Велико Търново има условия да бъде голям спортен център

Само преди няколко дни легендата на българския спорт, първата българка със световен рекорд в леката атлетика – Йорданка Благоева, била във Велико Търново и приятели я довели да разгледа спортния комплекс „Ивайло”. Европейската шампионка и олимпийска медалистка на висок скок разгледала не само лекоатлетическите писти, но и останалите спортни сектори и след като се прибрала в София, написала на страницата си във Фейсбук: „Ако повече градове имаха база като в Търново, спортът у нас отново щеше да е на върха. Благодаря на Иван Пенков – стар приятел и треньор и на управителя на стадиона. Показаха ми всичко. Чисто, ремонтирано, топло. Да тренираш и да пееш”.
Дали българският спорт ще се върне някога на върха е много дълбока тема. Понякога не само базата е важна. Но че Велико Търново има уникално богатство - спортна база, каквато на едно място и в столицата няма, това си е факт. Че спортните успехи още не могат да прескочат детско-юношеската възраст обаче, също е факт. Явно нещата не опират само до базата, а и до намирането на финансова формула, с която изявените спортисти да се задържат тук, а да не изтичат към големите клубове. Един от малкото, но ефектни примери, е боксьорът Тинко Банабаков. Или пък скачачът Тихомир Иванов, който е от Плевен, състезава се за „Свилоза” (Свищов), а тренира във Велико Търново.
17 зали на едно място
няма дори на Националния стадион

Такова спортно съоръжение като комплекс „Ивайло” няма друго в страната – на едно място футболен терен и още 17 зали за различни спортове. Мисля, че дори и на „Васил Левски” няма толкова, казва управителят на Общинското предприятие „Спортни имоти и прояви” Петко Павлов. Той е един от хората, на които се дължи разцветът на спортните бази във Велико Търново в последните години, въпреки че не иска да е в центъра на вниманието и отклонява темата към тези, които са помагали, към проблемите и идеите за развитие.
Идеите са много, но общо взето в една посока – базата да става още по-добра, предоставяйки всичко необходимо за над 70-те спортни клуба в старата столица. Залите са пълни с деца, има клубове, които наистина работят много здраво. Вечер около комплекса няма място за паркиране, защото тук наистина има много живот, категоричен е Петко Павлов. Това е първият стимул да се работи по развитието и подобряването на условията за спорт. След това може би ще дойдат и успехите, надява се спортният журналист, който преди три години и половина оглави общинското предприятие.
Зад хъса и енергичността на Петко Павлов застанаха кметът Даниел Панов и екипът му. Без цялата общинска подкрепа едва ли щеше да е възможно преобразяването на комплекса в последната петилетка.
Тази година „Ивайло” ще стане на 60 години и посреща кръглата годишнина в напълно обновен вид. Галерията „преди и сега” дстатъчно красноречиво говори какво е било състоянието на базата преди няколко години и какво е сега.

Но още в самия си замисъл комплекс „Ивайло” си е бил уникално и грандиозно съоръжение. Зали за 17 вида спорт на едно място наистина няма другаде в България. Спортовете, които си имат свое място в комплкса са бокс, борба с две зали, вдигане на тежести, спортна стребла, художествена гимнастика, спортна гимнастика, баскетбол, карате, шахмат. Царицата на спртовете си има летен и зимен дом – закритата лекоатлетическа писта има сектори за скокове и тласкане на гюле, а откритата писта има всички възможни сектори. Към това се добавят зала за общофизическа подготовка, зала за стребла с лък, фитнес център, зала за спортни танци, за муай тай и кикбокс и за киокошин карате. Последните всъщност са най-новите придобивки на комплекса. Те се намират в западната му част и са реновирани и оборудвани в последните три години със съвместното участие на клубовете и Общината.
Извън комплекс „Ивайло” „Спортни имоти” стопанисва още мултифункционалната зала до СОУ „Емилиян Станев”, която се отдава на клубове почасово и зимно време се ползва за тенис на корт. Още два общински комплекса за тенис има към предприятието – червените кортове на „Юнак” и терените с изкуствено покритие до Двореца на клтурата и спорта.
Залата на Радиотехникума също е към Общинското предприятие. Там се тренира хандбал, волейбол и бадминтон.
„Балкан Арена” на Картала също е част от общинската спортна база. Както и площадката за баскетбол и скейтборд на Триъгълника.
Към предприятието е и конната база в Арбанаси. Там обаче Михаил Костов е човекът-оркестър и ние нямаме твърде принос към развитието й, признава Петко Павлов.
Спортната база на Търново е богата като даденост, а в последните години тя беше напълно обновена и реновирана.
Промяната започва с подмяната на футболния терен на „Ивайло”. Там са инвеснтирани около 1,5 милиона лева. След като Петко Павлов поема общинското предприятие и получава подкрепата на кмета за възраждането на базата, започват непрекъснати ремонти и сериозни инвестиции. От средата на 2014 г. досега са вложени 1,7 милиона лева в лекоатлетическата писта. Над 2,4 милиона лева са инвестирани в залите в южната част на комплекса. Над 1 милион лева е построяването на мултифункционалната зала. Осветлението на стадиона е погълнало близо 500 000 хиляди и още 100 000 лева за трафопоста. Над 70 000 лева са стрували реновираните това лято съблекални. Още 20 000 лева са отишли за ремонта на сектор от южната трибуна. Това всъщност са само по-големите суми. Голяма част от тях са от Министерството на спорта, което финансира проекта за обновяване на стадиона. Други са от Общината и от бюджета на предприятието.

Помагат и дарители. Това лято с дарени средства и със собствен труд са възстановили санитарния възел на централната трибуна и този в сектора за гостуваща публика. Така че „Ивайло” сигурно е един от малкото стадиони, предлагащ на феновете на гостите нормална тоалетна с течаща вода, а не химическа кабинка.
Има обаче още много какво да се прави, смята амбициозният управител на Общинското предприятие. На самия стадион трябва да се реновират южните и западната трибуни, да се сложат седалки на част от източната зона, да се монтира информационно табло. Трябва да продължи ремонтът в северните зали на комплекса. Когато отпусна пари за проекта, Министерството ги намали с около половин милион, така че бяха съкратени дейностите именно в северната част. Там са четири зали – по бокс, вдигане на тежести, спортна стрелба и борба. С икономиите от големия проект, средства на Общинското предприятие и клубовете вече им е сменена дограмата и три от залите са обновени отвътре. Но има какво още да се прави, надявам се още тази година да се намери финансиране за тази част от комплекса, казва Петко Павлов.
В крайна сметка какво е свършено казват и институциите. Преди 3,5 години имали 17 предписания от РЗИ за спортните обекти. Сега е само едно – за залата по вдигане на тежести.
Липсата на тренировъчни игрища
за футбола е най-голям проблем
Предприятието има няколко готови проекти, за които ще търси финансиране през тази и следващите години – за довършване ремонта и газифициране на северните зали, за ВИП ложата на стадиона, която още не отговаря на стандартите. В средата на тази седмица Павлов е подал документи по „Красива България” за ремонт на покрива, отводняване и топлоизолация на хандбална зала „Сава Величков” в Радиотехникума, която подслонява още волейбола и бадминтона. Проектът е за 212 324 лева, от които 112 000 лева са ангажимент на Общината.
Общо взето почти всички спортни клубове са подсигурени с условия, но има нужда от още един голям плувен басейн. Сега плувните клубове ползват базите във ВТУ и СУ „Емилиян Станев”. Основният проблем на спортната база във Велико Търново обаче е липсата на тренировъчни терени за футбола. На територията на града няма тренировъчно игрище и представителният отбор, както и юношеските формации, ползват терените в Дебелец, Шемшево и Леденик. Миналата година Общината инвестира в поливни системи за тези терени и те са в добро състояние. Но за развитието на футбола трябват поне още два терена в самия град. Според Петко Павлов, който доскоро се подвизаваше на футболния терен и като рефер, има условия да се изгради един изкуствен терен в района на Спортното училище, където 150 от децата са футболисти, и един терен с естествено покритие в западната част на „Ивайло”, където е ледената пързалка. Това е инвестиция общо за милион, но терените са най-важното нещо за развитието на футбола в града, смята Павлов.
Общината има голям проект за изграждането на терени с изкуствено и ествествено покритие и с лекоатлетически сектор, който е внесен в Министерството на спорта преди две години, но засега няма финансиране. Така че трябва да се търсят и други източници.
Всичките усилия са да се осигурят условия за стотиците спортуващи деца във Велико Търново. Над 70 клуба развиват дейност в старата столица и много от тях наистина се отнасят сериозно към изграждането на новите ни спортни надежди. Клубовете от Велико Търново плащат по 2 % от реалната наемна цена на залите, които ползват с решение на Общинския съвет. А имат условия, за които Йорданка Благоева казва „Да тренираш и да пееш”.
За първи път Велико Търново
посрещна Държавно по лека атлетика
През миналата година обновената спортна база на Велико Търново стана домакин и на състезания, които за първи път се организират в старата столица. За първи път в Търново се проведе Държавното първенство по лека атлетика за всички възрасти. Президентът на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов се изказал много ласкаво за условията и предложил на Велико Търново да посрещне и балканско първенство за младежи и девойки до 19 години. Имаме всички условия за едно сериозно лекоатлетическо първенство. Дори клетката ни за хвърляния е същият модел на Mondo, какъвто ползваха на Световното първенство в Лондон миналата година, хвали се Петко Павлов.
Осветлението на стадиона
е най-доброто в България
Голямата му гордост обаче е осветлението на „Ивайло”. По-добро е от всичко, което има в България и само на „Лаута” е от същия клас. Имаме сертификат, че осветлението ни отговаря на изискванията за груповата фаза на Шампионска лига, показва документа Павлов. Съблекалните на стадиона също отговарят на изискванията за международни срещи.
Миналата година „Ивайло” за първи път прие и европейски квалификации заедно със също така обновения стадион „Локомотив” в Горна Оряховица. На двата терена се играха срещите от 11 квалификационна група за Европейското първенство за младежи до 17 години. И двата стадиона получиха много добра оценка от УЕФА.
По-лесно е да направиш нещо,
Отколкото да го опазиш

Оказва се обаче, че е много по-лесно да направиш нещо, отколкото да го опазиш, не скрива огорчението си Петко Павлов. Не става въпрос само за счупени от хлапетата брави, мивки или шкафчета. Има хора, които действат не просто вандалски, а престъпно. Голямата одисея със скейт парка в квартал „Колю Фичето” приключи или поне е затихнала, но месеци наред следваха скандал след скандал с хората, които не искаха децата да нарушават спокойствието им с игрите си. Върхът на истинската война срещу спортната площадка беше запалването на мостика за скейт, но толкова, колкото да остане тънък пласт дървесина, който лесно да се счупи от тежестта на скейтърите. За мен това е опит за убийство. Не знам как щеше да живее след това този човек, ако беше станало нещастие с някое от децата. Сега тези проблеми отшумяха, но опазването продължава да ни бъде голяма грижа, казва Павлов. Трудно е да се опази и тревното покритие на стадионите. Едва спасяват тревата на „Ивайло”, но по селата е още по-сложно. На Леденик например са се научили да дрифтят с коли на стадиона. Миналата година точно за европейските квалификации така провалиха една тренировка на азерите. Тъкмо им бяхме подготвили стадиона и някакъв влязъл с колата си да върти гуми на тревата. Наистина е по-трудно да съхраним постигнатото, отколкото да го направим, обобщава шефът на „Спортни имоти и прояви”.
Но въпреки всичко той продължава да е амбициран, че спортната база, която управлява, ще става все по-добра. За 60-та годишнина на „Ивайло” си е пожелал поне един тренировъчен терен. А защо не след това и сериозни успехи на великотърновски спортисти.
Елена ВЕЛКОВА