Траки и римляни първи откриват плодородието на Сухиндолския край

Сухиндол и районът около него отдавна е интересен за историци и археолози заради оригиналните находки и един от тези, изкушени от богатата история на землището е директорът на РИМ – Велико Търново Иван Църов.

Още от студентско време, а по-късно и вече като научен работник, той доста е обикалял Сухиндолско, добре го познава и негов е увлекателния разказ за историята на този край, макар и бързо да преминаваме през епохите.
Животът в Сухиндолския край започва още в каменно-медната епоха и материални следи от това време са открити още през 20-те години в могила в с. Горско Косово. В землището на Сухиндол са били заселени и траките, най-вероятно от голямото племенно обединение кробизи, които живеят на запад от реката Атриус, или днешната Янтра. Докато на изток от тази река са живеели гетите.
В землището на Красно Градище има една крепост, която е известна като Калакастровското кале, от която идва и името на самото село. Тя е типично тракийска крепост, където един скален език е преграден със зид. В близост до нея се намира още една крепост – Сухиндолското кале, която най-вероятно е от времето на средновековието, но за съжаление и на двете места не са правени археологически проучвания и не може със сигурност да се потвърди периода, от който произхождат.
В землището на Сухиндол има известни и регистрирани повече от 100 тракийски могили, в които траките са погребвали своите богати мъртъвци, заедно с дарове, които да служат в отвъдния живот на покойника.
Мерителната маса от римско време
свидетелства за голямо тържище край Горско Косово
През римско време районът е бил предимно зърнопроизводителен, за което спомагат хубавите земи покрай река Росица. В село Горско Косово е имало тържище, което било в територията на Никополис ад Иструм. Казвало се е Емпориум Пиретензиум и е било в периферията на градската част на Никополис. От този Emporium Piretensium произхождат три надписа, като единият е върху мерителна маса – менса кондитария. Тази мерителна маса още в края на XIX век е пренесена в София и сега е в експозицията на Националния археологически музей. На нея има отвори, където хората са можели да си проконтролират дали не са ги излъгали търговците (в днешни дни за това служат контролните кантари в магазините). Обичайно тези мерителни маси са се намирали на градския площад – на открито, но в ниша, за да не се излагат на дъжд и сняг и достатъчно достъпни за всички.
Мерителната маса от с. Горско Косово е една от петте подобни, открити в България , а в света от римската епоха са известни само около 20 до този момент. Открита е около 1890 г., неизвестно от кого. Вижда я Карел Шкорпил, когато обикаля в района и я праща в Народния музей, както се е казвал тогава. От този емпориум произхождат и няколко надгробни плочи.
Сухиндолският край пази следи от мощта и
на Първото, и на Второто българско царство
От средновековието има следи от няколко селища от Първото българско царство. Пак край с. Горско Косово в местността Хисарлъка има средновековна крепост от Втората българска държава. От нея има запазени части от стените, които обаче до голяма степен са компрометирани, защото през 50-те години на XX век, когато са строили язовир „Ал. Стамболийски”, там са правили алеи за парк. Преди двайсетина години, когато булдозер подравнявал терена, разбутва средновековен некропол, от който излизат гривни и монети, които сега се пазят в Севлиевския музей. От рибари Иван Църов е чувал, че в подножието на Хисарлъка, когато водите на язовира подмиват брега, също се откриват гробове, както и монети, и стандартните средновековни накити – гривни и обици.
Ана РАЙКОВСКА