След 55 г. Студентският танцов състав на ВТУ се събра отново

За първи път от 55 г. насам Студентският танцов състав на ВТУ ``Св. св. Кирил и Методий`` се събра отново. Срещата бе по идея на художника Христо Панев и се превърна в поредното изживяване за танцьорите с вече посребрели коси, обединени от любовта към фолклора и българщината.

Всъщност началото е поставено през 1964 г., когато вече покойният хореограф Иван Донков отива в тогавашния Висш педагогически институт, за да събере кадри за танцов състав. Към онзи момент в Института учат около 300 млади хора – бъдещи филолози, историци и художници. Съставът си няма име, но веднага привлича 12 момчета и 12 момичета. Тези 24 студенти са и неговите първопроходци.
Зареждат се репетиции, разучаване на танци. Към онзи момент всички карат на гол ентусиазъм, без да предполагат, че не след дълго съставът ще се превърне във фактор сред студентската танцувална общност в страната.
Това време беше велико в развитието на ВТУ. Бяхме много дисциплинирани, редовно присъствахме на репетициите и само за 4 г. Студентският танцов състав стана вторият по качество състав като продукция след този на Софийския университет. Заваляха покани да представяме България и това беше първото представяне на ВТУ навън. През 1969 г. на Международен студентски фестивал в Катовице, Полша, съставът ни спечели Сребърна миньорска лампа, разказа историкът проф. Трендафил Митев от Софийския университет и УНСС. Всяко лято ни канеха в Международния младежки център в Приморско да обучаваме младежите от другите страни, които почиваха там, на българското танцово изкуство, върна се в спомените си професорът.

Спомените си възроди и кметът на Арбанаси Тошо Кръстев, който също е бил част от Студентския танцов състав на ВТУ. В него постъпва още като първокурсник, през 1967 г., и не му изневерява до края на следването си. Кирил Грозданов ми беше треньор като футболист и ме помоли. Схватлив излязох, история учих. Продължих после и при Георги Кински в „Търновград“ към Окръжния народен съвет и 17-18 г. се занимавах с това. Колене, крака ме боляха, но и до сега мога да танцувам, не крие гордостта си кметът.
Бях ангажиран с много работи – председател на Археологическия студентски клуб, на Спортен клуб ``Академик``. Но помощник-ректорът ми се обади да започна, настояваше. Преди това съм танцувал в училище, после продължих в състава на Института, разказа и Дечко Нешев.

Него Иван Донков записва на курс за ръководители на танцови състави в Елена с идеята след година да поеме групата на ВТУ. Нешев обаче искал да се върне в Шумен, но разпределението го изпратило в село на 60 км от града. Решил, че, щом е така, по-добре да се пресели в Търново. Постъпва на работа в Окръжния пионерски дом на Царевец, където работи около година. После се открили Окръжни съвети за култура и от Шумен му се обадили, че търсят инспектор. Връща се там, най-вече заради болния си баща, но не спира да носи Студентския танцов състав в сърцето си.
През 1968 г. групата печели участие във фолклорен фестивал в Турция. Стигнала обаче само до Хасково.
Не ни пуснаха по-натам. Докато се разправяха с посолството за разрешение, фестивалът свърши. В Хасково и наоколо изнесохме няколко концерта, за да съберем пари, че да можем да се върнем, разказа забавен момент от историята на състава Дечко Нешев.
Студентският танцов състав на ВТУ изиграва решаваща роля и в живота на Лазар и Донка Николови от Велико Търново. Именно там пламва любовта между двамата.

Той ми беше командир на бригадата и ме заведе още първата година в състава, сподели Донка Николова. Къде на шега, къде сериозно Лазар допълва, че сватбата вдигнали 2 г. по-късно, за да имал време да прецени дали Донка може да танцува добре. Към тази история със смях и носталгия се върна и Виолета Драганова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, вече пенсионерка.
Не отнело много време първите танцьори в Студентския танцов състав на ВТУ да намерят последователи. Съставът нараства на 36 души, а упоритият им труд започва да дава резултати.

През 1966 г. печели първо място в конкурс за Наградата на Велико Търново. През същата година, на II Фестивал на българските студенти в София, търновци се нареждат след представителите на София, Пловдив и Варна. Година по-късно съставът е удостоен с правото да участва в тържественото откриване на IX Световен младежки фестивал в София през 1968 г. Също през 1968 г. идва и наградата пътуване до Турция. През 1969 г. са и следващите големи успехи – лауреатско звание и златен медал от Третия републикански фестивал и второто място в Катовице. През 1971 г. пък Студентският танцов състав на ВТУ участва в Първия фестивал на българския и съветския комсомол в Киев, Украйна.
През годините съставът изнася над 80 концерта – за ВТУ и България.  

Издирването на танцьорите беше много трудно, защото с никого нямахме контакти. Първите години поддържахме връзка, но с времето знаете как става. Успях да издиря 15-16 човека, не скри вълнението си Христо Панев.

В деня на срещата си танцьорите първо спазиха традицията да се снимат пред паметника ``Майка България``, после спомените и чувствата се прехвърлиха в ``Хаджи Минчо``. Христо Панев отведе дамите и господата от състава в галерията си, последва ``Звук и светлина``... Специално внимание през цялото време бе отделяно на Кирил Грозданов, който в даден етап от съществуването на Студентския танцов състав на ВТУ е негов помощник-ръководител.  
В онези години ние изградихме в себе си висок дух, патриотично чувство, любов към българското народно творчество, към България. Търновград за нас ще остане огнище на духа, споделиха още момчетата и момичетата от Студентския танцов състав на ВТУ.
Биляна МИЛЧЕВА