За 20 години старата столица става модерен град

Изредиха се няколко поколения от 1966 г. насам, когато министерско постановление № 6 от 10 февруари същата година определя съдбата на старата столица - да се изгражда и развива като исторически, културен и туристически град. Година преди това е учреден и Общонароден комитет с председател Пенчо Кубадински. Започва възстановяването на Царевец, което според запазените архиви на Комитета е лична заслуга и по настояване на Тодор Живков, който е прозрял, че историческият хълм ще бъде като магнит за туристите. В началото са отпуснати 100 хиляди лева, а през 1968 г. още 474 хиляди лева - суми, колосални за времето си. Творчески екип под ръководството на архитект Иван Чолаков изгражда обектът „Звук и светлина”, а първото излъчване на аудио-визуалния спектакъл е през ноември 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието на Асеневци.
По новия тогава градоустройствен план, който е приет през 1968 г., работи авторски колектив на ИПП „Главпроект” – София с ръководител Никола Николов, арх. Атанас Агура и арх. Стефан Стайнов. Започва мащабно строителство, което оформя съвременния облик на Велико Търново. Всичко в името на достойното и бляскаво честване на две велики годишнини – 1300 години от създаването на българската държава и 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. За 20 години градът е преобразен.
От тогава Янтра е отмила много страсти, много „за” и „против” едно или друго архитектурно решение, но днес едва ли някой може да си представи Велико Търново без Интерхотела и Художествената галерия, без паметника на Асеневци, театъра или съдебната палата. Сякаш винаги ги е имало, така добре се вписват в общата и неповторима панорама на града. Трудно постижимата хармония между средновековното, възрожденското и новото строителство е по силите само на големите таланти, какъвто е народният архитект Никола Николов – главен проектант на Велико Търново от 1966 г. до 1987 г. Проучени са историческите особености на старата столица, характеристиките на терена, предпоставките за икономическото развитие. Територията е зонирана според характера на различните градски части.
Визията на Велико Търново
Архитект Никола Николов я обмисля с голяма отговорност и полет на въображението. Неговият подход към архитектурните ансамбли – ул. „Гурко”, ул. „Пиколо”, Варуша, е строго индивидуален. За ул. „Гурко” в статия, публикувана през 1984 г. във в. „Борба”, той пише: „И в бъдеще тук подходът към него ще бъде съхранение посредством реставриране и пригаждане на интериорите на сградите за съвременни нужди. Изключение ще правят само цялостно обявените за паметници на културата”. Приносът му в оформлението на града е, че той предпочита не просто реставрация на възрожденските сгради, а тяхната адаптация, за да се възстанови и съхрани старият град за бъдещите поколения. Приемственост и продължение в духа на местните строителни традиции, но със съвременни материали и начин на градеж. „Общият далечен силует е скулптурен, с геометрично очертани и натрупани дребни обеми, които се подават като малки съставни части на вкоренилата се в природата тъкан от камък и дърво. Тази компактна маса на материалната жизнена среда на стария град можеше да се съхрани в обемно-пространствено и силуетно отношение при положение, че се запази и подсили гъстотата на застрояването, като не се допуска висока етажност”, четем в същата статия.
От 1966 г. до 1985 г. във Велико Търново се проектират и построяват много обществени сгради, които днес не само оформят централната част, но са станали емблеми на града. През тези години градът изживява най-бурния си разцвет в новата си история. Включени в екипите са плеяда талантливи архитекти и в името на историческата памет си струва да си припомним колко много и от кого беше построено и завършено за тези двадесет години.
Сградите в центъра на Велико Търново
Новата сграда на МДТ „Константин Кисимов” е по проект на архитект Теофан Никифоров. Строителството й започва през 1965 г. върху терен от 2 дка в тогавашната градска градина. Завършена е през 1970 г., а официалното откриване е на 20 април 1971 г. с премиерата на постановката „Под игото” под режисурата на Симеон Шивачев. През 1976 г. Велико Търново се сдобива с Изложбените зали на ул. „Рафаел Михайлов”, а архитектурното изпълнение е на Живко Драгомиров. Първата копка на Съдебната палата във Велико Търново е направена през 1969 г., строителството й продължава осем години. Главен проектант на палатата е архитект Иван Петров. Официалното откриване е на 7 декември 1977 г. Две години по-късно, в 1979 г., е завършен Партийният дом, дело на архитект Христо Коев. На мястото на новата сграда на Общината е била старата гинекология. Имало е и дюкяни. Тогавашният Общински народен съвет се настанява в съществуващата сега сграда в самото сърце на Велико Търново през 1981 г., а неин архитект е Данаил Кънев. В началото на 80-те години е построено кино „Полтава” – една изключително интересна с тухлените си стени и монументално въздействие сграда. Проектирана е от архитект Таньо Белев в стил брутализъм.
Квартално строителство
Увеличаващото се население на града изпитва остра нужда от все повече и нови жилища, затова в средата на 70-години на миналия век се правят проекти и се построяват кварталите „Бузлуджа” и „Зона Б”. В края на 60-те и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“. Официално през 1974 г. започва строежът на „Картала”. Архитект Иван Чолаков проектира и строи жилищния комплекс до Университета, където са преподавателските блокове, на ул. „Теодосий Търновски”. Негови са съвременните кооперации в кв. Асенов”, както и двуетажните постройки на ул. „Пиколо”. Квартал „Кольо Фичето“ („Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, училище, парк и няколко детски градини. На 15 ноември 1985 г. е открит Дворецът на културата и спорта „Васил Левски”. Близкото село Чолаковци става квартал на Велико Търново и през 70-те там също се изграждат панелни блокове. През 1982 г. в парка на Света гора започва строежът на увеселителен комплекс с виенско колело.
Реставрации
В чест на двете годишнини редица сгради, паметници на културата, са реставрирани за нов живот. В първоначалния си вид е възстановена сградата на бившия конак, строен от Кольо Фичето. В него е уреден музеят „Възраждане и Учредително събрание”. Откриването е на 10 януари 1970 г. Реставрират се историческите църкви „Св. Георги” и „Св. св. Петър и Павел”. През 1981 г. е реконструиран Владишкия мост в Асенова махала. Самият квартал претърпява основна реставрация през тези години с църквата „Свети Димитър” и околното й пространство. Цялостното разкриване на църквата „Св. Димитър” и проучването на терена около нея започва през 1971 г. и с известно прекъсване продължава до 1984 г. Ръководи се от доц. Янка Николова, преподавател във Великотърновския университет. Пълната обемна реконструкция на църквата е по проект на арх. Теофил Теофилов. Завършена е в началото на 80-те години. През 1984 г. е реставрирана вътрешната живопис в източната част на храма от експерти на НИПК, ръководени от Б. Дживджанова. Дюкяни и къщи на Самоводската чаршия и ул. Гурко”  възвръщат възрожденския си вид и блясък.
Паметникът на Асеневци - новата емблема на Велико Търново
Преди построяването му започва масирана дарителска кампания, а събраната сума е 6 408 100 тогавашни лева. Доброволен е и трудът на много работници от всички заводи и предприятия във Велико Търново за почистването и подготовката на терена. Строителството започва на 4 февруари 1985 г. и само за осем месеца четиримата конници – царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II величествено се извисяват на Боруна, на една от меандрите на Янтра, а от паметника се разкрива приказна гледка. Обектът е завършен само три дни преди всенародните тържества на 16 ноември 1985 г.
Внушителната творба е уникална по своя замисъл, художествено и техническо изпълнение. За нея скулптурът академик Крум Дамянов е удостоен със званието Почетен гражданин на Велико Търново на 22 март 1996 г. В авторския колектив участват още Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и арх. Коста Цеков. В координирането на отделните екипи са участвали великотърновците инж. Пеньо Александров и Марин Маринов.
На Боруна някогашната сграда, замислена като художествено-занаятчийско училище или академия на приложните науки, е преустроена през 1983 г. по проект на арх. Никола Николов в художествена галерия. Той оформя и пространството около Паметника на Асеневци и подстъпа към него откъм галерията.
На 30 януари 1983 г. в 6,30 часа сутринта главният проектант на Велико Търново пише в дневника си: „Добре замислената пространствена и ходова връзка посредством стълбище с много зеленина и цветя, насочена към моста и оста на паметника на Асеневци, най-вярно ще отрази реалните посоки и пространствени взаимовръзки: а) Едната от ансамбъла на „Гурко” през двора на хотел-ресторанта „В. Търново”; б) Втората е от Студентския град, Картинната галерия и паметника на Асеневци; в) Обратните връзки на новия център на града и на самия град обратно ще търсят същите посоки… Виждам, че местните хора са безпомощни, чакат с голяма надежда. Много са доволни от направеното – проекта за парка „Боруна”. И ми се струва, че така, както започна, ще излезе нещо. Нурков, Сашо Терзиев възторжено приемат направените предложения… Дали по своя път ще мога да бъда поне малко полезен, дано само да не навредя. Как все повече и повече ме е страх от съдбовността на всяка моя проектантска стъпка”.
Ана Райковска