Професор Харалампиев е бягал на 10 маратона в 6 държави

Надали има непрофесионални спортисти, които могат да се похвалят с неговото постижение

Има хора, които са добре познати в обществото с активната си обществена дейност, но в същото време хората от това общество не знаят още много любопитни и интересни неща за тях. Един от тях е доайенът на съветниците в Общински съвет – Велико Търново и дългогодишен офицер от Българската армия, полковникът от резерва, професор Михаил Харалампиев. За неговата дългогодишна преподавателска и научна дейност в Националния военен университет „Васил Левски” в старата столица и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” знаят много хора, не само тези, на които е преподавал. Широк отзвук получи и издадената от него през миналата година книга „Химическото оръжие”. Но малцина знаят, че той спортува от дете и не е преставал досега, независимо, че през есента му предстои да навърши достолепната 75-годишна възраст.


Най-интересното от неговата спортна дейност е, че надали има непрофесионални спортисти, които могат да се похвалят с неговото постижение – участие на 10 маратона в шест държави! Михаил Харалампиев е роден на 30 октомври 1943 г. в село Подареч, Радовишко в днешна Република Македония. По онова време селцето е в пределите на Царство България. Там е изпратен на работа неговият баща, който се залюбва с мома македонка. И така на този свят се появил бъдещият полковник от Българската армия - Михаил Харалампиев. Семейството му живее там до 1948 г., след което се преселва в град Габрово. Там Мишо, както го наричат дори и някои от по-младите от него, завършва началното и основното си образование, след което продължава средното в елитната Априловска гимназия. Но там учи само две години, след което любовта му към химията го отвежда в Техникума по текстил. Още като ученик в Габрово той започва да тренира първо футбол, ски бягания, а след това и лека атлетика към Ученическата спортна школа. И успехите му в тези спортове не закъсняват. През 1959 г. печели първо място на Окръжното първенство по ски бягания за юноши младша възраст в Габровския Балкан и трето място на Републиканския крос по бягане на 1500 метра в Габрово.
Независимо, че оттогава са минали много години, Мишо си спомня за една много интересна случка от този крос. Почти през цялото време той бил водач, влиза първи преди финала в градския стадион, но поради липса на подходящи обувки в последния момент е изпреварен от двама души и се класира на трето място. Тогава той се разплакал, а майка му, която присъствала на финала, започнала да го бие, защото се е класирал... едва трети на това престижно републиканско състезание!

През следващата 1960 г. в Шумен младият лекоатлет печели първо място и на следващия Републикански крос на 1500 метра, откъдето е запазил и първата си награда – ваза с надпис от състезанието. След това през 1961/62 г. отбива редовната си военна служба в Армейската спортна школа в Пловдив, където през 1962 г. печели първо място за юноши старша възраст на крос 3000 м.
Любовта на Михаил Харалампиев към химията става причина той да кандидатства във Висшето народно военно инженерно свързочно-химическо училище „Георги Дамянов” в Силистра. Приет е и изкарва първата учебна година 1962/63 г. там, а от следващата 1963 г. химиците са преместени във Военното училище във Велико Търново, където той завършва петгодишния курс със специалност „Инженер-химик”. Първото му офицерско разпределение е в Стара Загора, където изкарва две години, след което е преместен във Висшето народно военно училище „Васил Левски” – Велико Търново. Отново две години, а след това още две в Симеоновград, една отново в Стара Загора и от 1974 г. е редовен аспирант в Химично-технологичния институт в столицата. След това две години е преподавател във Великотърновското военно училище (1975-1977) и три години е слушател във Военно-химическата академия в Москва. След завършването й през 1980 г. в продължение на 16 години е преподавател във Великотърновското военно училище, където стига до ръководител Катедра „Военно-химическа подготовка”.


Богатият му практически и научен опит става причина той да бъде поканен на работа към Организацията за забрана и унищожаване на химическите оръжия към Организацията на обединените нации със седалище в Хага, Кралство Нидерландия (официалното име на Холандия). Там изкарва 10 години (1997-2007), след което от 2008 г. е професор и преподавател в Националния военен университет „Васил Левски” – Велико Търново.
През 2013 г. тогавашният началник на Националния военен университет ген. Цветан Харизанов го обявява за „Доктор хонорис кауза” на университета. Това е богатият професионален опит на полковника от резерва Михаил Харалампиев.
Не по-малка е и активната му спортна дейност и успехите, свързани с нея.

Още като курсант печели първи места на ски бяганията на 15 километра и биатлона на същото разстояние на състезанията на Висшите военни учебни заведения. Също като курсант печели сребърен медал по... бокс в категория лека-полусредна на Вузовския шампионат на военното училище. Като офицер печели две трети места на патрулно ски бягане на 30 км и на ски ориентиране. Но най-големия си спортен актив той отчита по време на 10-годишната си работа в Хага. Там за първи път през 1998 г. участва на Международния малък маратон – 21 километра, а след това и на пълния - 42 195 метра в друг холандски град Амстердам в края на същата година. Тя се оказва и най-натоварената за него, защото през същото лято като инспектор към ООН за първи път участва и на триатлон, проведен в Джонстън Атол, югозападно от Хонолулу на Хавайските острови. Това е едно изключително тежко състезание, включващо плуване 5 мили (около 8 километра) в Тихия океан; 30 мили (50 км) колоездене и 10 мили (15 км) бягане, където се класира на трето място от 77 състезатели.
След 1998 г. Харалампиев участва още три пъти на малкия маратон в Хага – 2000, 2001 и 2002 г. През 1999 г. участва и на традиционния 21-ви маратон в шведската столица Стокхолм; през 2000 г. и 2001 г. на пълните маратони (42 км) в Париж и Лондон, а през 2001 г. на маратона, който е част от Олимпийските игри на организациите към ООН в испанския град Аликанте. Така за около 5 години професор Михаил Харалампиев участва на 10 маратона в шест държави.


Още като курсант през 1968 г. Харалампиев става и футболен съдия, а през 1982 г. вече като офицер ръководи футболни срещи във Великотърновските областни групи. След две години става делегат на футболни срещи, а след това и председател на Съдийската комисия към Зоналния съвет на БФС – В. Търново. Когато отива на работа в Хага в продължение на 9 години ръководи безплатно футболни срещи от детско-юношеските групи, където играе и неговият внук Михаел. Днес той е наследил футболното съдийство от дядо си, а и от баща си - Петко Павлов, който в продължение на 23 години също е бил футболен съдия, а сега е спортен журналист и управител на Общинско предприятие „Спортни имоти и прояви” в старата столица.
Това е общинският съветник втори мандат в Община Велико Търново - полковникът от резерва професор Михаил Харалампиев, който и тази зима не пропусна да се качи на ските, активно почивайки на вилата си в балканското курортно селище Вонеща вода или в парка „Никола Габровски” в старата столица.

Ангел ГАНЦАРОВ