Стефан Николов – Мънзата между футбола, музиката и поезията

Изключитeлнo cкpoмeн и възпитaн чoвeк. Съc cилнo yceщaнe зa cпpaвeдливocт. Кaтo вceки cпopтиcт - изключитeлнo диcциплиниpaн. Tих, нo в cъщoтo вpeмe ми ce cтpyвa, чe e мнoгo eмoциoнaлeн. Нo, oтнoвo пpиcъщo нa пoвeчeтo cпopтиcти, нe гo пoкaзвa.
Думите са на продуцента Магърдич Халваджиян и са произнесени през есента на 2015 г. Отнасят се за един от треньорите в Детско-юношеската школа на „Етър“. Макар и вече на 40 г., Стефан Николов, когото всички знаят като Мънзата, тогава стъпва на сцената на Х Factor, за да покаже на останалите и най-вече на себе си, че никога не е късно да рестартираш живота си и да се занимаваш с това, което те прави още по-щастлив.
Всъщност музиката е едно от трите неща, които карат Мънзата да се чувства пълноценен. Футболът и семейството са другите две, без които не си представя, че би могъл да съществува. И докато за футболния му път се знае много, то за присъствието му на сцена тепърва ще се пише.
С музика Стефан никога не се е занимавал професионално, в рода му няма музиканти. Като малък участва в детска вокална група, но с напредването на класовете в училище напредва и интересът му към футбола. Така за известно време позагърбва музиката, за да се отдаде на коженото кълбо и зеления терен. Около 1993/1994 г. обаче е пометен от, както сам я нарича, вълната на свободата. Бумът на клубните банди завладява и Мънзата и той става вокал на „Crew“. В групата са още четирима души. Петимата правят всичко за удоволствие и за да не мислят за грижите си. Помагат им Крис Корнел, Еди Ведър, Кобейн и всички, наложили грънджа през 90-те. Защото именно рокът във всичките му стилове е музиката, която най-силно докосва Мънзата и компания.
В рока има много заряд. Не разбирам рапа и поп фолка и родителите, които са съгласни децата им да слушат такива неща. Да, тази музика може би ги забавлява, но какво им дава, на какво ги учи, не спира да се пита Стефан Николов.
Животът се развива и след около 3 г. всеки от „Crew“ поема по пътя си. Единствено Стефан се отдава на спорта, останалите продължават да се занимават с музика. Днес за трима от тях Мънзата знае, че работят в чужбина, а четвъртият е в Пловдив.
Наскоро Стефан среща Филип Георгиев, Виктор Йорданов, Деян Цонев и Радослав Тасев. Запознават се през юни на благотворителен концерт в МДТ „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Мънзата участва като солов изпълнител, а другите са в група. Вокалът им обаче заминава за чужбина и Филип се обажда на Стефан. Не им трябва много, за да разберат, че са от една кръвна група. И за да се роди „Bad Foundation”.
Бандата, естествено, е рокаджийска. Никога не бих направил компромис със себе си. Не бих си изневерил като запея нещо, което не ми харесва. Знам, че дори големи музиканти го правят, но аз не мога да се пречупя, откровен е Стефан.
Репертоарът на „Bad Foundation” включва кавъри, но и авторска музика. Групата вече има две парчета, като до края на месеца с „Дали?“ трябва да влезе в студио. Текстът е на Николов, а музиката и аранжиментът са на бандата. Скоро напълно завършен вид ще придобие и второто парче.
Искаме да подготвим поне 3 песни, за да ги пуснем в пространството и да стигнат до повече хора. Изключително сме благодарни за подкрепата, която ни оказва Людмил Лозинов с техниката и репетиционните, казва Мънзата. В „Bad Foundation” сме убедени, че по-добре нещата да стават бавно, но качествено, отколкото да ги претупваме. Това е другото, в което се допълваме с момчетата, обяснява той.
Освен от футбол и музика, Мънзата е изкушен и от мереното слово. Всяко една житейска случка може да отключи музата му и да го накара да я облече в думи. Има дори издадена стихосбирка, която обаче е в бутиков тираж и е притежание само на близки приятели. Мечтата на Стефан е да я издаде и лириката му да развълнува по-широк кръг от хора. Знае, че един ден и това ще стане.
Грешите, ако мислите, че образът на Стефан Николов не може да бъде допълнен. Освен спортист, вокалист и поет, той върти и собствен бизнес. На ул. „Мария Габровска“ 2А във Велико Търново се намира магазинът му, в който предлага широк асортимент професионална козметика за нокти с марката ENII-NAILS. Чешката фирма е сред лидерите в сферата, а за Стефан не е никакъв проблем сам да застане зад щанда.
Всъщност точно работата му с ENII-NAILS за малко да го вкара в поредната музикална авантюра. Наскоро фирмата празнувала юбилея си в Чехия и организирала грандиозно парти. Станало дума, че Мънзата пее, и го помолили да се качи на сцената. Без никаква предварителна подготовка Стефан забил няколко парчета с ангажираната за вечерта група. Един от водещите на вечерта обаче се оказал част от журито на тамошния X Factor. Явомир Славик веднага направил предложение на Мънзата, но ангажименти попречили на Стефан да се възползва.
Вече не съм сам. Имам отговорности към семейството си, към децата в школата на „Етър“ и техните родители, към групата си. Дори не съм сигурен, че днес изобщо бих се явил на българския X Factor. Тогава го направих, защото бях обещал на сина ми и приятелката ми един ден да пробвам. Приех шоуто като поредния мач, който трябва да спечеля. Исках да покажа на момчетата и на собствените ми деца, че не бива да се сливат с тълпата, не бива да бягат от себе си, не бива да се страхуват и отказват. Спортът ме научи да си държа на думата, признава Мънзата. Сезонът, в който участвах, беше изключително силен. За разлика от настоящия, не крие огорчението си той.
Все пак се радва, че е бил част от изживяването. Знае, че с музиката, която правят с „Bad Foundation”, няма да го забележат бързо. Просто защото пазарът търси друг тип артисти. Но пък бандата и фактът, че не позволява на момчетата, които тренира, да слушат чалга, е неговият отпор срещу комерса и влиянието му върху децата.
Биляна МИЛЧЕВА