С разграбването на библиотеката в Куршум джамия била унищожена безценна информация за историята на Търново и България

Безценна информация за историята на Велико Търново и на България е била унищожена при разграбването на богата библиотека в старата столица. Тя се е помещавала в Куршум (Куршумли) джамия, на чието място по-късно е построена Мъжката гимназия, днес Хуманитарна гимназия ”Св. св. Кирил и Методий”.
Когато руснаците влизат в града през 1877 година, народът разграбва библиотеката. Казват, че по улиците се е вървяло по настилка от хартия. Оттогава съществува и изразът "Яма, яма, днеска има - утре няма!". Говори се още, че с безценните листи месарите увивали пържоли, които продавали на своите клиенти...
В книгохранилището е имало безценна информация за миналото ни.
Петко Славейков има следния откъс: “Приказваше ми големият Марко Хекиминът /доктор Марко Павлов (1785/6-1864 г.)/ на 1850 (год.) да е слушал от Хаджи (Хамза) ефенди, 80-годишен турчин, че преди 300 или 250 год. изгоряло Търново; само една къща останала на Исаря (хълма Царевец). В това време една богата турска библиотека изгоряла с много книги и други стари работи. После пожара улемите (ислямските учени) и бейовете се събрали на съвет... и решили да турят няколко писци, за да препишат всичко, що се намервало частно записано, и от каквито книги имало у частни лица преписани съставили нова по възможности библиотека, която е основание на днешната библиотека в новата, най-голямата турска джамия в чаршията Хаджи Есат ефенди, син на речения Хаджи Хамза ефенди, който прочел тази библиотека, ... приказвал много любопитни неща за българската история, за превземането и падането на България.”
Пожарът, за който става дума в откъса, е най-вероятно 6-дневният (от 20 до 25 март) през 1680 г., отбелязан в една приписка от Арбанаси с думите: "Цялото Търново изгоря. Само една къща остана – къщата на стария Ибрахим паша."
“Новата, най-голямата” джамия, за която се споменава в откъса, е тъй наречената Куршум (или Куршумлъ, т. е. с  оловен купол) джамия, намирала се до 1895 г. на мястото на бившата Мъжката гимназия „Св. Кирил“.
В североизточния ъгъл на двора около джамията се издигала отделна каменна сграда с две големи стаи (помещения) и дълбока изба под тях, които се заключвали с големи кофари. В "Пътеводителя на гр. В. Търново... " от 1907 г. четем за тази сграда: "Тука се съхраняваше една от големите турски библиотеки с голям брой ценни книги, от които повечето в хубава разкошна подвързия”.
По разказите на турци част от тези книги са били с религиозно съдържание, а друга част - с историческо. Между последните е имало и такива, в които са били изложени събитията от самото завладяване на Търново от турците (17 юли 1393 г.) до изгонването им от него (25 юни/7 юли по нов стил 1877 г.).
„Тази библиотека се пазеше и уреждаше от особен ходжа, който се ползваше с голяма почит и уважение. Той се смяташе за учен турчин. Когато градът се превзе от руските войски в 1877 г., помещението на библиотеката като турско се разби, книгите бяха разграбени и разхвърлени по подовете на джамията и улицата”.
Куршумли джамия е била една от най-големите турски религиозни сгради. Представлявала е четвъртита сграда с три реда големи прозорци на стените, голямо кубе и високо минаре (35-40 м.). Те били покрити с олово, от където иде и името на джамията. И двете завършвали с остриета, върху които имало златни полумесеци. Вътрешността била украсена с арабески. Имала е притвор и балкон, който бил отреден за женско отделение. В двора имало гробище, като паметниците завършвали със склуптурирани чалми, а надписите били с позлатени букви. Там били погребвани паши и други видни турци. В средата на двора имало изградени една до друга 7 чешми. Североизточно от джамията в каменна постройка, състояща се от две стаи и изба, се помещавала библиотеката.
След влизането на руските войски в Търново през 1877 г. книгите били използвани за амбалаж. Така търновци сами унищожили много исторически сведения за своя град и за своята страна. Не след дълго била срината и самата джамия.
Подробности около погрома над османските книги ни дава и търновският историк Моско Москов (1863-1947), който пише: "Като дойдоха русите в града през Руско-турската война, намериха го (зданието на библиотеката) заключено с голям и здрав кофар. Разбиха вратата с желязо, влезнаха вътре и намериха книги, наредени добре в шкафове. Децата ги разграбиха, някои занесоха в общинското управление, а много пръснаха по улицата. Казваха по-сетне турци, че в тази библиотека се пазели много материални ръкописи за историята на България и за Търново."
Обширните и ценни записки по темата дава Киро Тулешков (1845/6-1904). През 1858 г. неговият учител по турски език Афуз Шериф, който бил библиотекар на разглежданата османска библиотека към медресето (мохамеданско богословско училище) при Куршум джамия, узнавайки, че ученикът му се интересува от българска история, го завел в тази библиотека и му казал: "Ти, чоджум, научи се да четеш и пишеш по турски, че като искаш да знаеш кой е Асперик (Аспарух), кой Курум (Крум) и Шишман, ти видиш ли ги тези книги, които са натрупани около стените; те само с това са пълни. Когато едно време Челеби Фетхиджи (най-вероятно Челеби Сюлейман, големият син на султан Баязид I) завладя Търново, той събра всичките български книги от царския сарай и накара да ги преведат на турски. Преводът са тези, а оригиналите изгорихме."
Наивно е да се вярва напълно на Афузшерифовите думи, в които явно има немалко самохвалство, пък и лукавство, но можем все пак да приемем, че на турски е бил преведен (например от помохамеданчени българи) поне някой старобългарски царственик, при това той може да е бил допълнен от самите османци със сведения за завладяването на българските земи и за действията на цар Иван Шишман.
Един турчин разказвал на Моско Москов, че в техните книги, които до Освобождението се пазели в споменатата библиотека, било писано приблизително следното: "Като дошли турците около Търново, една част от богатото население, войската и духовенството се затворили в крепостите (явно и за турците Царевец и Трапезица са две отделни крепости, както е и според повечето среднобългарски писмени паметници), а тъй наречените "махалени" – бедното население – излезнало пред новите господари, изказало своите верноподанически чувства и целунало скута на Челеби и затова било пощадено и оставено да си живее и да се моли на Бога в своите храмове“.
В по-късно време и на друго място Москов дава интересно сведение, което е близко по смисъл и допълва първата половина на цитираното. И това сведение също е "според турски източници", които, макар Москов да не конкретизира, все пак можем да предположим, че се касае за разказ на същия турчин, почерпан из фонда на библиотеката при Куршум джамия. Сведението гласи, че "в Хисаря във време на турската обсада се били събрали семействата на велможите, на близките до царя хора, главното духовенство и царският двор, а на Трапезица са се събрали останалите главни фамилии и техните близки, които всичко възлизали на около 8 хиляди души. Останалото население било вън от тези две крепости".
Пак от Моско Москов научаваме, че в библиотеката при Куршум джамия имало книга, в която един турчин бил задължен да води летописни бележки. Този търновски османски летопис вероятно е започнат най-късно към края на XVII век, когато (след пожара през 1680 г.) е създаден първоначалният фонд на посочената библиотека.
Георги С. Раковски в свое писмо до Иван Мавриди от 19 февруари 1857 г. отбелязва: "В мое за Галац пътешествие беше в парахода един турчин из Търново, кой ми приказва, че тамо имало у някой си такава една турска ръкопис, в коя приказвало обширно и пространно за колко време се е превзела България, кои градове са се с нападение превзели, а кои с условия... и какви са били сия условия – тя достигала до султан Селимово време (1512-1520) и проч. Казвах на някои приятели българи и ги молих да я земнат, но никой нищо не ми заслужи". Най-вероятно е тук да става дума за книга от библиотеката при Куршум джамия или поне за такава у частно лице, но несъмнено твърде близка и подобна по съдържание на част от библиотечните ръкописи с историческа тематика и насоченост. Ясно е, че до фаталните за разглежданата османска библиотека няколко седмици от юни - юли 1877 г. в нея между другите книги все ще е имало и някои османо-турски хроники, вероятно съдържащи подробности главно за края на Второто българско царство и за първите векове на османската власт Османски хроники и други документи, и то немалко, разказващи за завладяването на България, наистина са познати и въведени в научно обращение и ние не знаем дали в търновската библиотека при Куршум джамия не е имало всъщност преписи от някои от тях (т. е. от известните днес османски хроники), на които Раковски и другите ни източници, понеже не са можели да ги видят и проучат, са надценили значимостта за нашата история.
Едно обаче е пределно ясно: от погрома над османотурската библиотека при търновската Куршум джамия ние със сигурност не сме спечелили...

Благодаря на Деян Росенов Димитров за предоставената информация и снимки по темата

Мила МИЛЧЕВА