Заради паметник на Съпротивата махнали шадравана в парк „Марно поле”

Десетилетия вече търновци намират спокойствие и отмора в централния парк „Марно поле”. Умелата подредба на пъстрите цветни градинки, зеленината и дърветата в него са сочени за пример още през 80-те години от преподавателите по ландшафт във ВИАС. До 1990 г. паркът се казваше „Толбухин”, когато е преименуван с историческото си име. И районът, и паркът претърпяват през годините многократни преобразявания, следвайки развитието на града като цяло.
На Марно поле Кера Тамара се простила с търновци
Според народната памет и легендата на Марно (Марино) поле Шишмановата сестра Кера Тамара се простила с близките си и търновците преди да отиде в харема на султан Мурат I като залог за мир. По-късно в писмените източници е отразено, че на това място е съществувала Маринополска махала от няколко къщи и много лозя. Друга версия за наименованието е, че идва от старата славянска дума за лятно, горещо, знойно място (морно). Съществува и легендата за вдовицата Мара, чийто синове Стоян и войводата Мирчо вдигнали въстание срещу турския поробител през 1700 г. Въстанието претърпяло крах, войводите му загинали, а в памет на вдовицата местността била наречена Марино поле. Според Моско Москов местността Марино поле била дъбова гора, сред която имало манастирче, посветено на света Марина. Покрай него се заселило прокуденото от кърджалии и черкези българско население. До кога е просъществувало манастирчето не се знае, затова пък в близост до парка е църквата „Света Марина”. В годините на турското робство в района се е намирал турски военен лагер със стрелбище. По-късно на това място, включващо и терена на паметника „Майка България”, са ставали различни тържища за плодове и зеленчуци. Особено атрактивна за онова време била продажбата на дини, които в огромни количества докарвали от околните села. И най-вече от Никюп, където растат най-сладките дини. Прочут бил и пазарът за дървен материал и птици. Пак на Марно поле ставали и градските панаири.
Кварталът „Марно поле” започва да се застроява след 1885 г., с разрастването на Търново на запад. Вълна от строителна дейност имало между 1920 – 1935 г., когато западно от градската градина са построени повече от 500 къщи.
Във връзка с Министерско постановление № 460 от 1952 г. Градският народен съвет - Велико Търново разработва план за благоустрояване и озеленяване на града за периода 1953 – 1960 г. Така на това празно място започва изграждането на централния градски парк „Марно поле” с площ от 40 дка по проект на „Главпроект”. През 1954 г. са изградени алеите, засадени са храсти и дървета от разсадника на Дълга лъка на площ от 20 дка. През 1955 г. се изгражда в южната му част Летен театър по проект на арх. Живко Драгомиров, а на 6 юли 1975 г. тържествено е открит бюст-паметник на ген Гурко.
Шадраванът
Бижуто на парка обаче бил шадраванът с 8 арки в подножието и централна част на две нива, от която водата весело падала в немалък басейн. Под всяка арка имало фигурки на жабчета, а от техните уста също излизала вода. В продължение на 20 години той бил единственият шадраван във Велико Търново. Намирал се е в северната част на сегашната водна каскада, в самото й начало. Днес от него е останала само една цветна снимка и спомените на по-възрастните за прохлада и детски забавления в летните жеги. И съжалението, че не се е намерил някой, който да го защити и съчетае в по-новите проекти. Не че е бил архитектурен шедьовър, но е бил достатъчно красив и оригинален, за да остане и радва още дълго жителите на старата столица.
Съборен е заради плануван Паметник на Съпротивата
Шадраванът е построен през 1960 г. по проект на търновския архитект Стефан Георгиев. Двайсетина години по-късно, през 1978-79 г., се взело решение там да има Паметник на антифашистката съпротива и водното съоръжение било съборено. Идеята за паметника пропаднала, а на мястото зейнал огромен трап. Той загрозявал гледката няколко години, чак до построяването на водната каскада в парка, което започнало в началото на 80-те. Самото й строителство доста се забавило, защото тогавашните управници не можели да се решат какво да правят с мястото, а проектът изготвен още през 1974 г., дълго време стоял само на хартия и няколко пъти е преработван.
Позабравеният архитект Стефан Георгиев

Арх. Стефан Георгиев има значителна роля за визията и развитието на Велико Търново и окръга. И е важно да припомним за него, за да го знаят не само изкушените от историята на Велико Търново, но и младите архитекти, които имат много какво да научат от работилите и творили преди тях.
Авторът на шадравана е роден през 1927 г. в старата столица, тук завършва и средното си образование в Строителния техникум. През 1954 г. вече е дипломиран архитект и още същата година е привлечен на работа в Окръжния народен съвет. От 1962 до 1984 г., в продължение на повече от 20 години, той е началник отдел „Архитектура и благоустройство” и главен архитект на Великотърновски окръг. Като главен архитект той отговарял за цялостното териториалноустройствено и градоустройствено планиране на целия окръг. Участвал е активно в  разработване на плановете на селищните системи в него и агломерацията Горна Оряховица - Лясковец -Велико Търново. Заедно с арх. Петър Матанов и техните синове, кандидат-архитекти, изготвя актуализация на градоустройственото решение на квартал „Колю Фичето” в края на 70-те години на XX век.
Бил е постоянен консултант в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За дейността си е награждаван с отличия на САБ – България, различни ордени и медали, от които най-значим е Орден на Народна република България – трета степен.
През 1984 г. той е назначен за директор на Териториалната проектантска организация – Велико Търново, до пенсионирането си. Умира през 2011 г. на 84-годишна възраст.
Много преди да си отиде от този свят, арх. Стефан Георгиев става свидетел как се събаря сътвореното от него. Но не е само шадраванът. От парк „Марно поле” изчезна с началото на демокрацията и красивата бронзова сърничка, която помнят поколения търновци.  
Ана Райковска