Търновката Жана Мамарчева е първата българка, шампионка на друга държава

Малко след като донася в Търново от Всемирното изложение в Чикаго през 1893 г. първите 3 велосипеда, шейна и два чифта кънки, Методи Хаджипетков организира и първите курсове по „катаене” (пързаляне с кънки) в старата столица. Те са се провеждали точно под Стамболовия мост върху замръзналите води на река Янтра. Много търновци са се научили там да се пързалят с кънки. В най-студените дни на зимата, когато реката замръзне и ледът достигал 30 – 50 сантиметра дебелина, това занимание се е превръщало в най-любимото през този период на годината. Други граждани на старата столица са се пързаляли с кънки на замръзналите блата в местността „Зеленка” на Картала. Там са се пързаляли и със ски, саморъчно направени от дъговидните дъски на бъчвите и кожени каишки. А по-заможните са си купували кънки и шейни от съгражданина си Радул Попнесторов – един от най-големите вносители на тези неща у нас от Германия през 30-те години на миналия век.

Всички са практикували пързалянето с кънки за удоволствие, но една жена е постигнала твърде много на национално ниво като състезателка по изкусно пързаляне, ставайки шампион на България за 1930 г. Това е родената през 1904 г. във Велико Търново Иванка (Жана) Димитрова Мамарчева. Тя е потомка на прочутия Мамарчев род и е една от четирите деца на подполковник Димитър Мамарчев. Той завършва военното си образование в Русия и е разпределен като командир на дружина в прославения 18-ти пехотен Етърски полк, разположен в района на бившето военно училище в старата столица. Чичото на Жана - братът на баща й, е капитан Георги Мамарчев, известен борец против османското владичество и офицер от руската армия. Той е един от организаторите и водачите на Велчовата завера в Търново през 1835 г.
Жана Мамарчева е една от първите ни състезателки по изкусно (фигурно) пързаляне. Тя започва да упражнява този труден спорт още от детските и ученическите си години върху замръзналите води на река Янтра под Стамболовия мост. Завършва Девическата гимназия в родния си град, а след това продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет. Впоследствие учи и в Дипломатическо-консулския отдел при Свободния университет за политически и стопански науки в столицата. През 1930 г. Жана става шампионка на България по художествено (изкусно) пързаляне с кънки. Ето какво пише по този повод през същата година вестник „Спортен преглед”: „Един от старите зимни спортове, който у нас се практикува твърде отдавна, е пързалянето с кънки. През настоящата зима Софийската окръжна спортна област организира на 27 февруари сутринта на езерото в Борисовата градина състезание за първенството на областта между любителите на пързалянето с кънки. Състезанието за изкусно пързаляне включва 13 елемента. На това лично състезание като плъзгачка с класически движения изпъкна Жана Мамарчева, която спечели женското състезание. При изкусното пързаляне на смесени двойки тя отново спечели първото място, заедно с Исай Нинов. Интересът към този вид спорт расте все повече и се изрази след тези състезания в учредяване на кънки-клуб, който ще влезе в състава на Софийската окръжна спортна област”.

Освен фигурно пързаляне, Жана Мамарчева практикува и други спортове – тенис, ски, автомобилизъм и гимнастика. Като журналист в столични вестници тя публикува редица статии, в които разглежда въпроса за физическата култура на жената. Счита, че не се обръща необходимото внимание за спортуването на българката и постоянно напомня чрез пресата за това. „За голямо съжаление у нас спортът за жените все още се смята за лукс. За утринна гимнастика от 10 – 15 минути все няма време. А това е истинският, систематически спорт, който не само поддържа тялото бодро, но най-вече закрепва волята и духа, най-съществената част на спортуването”, пише тя на страниците на „Вестник за жената” през 1934 г. Същата година се омъжва и заминава за Италия, където също става шампионка и на тази страна.
Така великотърновката Жана Мамарчева става първата българка, спечелила шампионска титла в друга държава. През 1944 г. тя специализира юридически науки в Университета в Рим, а през 1950 г. защитава титлата Доктор на правните науки в същия университет. Всички притежавани от Жана Мамарчева качества и знания като юрист, журналист, преводач и спортист й дават възможност да участва в подготовката и провеждането на зимната Олимпиада в италианския курорт Кортина Д’Ампецо през 1956 г. Големите й заслуги за развитието на олимпийското движение стават причина тя да бъде удостоена със специален диплом за подготовката и провеждането на VII зимни олимпийски игри в италианския курорт и Удостоверение от Центъра за изучаване на руски език и литература в Рим през 1967 г. Това е великотърновката д-р Иванка (Жана) Мамарчева, известна в Италия и като Джована Фушини Алфано Мейвор – шампионка на България и Италия по фигурно пързаляне, първата българка, шампионка на чужда държава.
Ангел ГАНЦАРОВ