19-годишната Деница учила музика, следва гастрономия и обича да разказва за книги

Ако се съсредоточаваме върху хубавото, то ще ни се случва.
Макар и само на 19 г., Деница Дончева от Велико Търново вече е изградила своята житейска философия.  Смята, че когато гледаш на света с добри очи, и той ще погледне на теб така. Неизбежни са и срещите с лошото, знам, и въпреки това животът е прекрасен, категорична е Деница.
Деница е възпитаник на СУ „Емилиян Станев“, където завършва „Поп и джаз пеене“. Преди това – в VIII и IX клас, учи „Биология и химия“ в ПМГ „Васил Друмев“. Преценява, че от нея лекар няма да излезе, и се отдава на изкуството.
Никога не съм смятала да се развивам професионално с пеенето. Докато бях в „Емилиян Станев“, чертаех най-различни планове за бъдещето – да се занимавам с актьорско майсторство, с журналистика... В крайна сметка влязох „Гастрономия и кулинарни изкуства“ във Варна, смее се момичето, което никога не е искало да учи в чужбина. Затова кандидатства само във Варна, а те взели, че я приели.  
На този етап все още не се престрашава да показва свои ястия пред по-широка публика. Макар че си има канал в YouTube, в него не е пускала нищо, свързано с кулинарията. Засега досег до страстта й към готвенето имат само най-близките. Липсва ми опит, трябва да задобрея и едва тогава евентуално бих помислила за блог или видеа, наясно е Деница.
Не се притеснява да заснеме видео, посветено на друга нейна голяма любов – четенето. Още от дете е заобиколена от книги, а родителите й постъпват мъдро – не я карат насила да чете. Майка й обаче е почти постоянно с книга в ръка и така личният пример, а не натискането, отключва любовта на Деница към литературата. В резултат момичето предпочита да почете, вместо да изгледа филм.
За YouTube канала си тя засне „За книгите с любов“. Видеото, качено на 21 януари, вече има близо 1500 гледания. Това никак не е малко предвид факта, че книгите не са сред най-популярните теми в интернет пространството, особено сред връстниците на Деница.
Видеото си тя е разделила на 8 категории. 8, защото вярва в символиката на цифрите. Разказва за любими свои автори.
Любим жанр са ми автобиографиите. Винаги съм се вдъхновявала от успеха на другите. Изключително много ми хареса историята на Мишел Обама. Докосна ме с различната гледна точка, която представя, казва Деница.
На другия полюс по предпочитания са й биографиите. Така и не се научила да приема нечий живот да бъде разказван в трето лице. Не я докоснали нито биографията на Коко Шанел, нито на Илон Мъск, макар че се възхищава и от двамата. Тези книги така и не успяха да стигнат до мен, признава Деница Дончева.
Обича да чете и книги за саморазвитието и самоусъвършенстването. Във видеото разказва за „Монахът, който продаде своето Ферари“ например. Като всяко момиче на нейната възраст не подминава и любовния жанр, особено романите на Елизабет Филипс. Но към днешна дата любимец й е Фредрик Бакман, най-вече „Човек на име Уве“ и „Тревожни хора“.
В момента е подхванала „Хавра“ на Захари Карабашлиев. Книгата й е подарена от близка приятелка, която се опитва да накара Деница да чете съвременни български автори. Интересна е, ще видим доколко ще се спогодим, смее се Деница.
Тъй като е противник на свръхконсумацията, много внимателно подбира кое заглавие да влезе в библиотеката й. Може да прекарва часове в ровене по сайтовете и четене на ревюта. Късметлийка е, че жанрово вкусовете с майка й се припокриват.
Имам много идеи за нови видеа. Не казвам, че ще са свързани единствено и само с книгите. Притеснявам се, че бързо ще се изчерпя и ще досадя на хората. А съвсем друга ми е целта – да внеса поне малко позитивизъм в интернет пространството. Достатъчно мръсотия се излива там, обяснява Деница.
Още от малка най-голямата й мечта била вечер, когато си легне, да се чувства удовлетворена от себе си.
Затова пробвам различни неща – за да видя кое е моето. За мен е от огромно значение да се чувствам щастлива с това, с което се занимавам. Все пак оценката, която сами си даваме, е най-важната, споделя още от житейската си философия Деница Дончева.
Биляна МИЛЧЕВА