как тълкува нещата е въпрос на лично мнение и преценка.

-В тази връзка предлагате и широк дебат за датата 3 март?
- Аз мисля, че е време да се направи широк обществен дебат, но и с отчитане на научните аргументи за това кой от многото паметни дни в нашия календар заслужава да бъде национален празник и дали изобщо трябва да има такъв. Защото от създаването на Третата българска държава до 90-та година ние имаме само официални дни. Нека пък известно време да имаме само няколко официални празници и да видим народът кой от тях почита най-много. И тогава ще стане ясно, че един майски ден българите смятат за най-любимия си общонароден празник - 24 май.
Михаил Михалев