Смелчаци споделиха личните си истории в търсене на вдъхновението

Идеята на организаторите е личният опит да вдъхнови другите да променят живота си

Смелостта да разкажат личната си история с надеждата да помогнат на други хора имаха няколко души от Великотърновско. В обстановката на „The Gallery“ край паметника на Асеневци те се включиха в първото издание на „Моята вдъхновяваща история“. Идеята на организаторите срещна одобрението на десетки жители и гости на града.
За лошото в живота ни като учител разказа 30-годишната Маргарита. Марго, както я наричат близките и приятелите й, имаше куража да признае публично, че е минала през ада на депресията и паническите атаки.
Проблемите й започнали преди около година. Струпали й се много неща – и професионални, и лични пробреми. Дала си сметка, че нещата наистина са зле, когато започнала все по-често да се заглежда в мостове и по-високи сгради с идеята, че те могат да решат всичко. Психоаналитикът й я праща на психиатър, който пък й предписва антидепресанти. Тези хапчета не лекуват. Те ти дават време, през което да си зададеш важни въпроси – кой съм аз, нужно ли е всеки ден да се събуждам с мисълта, че ми е последен, време да проумееш, че няма нищо срамно в това да потърсиш помощ, сподели Марго.
Вие сте си най-важни, доза егоизъм е полезна. Проблемите ми ми помогнаха да преобърна живота си – напуснах работата, която не ме правеше щастлива, и сега се занимавам с нещо, което обичам. Изчистих живота си от излишните и станах по-близка със семейството си. Разбрах, че животът не е толкова страшен и че нещата се случват така, както мислиш за тях. Разбрах и друго – че имам смелостта да погледна в себе си и да чуя онова момиченце там, което отдавна е искало да ми каже нещо, но не съм му обръщала внимание. Бъдете смели и вие, не се страхувайте да откриете себе си. Знам, че с този си разказ може да си създам проблеми, но това не ме вълнува. За мен е важно да съм с хората, които обичам и които винаги са до мен, другите нямат място в живота ми, сподели още Марго.
За личния си катарзис разказа и Свилен Добрев от Горна Оряховица. Свилен е един от най-добрите бонсаисти в България. Оказва се обаче, че освен наслада, мини дръвчетата са му помогнали и да проумее кои всъщност са съществените неща.
В клопката на славата попаднал Свилен покрай дръвчетата. Интересът му към тях се родил преди 22 г. В първите от тях Свилен изградил специална връзка с бонсаите си. Те му давали хармония, спокойствие – все неща, които го карали да се чувства жив. В онези години нямало много информация, та Свилен се учел от грешките си. С появата на интернет създал контакти с други бонсаисти. Свилен и колегите му поканили председателя на немското сдружение на бонсаистите, от когото почерпили много информация. Последвала колективна демонстрация в Морската градина във Варна, след което за Свилен въртележката се завъртяла.
Бяхме на гребена на славата. Медиите непрекъснато ни ухажваха, вкъщи една камера излизаше, друга влизаше. С колегите отидохме на изложение в Белгия, където сбъднах мечтата си да видя 200-годишен бонсай. Дадох си сметка, че летвата е вътре в нас и че можем да я прескочим. Повярвах, че съм част от майсторите, заобичах славата. Почнаха да ми предлагат пари за дръвчетата и ги подкарах на конвейр. Редуваха се изложби, продажби, семинари... Докато не видях, че моите любими бонсаи умират. Разбрах, че докато правя мини дръвчета за другите, съм загубил връзката с моите. Онази връзка, заради която всъщност се захванах с това изкуство и която ми даваше хармония. Затова слязох от въртележката – вече не давам интервюта, много рядко участвам в събития, преоткрих бонсая, изповяда  Свилен Добрев.
За късмета си от Мима от Върбица да стане хореограф, инструктор в най-голямото денс училище, магистър по изящни изкуства, търсен аниматор, който дори обучава екип, разказа Милица Николова. Тя самата признава, че е от хората, които са превърнали хобитата си от детството в професия. Като малка танцувах пред бабите на село, рисувах по тапетите вкъщи. Кандидатствах във ВТУ, но не ме приеха. Влязох на втората година, като междувременно се записах на танци. След 2 месеца бях на първа линия в спектакъл, а след година вече станах инструктор. Но това стана с много работа. Така че късметът не е това, което чакате да ви се случи отвън. Късметът е вътре във вас – това са вашите мечти и желания, които дали ще сбъднете зависи единствено и само от вас. Намерете онова, което да ви побутне – мисъл, песен, влюбване. И действайте. Заредете се с ентусиазъм да го живеете този живот, сподели личния си опит Милица.
Нейната история публиката определи като най-вдъхновяваща. Милица получи парична награда, с която да си спретне парти в „The Gallery“.
Биляна МИЛЧЕВА