Великотърновското КГБ разкри структурата си пред „Кореспондент“

Членовете на организацията коментираха свободно всички дейности, с които задругата им се занимава през последните години

Великотърновското КГБ най-сетне свали картите на масата и застана пред диктофона на областния седмичник „Кореспондент“. Членовете на организацията коментираха свободно всички дейности, с които задругата им се занимава през последните години. А това са темите за образование, наука, политика…
Да, със сигурност не става въпрос за клон на съветската разузнавателна служба. Търновското КГБ е съставено само от дами, при това интелигентни, а за капак и учителки. А абревиатурата означава „Клуб на готините баби“. Но името е претърпяло лека корекция през годините.
Всичко започнало през далечната 1991 година. Имало двоен повод за събиране - абитуриентската вечер на Деница Цветанова и рождението на Александър Цветанов. Логично от тези две събития произлязла една особена група, а именно „Движение на ограничения контингент високоинтелектуални и кадърни кадри на СОУ „Емилиян Станев“. Майки-основателки станали Стефка Цветанова, Евдокия Буюклиева, Райна Еневска, Таня Узунова и Димана Великова.
Силната интелектуална група не пропускала повод за събиране. Времената обаче се променили, животът навлязъл в дигиталната ера. Затова било решено движението да започне реорганизация. Учредяването на КГБ се състояло през 2011 година, като към екипа се присъединили Радка Маринова, Виолета Пандова, Марина Николова, Дора Ганева и Мария Йоргова. Въведен бил и нов статут на член-кореспондент, в който се вписали Росина Събева и Ренета Рашева.
И вече близо 10 години дамите се срещат всяка седмица в известното заведение „Камбаната“, което се превърнало в щабквартира. Денят също е фиксиран - сряда, а сервитьорките запазват масата още от ранна утрин.
Така започват и разговорите. Най-важната тема е за постиженията на внуците. Те са всичко за бившите учителки, които са дали и част от себе си за тяхното възпитание. И някъде тук дамите вмъкват пояснението, че бивши учителки няма. Но от КГБ не прекаляват със съветите към своите внуци, стараят се да напътстват само при необходимост.
Другата неизбежна тема е за образованието, в това няма съмнение. Всъщност това е и болната им тема, защото всички дами от клуба изразяват открито мнението си. Според тях най-сериозен е проблемът с възпитанието в семейството. Разказват ми и за поколението на 90-те, от което съм и аз. Подчертават, че моите връстници вече са родители и именно техните деца днес изпълват класните стаи. Съгласявам се също, че възпитанието им не е на необходимото ниво. Но тук вече заговаряме и за системата. Задължително всички дами анатемосват делегираните бюджети и въздъхват с примирение, че едва ли тази грешка някога ще бъде поправена. Говорим си и за това, че децата не могат да бъдат наказвани, а административните мерки не могат да уплашат и най-милия ученик. И пак опираме до свободното поколение на 90-те, което възпитава децата си по същия начин. Разказваме си и конкретни истории. Дете било заснето да руши училищно имущество. Записът бил прилежно смъкнат от камерата и предоставен на родителите. Те от своя страна не се скарали на отрочето си, а наругали преподавателите. Семеен урок за цял живот, прави каквото искаш, а накрая ще излезеш чист. Няма лошо, но когато искаш свобода, това не означава, че е свободия, казват дамите. И подчертават, че всеки ученик трябва да има задължения, които да изпълнява.
Прехвърляме се и на университетите. И аз се съгласявам, че висшите учебни заведения са широко отворени за всички, при това без никакъв подбор. Особено при педагогическите специалности, които формират бъдещите учители. Членовете на КГБ не пропускат да споделят, че учителската професия не е за всеки. По думите им всеки се ражда с тази дарба в сърцето си. И отново дават пример с учителка, която обяснила на родителите и учениците, че не бива да бъде притеснявана в извънработно време. А за един учител може ли да има подобни ограничения, питат дамите от клуба? Учител не се назначава, а се главява, което означава, че се отдаваш на професията духом и телом, твърдят жените. Но понякога оправдават и съвременните учители, защото бумащината станала голяма. Уж живеем в дигитална ера, а писането се увеличило двойно, че и тройно през годините. От КГБ признават, че и днес има млади учители, които са отдадени на работата си. Но това не било достатъчно, защото били притиснати от невъзможността да вземат самостоятелни решения.
Другата съпровождаща тема, която вълнува учителките, е ширещата се неграмотност при деца и родители. Веднага подчертават, че подрастващите отдавна са спрели да четат книги. По думите им библиотеката в училище се ползва преди входното ниво или класните. Огромната част от учениците не могат да си представят, че ще хванат книга в ръка за удоволствие. А правописът се оформя с много четене, категорични са жените. Освен всичко друго те са убедени, че и учебните програми куцат. Малко са часовете за граматика, а от друга страна родителите не съблюдават своите деца през летните ваканции. В хода на разговора отново намесваме и студентите, които също са неграмотни, твърдят от КГБ. Склонен съм да се съглася и с тази тяхна констатация, дори взаимно си предоставяме различни примери.
В КГБ са категорични, че за тях няма забранени теми. Понякога говорят и за политика, но винаги се връщат на разговорите за внуците. За тях това е най-важното, макар и децата на повечето от тях отдавна да са станали граждани на света…