Днешните будители: Полковник Евгени Пенчев – за воинската чест, патриотизма и какво е да усетиш душата на дървото

Първата статия, която написах за полк. Евгени Пенчев, беше в далечната 1998 година. По онова време той беше командир на батальон „Морска пехота”  във Военноморската база в Бургас. Материалът беше озаглавен „Капитан Пенчев гостува на холандската кралица, но не успя да намери жена да му готви”. Капитанът дойде за интервюто в редакцията с една ослепителна черна униформа. Такова излъчване имаше, че като ходеше по улиците, хората се обръщаха да го гледат...
Много вода изтече за тези 22 години. Бившият капитан вече е полковник и заема длъжността заместник-началник на Националния военен университет във Велико Търново. Той не само намери жена да му готви, но и да му роди прекрасно дете, и да споделя неговия пословичен патриотизъм.
Мъжът под пагон израсна в кариерата, доста неща се промениха в живота му.

Постоянна обаче и до днес остава неговата страст към историята и искреното, изконно родолюбие, което предава не само на дъщеря си Ралица, не само на своите подчинени и колеги, но и на всички, които имат късмета да го познават. Питам го дали се усеща като съвремен будител, но той избягва гръмките фрази и определения. Всъщност нищо случайно няма в мисията му, защото полковникът е далечен роднина на една от най-интересните и все още неразгадани исторически личности - новоселския будител Матей Преображенски – Миткалото.

Военната кариера на полк. Пенчев е богата. През 1979 година той завършва НВУ – тогава Висше военно училище „Васил Левски”, профил „Мотострелкови” и 7 години служи в Елхово.  През 1996 година завършва Военна академия „Г. С. Раковски”  и после поема батальона в морската база в Бургас. Следват четири години в Генералния щаб на БА в София. През 2005 година се прибира във Велико Търново.
Изпълнено ли е със съдържание понятието воинска чест, питам полковника, който не се замисля и за секунда в отговора си. О, да!, категоричен е той. По думите му военните са каста, аристокрацията на обществото, те се раждат такива и се култивират във военните училища. Думи като дълг, чест и отговорност не са празни понятия, защото от самото начало на моето обучение са ни възпитавали в тези ценности, казва полк. Пенчев. Това се опитва да прави сега и той като командир.
Както следва принципите на военното си призвание, така последователно и непрекъснато полк. Евгени Пенчев отстоява и родолюбието, което всеки българин трябва да носи в сърцето си. Но не онзи параден, шумен и понякога кичозен патриотизъм, на който сме свидетели през последните години. А това с действията си, с поведението си да увличаш и да заразяваш хората с любов към България.
Още от началното училище и после в прогимназията аз имах късмета да ми преподават не просто учители, а истински възрожденски даскали, казва полк. Пенчев. Той никога няма да забрави как на 3 март, когато денят още не бил национален празник, децата от новоселското училище, сред които и турчета, и ромчета, отивали на паметника на отец Матей и пеели „Къде си, вярна ти, любов народна...”. Личи му, че се вълнува и досега от този спомен.
Не само училището, а и семейството на полковника изиграло голяма роля за неговия мироглед. Дядо му непрекъснато му разказвал за своя баща, който участвал във войните 1912-1918 година, дядо му по бащина линия пък загинал в окупационния корпус през 1944 година в Сърбия. Баща му Пенчо Димитров е дългогодишен председател на читалището в Ново село, сега, въпреки че е на 76 години, продължава да изпълнява длъжността секретар. Вкъщи винаги се е говорело за история, казва полк. Пенчев. В дома им винаги имало и различни старинни неща. Дядо му имал афинитет към всички старини. Когато Евгени бил на 9 години, в една кошница в хамбара намерил един двуцевен преднопълнещ пищов, който бил на неговия пра-прадядо.Може би оттам се запалила голямата му любов към оръжията, която не го напуска и до сега. Тази страст той влага и във възстановяването, и в колекционирането им.
Полк. Евгени Пенчев е един от първите членове на Национално дружество „Традиция”, което първоначално е създадено като Клуб на любителите на историческо оръжие през 80-те години. По онова време историческите оръжия са подлежали на конфискуване, а хората, които ги притежавали, били глобявани. През 1996 година негови приятели го свързали с хора от „Традиция” и той бил приет в софийския клуб. По онова време там членували такива забележителни хора като Джоко Росич, търновският актьор Любомир Бъчваров и други известни личности. После прехвърля членството си в търновския клон.

Според него историческите възстановки , които „Традиция” и други подобни организации правят, са много важни и полезни. През последните години хората и особено младежите не четат. В България, за съжаление, историческата кинематография също не е на нужното ниво. Може и да ми  се обиди някой, но аз през последните 30-тина години свестен български исторически филм не съм видял. И всъщност тези възстановки се превръщат в един вид „оживели” уроци по история, казва полк. Пенчев. Когато реконструкторите са с добре подбрани дрехи и оръжия, картините, които те пресъздават, са много въздействащи и запомнящи се.
Освен любовта към историята, оръжията и възстановките, полк. Евгени Пенчев има още една страст, за която не толкова много хора знаят, а това е дърворезбата. По думите му и за това значение има семейството му. Баща му е завършил вътрешна архитектура в Трявна и бил преподавател по трудово обучение в помощното училище в Ново село. Дядо му работил като оръжеен майстор в завод „Ивайло”. В къщата им оръжията и дървото са присъствали винаги. Не помни кога за пръв път е хванал чук и длето, но магията на дървото не го оставя и до сега. Учил се е при прочутия майстор бай Дянко от Априлци, сам се усъвършенствал. Дървото има душа, дори да не е на корена, категоричен е майстор Евгени Пенчев, който с право вече може да се титулува така, защото преди броени дни той положи изпит и вече е член на Занаятчийската камара във Велико Търново.
Сърцатият мъж влага еднакво старание и в иконостасите за църкви, и в най-малките украшения за коса, които изработва с изящество и финес. Полковникът има зад гърба си два иконостаса – единият е в параклиса „Свети Мина” във военно-морска база „Атия”, а другият е в параклиса на НВУ. За направата на първия голяма роля изиграл адмирал Минко Кавалджиев – истински българин, който пръв решил да прави църква във военно формирование - вярвал, че духът в армията трябва да се върне, въпреки забраните по онова време. Именно той запалил военните да съберат средства за параклиса, а Пенчев да направи иконостаса. После се заел и с украсата на олтара на храма в НВУ.
Щастлив съм от това, че след мен тези неща ще останат, казва полковникът.
Всяка свободна минута полк. Евгени Пенчев посвещава на семейството си. Със съпругата си, с която споделят общата страст към историята и любовта към България, се стремят да възпитат Ралица като добър човек и като истинска българка. Неслучайно момиченцето е редовен участник в историческите възстановки заедно с родителите си, като последната й изява беше преди дни в спектакъла за въстанието на Петър и Асен пред „Царевец”.
Има будители в съвремието ни, категоричен е полк. Пенчев. Това са всички онези можещи, знаещи, смели, будни и дори малко луди хора, които движат живота напред. Да си знаем историята и да предаваме нейните уроци напред е важно, за да ни има като народ, призовава офицерът, посветил себе си на България.
Накрая го моля да ми припомни историята с холандската кралица, която съм забравила. Тази визита се случи толкова бързо, че даже не успях да се се окопитя, връща се назад в годините полковникът. По случайно стечение на обстоятелствата, той бил поканен в делегацията на президента Петър Стоянов при кралица Беатрикс Нидерландска. В групата имало само двама висши военни и младият офицер от Ново село. Не ме притесни толкова фактът, че ще гостувам на истинска кралска особа, а това, че трябваше за отрицателно време да си купя официален костюм, със смях разказва полковникът. И досега той пази спомена за бляскавата визита, въпреки че никога не е робувал на суетата. Много по-уютно се чувства на плаца със своите момчета и момичета под пагон или с длетото над поредното парче с дърво, което ще превърне в произведение на изкуството.  

Мила МИЛЧЕВА