Заводът „Червена звезда“ навъртал по 120 милиона лева годишно

Заводът „Червена звезда“ в момента е пред пълен колапс, както вече писа „Кореспондент“. Славното му минало обаче няма как да бъде подминато. След създаването си през 1951 година  „Червена звезда“ търпи няколко големи разширения, разказва бившият кмет на Дебелец Иван Иванов.

Когато се наливаха основите
Първото се случва през 1969 година. Създават се огромни халета, където се произвеждат едрогабаритни машини - транспортни ленти за ТЕЦ-овете, заедно със задвижващите станции, опъвателните барабани и ролките. Именно в началото на 70-те е изградена и административната сграда на завода. В нея работели много специалисти в различни отдели, спомня си Иван Иванов, който прекарва 7 години от трудовия си стаж именно в „Червена звезда“. Там били отделите „Снабдяване“, „Конструктивен“, „Пласмент“, „Коопериране“, „Технологичен“ и „Диспечърски“. При първото голямо разширение на завода бил изграден и Учебен център за усъвършенстване на кадрите и Учебен цех за учениците от Техникума по машиностроене.
Ленти за ТЕЦ-овете
Заводът по онова време имал и леярен цех със заготовки за подготовка на детайлите, както и цех за механична обработка на детайлите, включително и монтажен цех, където се монтират съоръженията и всички детайли. В началото заводът започнал производство на въжени багери. По-късно започва и производство на бетонобъркачки и валяци.
„Заводът е дал възможност да се развият и други предприятия в региона и страната. Валяците бяха прехвърлени в завод в Каварна, а багерите и бетонобъркачките бяха ситуирани в Павликени. Малките транспортни ленти и подемници отидоха в тогавашния Михайловград“, спомня си Иван Иванов. По думите му „Червена звезда“ спестява и много сериозни разходи на държавата, след като започва производството на ленти за ТЕЦ-овете. Преди това тези ленти се внасяли от Германия, а една е струвала минимум 50 000 лв.
Завод за заводи
Най-голямата гордост на „Червена звезда“ е фактът, че там се е изработвало оборудването за керамични заводи. Цели поточни линии за производство на тухли са ставали реалност от труда на работниците в Дебелец. Линиите били уникални, включвали смилането на глината, пресоването на материала и резачните устройства до излизането на готовата тухла. Основното производство на линиите  е било насочено към тогавашния СССР. Малкият град Дебелец на практика произвежда оборудването за седем керамични завода. Те са произвеждали тухли основно за далечния север в Съветския съюз, където панелните блокове замръзвали и приложението им не било практично. Там на помощ идвали добрите стари тухли, изградени с техника от „Червена звезда“.
Хиляди се хранели в заводската столова
В завода основно са работели около 1200-1300 души, но в различни периоди са достигали и до 2000. Мястото на градежа не е избрано случайно. Заводът се намира именно до гарата. Там всяка сутрин пристигали работници от Трявна, Дряново и Соколово. А с автобуси били извозвани работници от Самоводене, Беляковец, Къпиново, Миндя, Церова кория, Пчелище и Присово. За да бъдат изхранвани всички работници е изградена голяма столова. Имало е и две закусвални, както и магазин за хранителни стоки.
„Всичко беше перфектно обзаведено. Освен това, по едно постановление на Министерския съвет, предприятията трябваше сами  да се задоволяват с хранителни продукти. В тази връзка в завода съществуваше безупречно помощно стопанство. Там имаше свиневъдство и зеленчукова градина. Така заводът снабдяваше стола с пресни зеленчуци и месо. Даже имаше и излишък на продукцията, която се пласираше на свободния пазар“, спомня си Иван Иванов.
Завод за милиони
Огромен оборот е навъртал заводът „Червена звезда“. Сериозна била и продукцията за чужбина. Включително оборудване за атомни електрически централи - врати и прозорци. Значението на завода за местната и националната икономика също е голямо. Освен всичко друго, „Червена звезда“ е и ковачница за кадри. От там излизат много инженери и тесни специалисти, които дават тласък на производството в страната. Безработицата била немислима по онова време. Международното признание за нашата продукция било главозамайващо. За това говорят и годишните обороти. Продукция, само за страната, била в размер на над  120 милиона лв. при тогавашната тежест на парите.

„Тъжно ми е, мъчно е, това е направо трагично да стоя пред неработещия завод. Като си спомням как е строен заводът. Хората, които са участвали в строителството. Има такива случаи, в които хора са сели пясък на пружини от легло, за да строят завода. Имало е ентусиазъм, доброволен труд за строителството на завода, а сега го съсипваме безразборно. Продават се скъпи машини от оборудването, сега започва и събарянето“, разказва Иван Иванов.
Михаил МИХАЛЕВ