Светломира Тодорова, сомелиер и търговец на вино: Избирайте виното по избата, а не по цената

Жена е сред най-големите познавачи на виното във Велико Търново. Освен това собственичката на „Винари Трейд” Светломира Тодорова е и първият сомелиер в старата столица. Така че може да даде най-добрите съвети с какво да комбинирате виното, за да се получи перфектната вечер. От 20 години е в търговията с алкохол и макар че в началото я гледали с недоверие, бързо успяла да докаже на този мъжки свят, че една жена може да разбира от вино.
Хората с отношение към виното всъщност могат да бъдат всякакви. Би било глупаво да се прави разлика между мъже и жени, бедни и богати, образовани и не толкова. Много често интересът започва от домашните бъчви и домашното производство, а после преминава към качественото вино от добрите изби. Харесвах виното преди да започна да го продавам. След това хобито ми стана професия, разказва Светла. Заедно със съпруга си Милен създават „Винари Трейд” преди 20 години. Освен да продават вино обаче, те искат да създават и винена култура и да популяризират българските вина.

Кое е най-доброто вино? Много често ме питат това и обикновено не знам кой е правилният отговор. Затова обичам да цитирам един от най-добрите български технолози, който веднъж ми каза така: „Най-доброто вино е това, от което една бутилка е малко, а две са много”. Често го повтарям и непрекъснато се убеждавам, че е прав, споделя Светла.
Виното е емоция. Как ще го усетиш зависи много от настроението, мястото, компанията. Според първия търновски сомелиер едни и същи вина, изпити в различни ситуации, могат да бъдат напълно различни. Много зависи и с кого пиеш, убедена е Тодорова.
Покрай бизнеса Светла познава всички български производители и голяма част от технолозите. В България има сериозни производители, които успешно се ориентират към високия клас вина и най-важното – успяват да задържат качество през годините. Имаме много добри технолози, попили опита на най-добрите в света. Научихме се да отглеждаме добри лозя. Тероарът на България е подходящ за различни сортове и земята ни дава добри гроздя. Създават се вина с характер и стил, които са лицето на българското винарство пред света. Има обаче нещо, което българските производители още не са научили добре, и това е да правят себестойност и пазарна цена на продукта си, говори търговецът у Тодорова. И признава, че по отношение на цената често има разминаване между търговци и технолози.

Цените в България са завишени, смята собственичката на „Винари Трейд”. Често производителите определят цени, които не са съобразени с пазара и правят трудна реализацията на виното. Прекалено много изби станаха. Някои ги създадоха като хоби, но дори и те трябва да продават. Ценообразуването обаче е хаотично и от цената не можеш да съдиш за виното, смята Светла Тодорова. Според нея често се случва в бутилка за 30-40 лева да намериш много слабо и безхарактерно вино, докато вино за 8 – 10 лева да се окаже изключително изразено и запомнящо се.
Така че напоследък не смея да давам оценки. Понякога външният вид и цената са подвеждащи. Може да се получи непрятна изненада в някоя скъпа, чудесно изглеждаща бутилка, може и обратното – да имаш попадение с нещо по-скромно на вид. Затова съветвам хората да се съобразяват не толкова с цената, колкото с производителя. Има изби, които не правят компромис с качеството и дори вината им от ниския ценови клас са по-добри от надценените вина на някои недоказали се изби.
Другият проблем на българските винари е недостатъчната реклама. Тази есен партньори на Тодорови от Швеция им били на гости и домакините се постарали да ги разведат из най-добрите лозя и изби. Бяха впечатлени от местата, вината и вниманието, но най-накрая ме попитаха: „Защо не си рекламирате виното? В Стокхолм българските вина са на най-долния рафт, те са най-евтините и се смятат за най-лоши”. Как се преодоляват предразсъдиците? С добра реклама и добро качество – доказала го Светла, като убедила гостите си да пробват нещо, което те си мислели за лошо. Като дошли в България, шведите отказали да пият мавруд, според тях било некачествено вино. Когато все пак Светла ги убедила да пробват от истински качествен мавруд, се влюбили в него. В крайна сметка оценката им била, че българските вина са на нивото на френските и италианските, ако не и по-добри.
Чуждите вина навлизат в България и може би в това няма лошо, но бих искала и ние да сме малко винени патриоти, както са например гърците с тяхната рицина. Имаме толкова неопитвани наши вина, нека първо се насладим на тях, а след това на чуждите, смята Светла.

България не е кой знае какъв консуматор на вино от търговска гледна точка. До голяма степен заради традицията на домашните вина. Светла признава, че опитва домашно вино, за да не обиди майстора му, но не е любител. Вярно, че вече има хора, които дори вкъщи успяват да наподобят професионалното производство, но това е по-скоро изключение.
За да можеш да препоръчаш вино, трябва да познаваш вкуса на хората и да знаеш с какъв бюджет разполагат. Дори в склада не си позволявам да бъда само търговец и просто да продавам вино. Винаги се опитвам да разбера каква е ситуацията, какви са хората, какво обичат, каква ще е храната. В същото време трябва много добре да познаваш и виното. Аз не съм опитвала всичките вина, направени в България, но пък познавам най-добрите технолози и най-добрите изби и знам на кого мога да се доверя. В крайна сметка добрият резултат се получава, когато характерът на човека се съчетае хармонично с характера на виното, обобщава Светла Тодорова.
Елена ВЕЛКОВА