Търновската флейтистка София Абубакар създава магична атмосфера в „Хилтън“

София Абубакар е родена във Варна през 1987 година, но израства във Велико Търново, където завършва основното си образование.

Като малка казва, че ще стане музикант или доктор, но в крайна сметка никога не облякла бялата престилка, а се врекла във вечна любов към нотите. Именно тази любов я отвежда в Музикалната академия в София.
Първите ноти
София започнала да ходи на уроци по пиано още преди да стане ученичка. Впоследствие майка й я записала да учи флейта в Младежкия дом в старата столица. По време на изпита преценили, че ще бъде изключително подходяща за флейтистка. Първата й учителка е известната преподавателка Жана Шимидова. В началото София била разочарована, че няма да свири на пиано, тъй като дори не била виждала флейта. Затова помолила г-жа Шимидова да й покаже музикалния инструмент. Учудването на всички било голямо, когато успяла да възпроизведе тон от първия път. Казвали, че напредва бързо. Иначе София не помни първия си концерт. За нейно щастие никога не е имала сценична треска или каквото и да било притеснение от сцената. А любовта си към флейтата София дължи най-вече на Жана Шимидова, благодарение на която обикнала нежните звуци.
Звук на флейта в Анталия
Талантът на София Абубакар бил забелязан още в Академията. Тъкмо завършвала първи курс, когато професорът й по флейта Георги Спасов я потърсил по телефона. Казал й, че набират флейтистка за работа в Турция. Тогава София се срещнала с мениджъра, с който работи и до днес. Не се поколебала и заминала след няколко дни. Първият договор бил само за два месеца, но бил достатъчен, за да я убеди, че работата си заслужава. Започнала да ходи всяка година в Турция. Заминавала веднага след приключване на учебната година и се връщала в България за началото на новата. Това продължило до завършването й на Академията.  София разказва, че самата работа в Турция е доста разнообразна, а в Анталия времето било чудесно през цялата година, макар че в началото й било доста топличко. В Турция София Абубакар е част от група, която свири в хотел. Музикантите поемат изцяло програмата от ентъртеймънта. От три години София работи в „Хилтън“, където професионализмът й е оценен на много високо ниво. Нейната група създава уникална атмосфера в лоби бара, ресторантите и баровете. Групата изпълнява класическа музика, евъргрийни, латино, поп и джаз.
С уважение към хората на изкуството
Според София турците харесват музиката. В Анталия все още не били напреднали в определени стилове, както в Измир, Анкара и Истанбул, но се отнасяли с уважение към хората на изкуството. За себе си споделя, че харесва различни стилове музика.

Макар и в момента да не е класически музикант, бароковата музика винаги успява да я развълнува. Твърди, че най-неприятният въпрос е да попиташ изпълнител кое е любимото му произведение. Затова винаги отговаря, че музиката сама по себе си е необятен космос и това с любимата песен било все едно да отговори коя е любимата й звезда. Затова София е категорична, че всяко произведение носи различна емоция.
Музикант къща храни
За работата си София разказва, че се стреми да дава максималното от себе си, макар това не винаги да е възможно. А в живота младата музикантка просто иска да бъде по-добър човек или просто по-добрата версия на самата себе си.

Не е съгласна, че музикант не може да храни къща. Твърди, че е трудно за много музиканти, но с малко повече късмет и целенасоченост могат да се постигнат задоволителни резултати. Но София е убедена и в още нещо - че ако един музикант е добре финансово, то той е постигнал това с много лишения, жертви и компромиси. Иначе музиката запознава София с много интересни, различни и вдъхновяващи хора. Разбира се, и с много разочароващи и ограничени. Младата музикантка е категорична, че всички хора на изкуството са доста различни и имат своя гледна точка, както и свои усещания.  
Музиканти в свят без чувства
Извън музиката София се увлича по доста неща. Обича да спортува, да чете, да готви, както и да мързелува понякога. Стреми се да поддържа баланс в живота си. Смята че трябва да има от всичко по малко.  За съвременния свят София казва, че е  пъстър, различен и с много възможности. По думите й обаче ценностната ни система вече е изместена. Убедена е, че в днешния свят  емоциите не са на мода, а това никак не й харесва. Затова си задава въпроса какво ще правят хората на изкуството в свят без чувства… Но София се успокоява, че  нищо не е вечно, затова се надява, че скоро нещата ще обърнат посоката си на движение.
Можем да живеем по-добре

София вярва, че животът ни е предоставил голямо поле за изява. Да живеем, да се радваме на малките неща, да правим това, което ни радва, да се възползваме от всяка една възможност, сега. Да помагаме, да сме щастливи,  но без да пречим или ощетяваме  другите. Светът е такъв,  какъвто трябва да е, убедена е София, но и се иска всички да се постараят така, че да го направят по-добър. София мечтае хората да не бъдат алчни, да вдигат падналия боклук от земята, да се усмихват на продавача в магазина, да не нервничат на бабата с бастун, която просто не може да премине пешеходната пътека по-бързо. Все такива дребнички неща, а толкова големи в същината си…
Михаил МИХАЛЕВ