In Memoriam: Проф. Иван Стоянов: Бих изживял живота си по същия начин

С проф. Иван Стоянов се сбогуват днес негови близки, приятели, колеги. Професорът, останал в паметта на студентите си с начина, по който приемаше историята и преподаването като мисия, си отиде на 68-годишна възраст. Погребението е днес от 12 ч. на Гробищата във Велико Търново.  
Едно от последните си интервюта пред печатна медия проф. Стоянов даде за в. ``Кореспондент``. Разговорът бе проведен в навечерието на рождения му ден през 2016 г.

Иван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г. Средното си образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен, а висшето – във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност история.
Трудовата биография на Иван Стоянов започва в ОУ „Христо Ботев“ в силистренското село Паисиево. Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен, а от 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на Великотърновския университет. Доктор от 1983 г., доктор на историческите науки (2002), а през 2004 г. става професор.  
Преди това, през 1995 г., Иван Стоянов стана първият ректор на ВТУ, който е негов възпитаник. До поста минава през всички стъпала в йерархията. Към днешна дата, освен всичко останало, е председател на Фондация „Васил Левски”, като е първият й председател, който не е от София.
Всъщност Васил Левски е най-голямото професионално предизвикателство за професора. Според някои твърденията му, че Левски и Ботев не са се познавали и че не Апостола е произнесъл приписваната му фраза „За чиста и свята Република”, са еретични. Според други Иван Стоянов дава по-правдивия поглед върху живота и делото на Дякона.
Това е само кратка извадка от професионалната биография на професора. Какъв е зад солидния изследователски, преподавателски  и административен опит, какво вижда, обръщайки се назад и гледайки в бъдещето, професорът споделя с „Кореспондент”. Разговорът водим на 6 февруари – датата, на която според Иван Стоянов е исторически по-издържано България да почита паметта на Левски.

-Какво виждате, професоре, като се обърнете към тези 67 г. от живота си?
-Виждам, че постигнах всичко, което може да постигне един историк. Още на ученическата скамейка мечтаех да завърша история. Завърших я, минах през всички етажи, за да стана ректор на ВТУ. 17 г. работих в Агенцията за акредитация на висшите училища, председател съм на Фондация „Васил Левски”. Постигнах всичко, без да отчитам някакво политическо израстване. Винаги съм бягал от такива неща, защото човек трябва да се развива там, където е професионалист, да се занимава с нещата, от които наистина разбира. Ако можех да повторя живота си, бих направил това, което направих и през тези 67 г.

-С други думи, приемате се за успешен?
-Приемам се за успешен човек, защото тръгнах от плевенско село, за да стана ректор на ВТУ. В изключителното звено, каквото е Агенцията по акредитация, бях 17 г. Преподавал съм в Шуменския университет, във Варненския свободен, в Русенския, в Пловдивския, изнасял съм лекции в Торонто, Лондон, Париж, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, Москва, Петербург... Общо взето нещата, които трябваше да направя, ги направих. Ако имам още време пред себе си, с най-голяма радост ще продължавам в тази посока.

-Какъв сте зад внушителната професионална биография?
-Нормален човек, много земен. Никога не забравям откъде съм тръгнал, не забравям, че, какъвто и пост да заемам, той все някога ще свърши. През 19995 г., когато за пръв път влязох в ректорския кабинет, заръчах на секретарката, ако почна да се самозабравям, да ми напомня, че след 4 г. ще изляза от този кабинет. През всичките тези години мисля, че и със студентите, и с колегите съм се отнасял нормално. Разбира се, когато заемаш някаква административна длъжност, понякога настъпваш другия, дори без да искаш. Сигурно съм бъркал някъде, но смятам, че бях толерантен. Дали е така ще кажат колегите преподаватели и студенти.

-Промениха ли Ви с нещо годините, през които ръководехте ВТУ?
-Не мисля – нищо не се промени нито в психиката ми, нито в състоянието ми, нито в друго. Още си живея на същото място и ще остана тук до края. След като свърши мандата ми, продължих да преподавам, каквото правя и днес. Когато човек заеме някаква длъжност, не би трябвало да се променя. Освен в  професионално отношение, разбира се – да бъде все по-добър в това, което прави. Но все пак човек трябва да знае, че животът е колело. Знаете, че в Преображенския манастир Захарий Зограф е начертал Колелото на живота – ако някой много се самозабрави нека отиде там, да си припомни, че човек се изкачва, стига върха и дори и да реши, че е хванал жезъла и земното кълбо, колелото продължава да се върти. И като мине третата четвърт, отдолу чака онази с косата и всичко свършва. Виждам, че в днешно време някои хора в управлението забравят тези неща. Но животът напомня всичко.

-Това ли е най-големият грях на политиците ни – самозабравянето?
-Откровено казано не виждам нито един истински политик сред тези, които управляват държавата. Това са хора олигарси, всеки със свое минало. Погледнете ги дори визуално, това е достатъчно да ги охарактеризирате – остригани, с бръснати глави, с вратове като бикове, с много малко сиво вещество. За съжаление нашата политика се ръководи от хора от бившите борчески групировки. Сама виждате, че няма нито един закон, който да не преследва някакви лобистки интереси. Затова държавата ни е в това състояние. И това не го казва Иван Стоянов, това го казва Европейският съюз от 2007 г. Ние го гледаме от 1989 г. и се чудим защо България е на последно място, защо е най-бедната, най-жалката, най-смешната, най-корумпираната.
Като историк искам да ви кажа, че през цялото си съществуване България не е изпадала в такава ситуация. Никога. Обидно и жалко е, че това се случва в XXI в. , когато европейските страни са отишли толкова напред. Дори тези, които не са в ЕС. Сърбите например са толкова напред, че ние няма да ги стигнем. Критикуваме ги, присмиваме им се, но тяхната интелигенция получава няколко пъти по-високи заплати от нашата. Това е тъжна съпоставка, но всеки нормален човек вижда 5 % олигарси в България, които диктуват всичко, и 95 % бедняци, които живеят на ръба. Поради тази причина мисля, че бъдещето в България не е розово, каквото и да ни приказват от парламентарните зали. Сигурно историците един ден ще напишат имало едно време България. Сега отстъпваме небето си, утре ще отстъпим границите… Външната си политика я отстъпваме вече 26 г.
Само помислете – 2 г. след първата национална катастрофа, през 1915 г. България влиза в Първата световна война с една огромна армия. Но стъпва на крака и след Първата световна война. Помислете какво е преди и след 9 септември 1944 г. Въпреки това през 50- и 60-те години страната тръгва нагоре. Ако сте минавали през селата през 70-те години, знаете, че бяха рай. Ако сега тръгнете, особено в Северна България, ще решите, че е минала война. Без такава да е имало. Разрушени покриви, запустели дворове, накривени комини, хора като призраци с по един зъб в устата. Щом притъмнее, тези хора трябва да са вкъщи да сложат веригите, катинарите, да пуснат кучетата. В Северна България е кърджалийско време. Ако имахме държава, за един месец тези проблеми можеха да се решат. Но как да се разрешат, когато държавата позволява да се краде до минималната работна заплата, това държава ли е?!

-Как можем да си я върнем?
-Като нормални хора застанат начело, но не виждам как ще стане това. Защото, ако стане, трябва да се променят законите. А ако се промени избирателният закон, нито един от сегашните няма да попадне в Парламента. Превръщаме се в латиноамерикански тип държава. Само че онези минаха този период и вече са държави в истинския смисъл на думата. А ние продължаваме да затъваме. Вслушайте се в парламентарния контрол, във всички тези гешефти, които се правят с ваксини, с митници, с бартерни сделки… Помислете и за смяната на министъра на образованието – нима присъствието, робството и владичеството бяха причината? Не, разбира се. Това беше само средство да се създаде напрежение сред обикновените хора, които даже нямат представа, че тези въпроси са решени много, много отдавна. Българите ще продължават да казват турско робство, защото това е залегнало в българската народна психика, макар че това не е класическото робство като в САЩ например до 1864 г., когато се продават човешки същества. Млади мъже и жени се продават по земите ни от завладяването им до Руско-турската освободителна война. Така че когато се каже турско робство, имаме предвид турското владичество по тези земи в този период. Левски казва „Не ща да съм турски и никакъв роб”, в народните песни се пее „Турчин робини караше”, не „Турчин съжителки караше”, Крали Марко е освободил три синджира роби... Така че това ще си остане в българската психика, докато има и един българин на тази земя, и нито политици, нито организации ще променят това. Та цялата работа беше да се махне един неудобен министър и да се сложи удобен. А вашата гилдия – на журналистите, беше употребена. Тя искаше да бъде употребена и продължава да говори съжителство, съжителство. Е как да няма съжителство – от едната страна на комшулука турчин, от другата българин.
Знаете ли, в Западна Европа тези неща дори не ги споменават. Те са си написали учебниците, училищата и образованието си вървят нормално, корумпиран политик моментално си подава оставката… Сещате се за министъра на отбраната и заместник на Меркел, който бе обвинен, че преди 20 или 30 г. е преписал дисертацията си. Ако беше в България, щяха да кажат – стига бе, има давност. А той си отиде от поста. Защото скочиха всички. При нас няма нито един политик с чисто минало. Или са членове на ДС, или са бивши биячи, или са бивши крадци, или престъпници. Как се става милионер в България? Не и с ум и интелект. Милионер се става само с далавера. Може да е законна далаверата, но законът се прави заради нея. Това е.
Представяте ли си българите през XXI в. да гладуват? Те не са гладували по времето на турското робство, на византийското владичество, на природни бедствия. А сега по селата гладуват, клошарите са навсякъде.

-Много е тъжно това да казва човек като Вас, който може да сравни преди и сега.
- И преди имаше много глупости. За инициативния, образования, умния трудни времена няма. Той се адаптира, намира начин – било тук или в Германия, в Щатите, в Канада… Но  не всички могат да бъдат такива. Около 80 % не са такива, на Запад също. В Германия – най-напредналата държава в света, нито едно дете не носи джиесем в училище, там този въпрос въобще не стои. Нито едно дете не може да носи повече от 5 евро – толкова, колкото е казала фрау Х. В IV клас училището дава препоръка кое дете е за гимназия, кое за професионално училище, и нито един родител не протестира. И всичко си върви нормално – корумпираният пада от власт, училището дава мнението си, което е закон. Как няма да върви това общество? Всеки нормален човек – и в производството, и интелектуалците, всички получават предостатъчно. Това е държава. Нима България, която сигурно вече е 6 млн. души, не може да направи това нещо? Но вие чухте ли кой е причината за КТБ например? В каква държава живеем?
Така ще си вървим, докато се разпродаде България. Горе-долу в икономическо отношение в североизточната част тя вече е разпродадена, в южната част основно са гръцките фирми. Полека-лека ще станем гости на собствената си земя. Затова младите заминават. Отидете на Терминал 2. Слушам разни глупости, че колкото българи има в самолетите за навън, толкова и в тези към България. Само че тези за натам са пълни с млади хора, а за насам с такива като мен – хора с побелели коси по на 70 и 80 г., които са отишли за празниците да видят децата и внуците си и се връщат. Това е тъжната истина. Като човек, който по празниците винаги е Терминал 2 било за Германия, било за Канада, го знам много добре. Знаят го всички, разбира се, но се правят на луди. Ще съм най-радостният човек, ако нещата не се развият по начина, по който ги виждам.
Помислете и друго – днес (6 февруари – б. а.) отбелязваме 143 г. от обесването на Васил Левски  Какво правят българите обаче – отбелязват преклонението на 18 и 19 февруари. Защо? Заради новия и стария стил. Но, мили българи, ние сме приели новия стил през 1916 г., точно преди един век. А приемаме новия стил с едно закъснение от три, три и половина века спрямо Европата. За нас закъснение от век-два не е много. Грегорианският календар е факт от 1582 г. И като приемаме новия стил през 1916 г., след 31 март следва 14 април. Т. е. тези натрупани 13 дни като разлика са махнати. Родените от 1 до 13 април в тази година нямат рождена дата. Но всички дати след това са дръпнати с 13 дни. Един век минава, писах къде ли не, че няма нужда да слагаме още 12 или 13 дни, защото изместваме събитията. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Никой не чува. Беше предложено на Президентството – ама не можело, това било традиция. Българите един век не могат да разберат, че са приели новия стил. Е, ако политиците това не могат да разберат, за какво става въпрос?! Но в това дали на 6 или на 18 февруари няма далавера, няма еврофондове. Много било важно на коя дата… Много е важно, защото така ние просто се гаврим с паметта на Васил Левски. И не само с неговата. Ботев е роден на 25 декември, отбелязва се на 6 януари. Ако е роден на 6 януари – Йордановден, щеше да се казва по друг начин, не Христо. А е Христо, защото е роден на 25 декември. Априлското въстание е на 20 април, държавата го отбелязва на 2 май. Ами то щеше да е Майско, не Априлско въстание. Разбирате ли за какво става въпрос? Я си помислете, че някой иска да промени 6 септември на 18 септември. Но Съединението си е било на 6 септември. Или пък Независимостта да я правим на 5 октомври – веднага ще кажат, че сме луди. Ами за Левски, за Ботев, за 3 март. Санстефанският договор е на 19 февруари. Но дори това да се каже в Парламента, 99 % от дебеловратите подстригани хора там няма да разберат за какво става дума.

-Има ли правилен и неправилен начин, по който трябва да се чете и най-вече преподава историята?
-Разбира се, че има правилен начин и той е написан от историците. Историята е наука, която има за цел да реконструира миналото такова, каквото е, а не такова, каквото на някой му се иска. Само в този случай историята запазва шанс да бъде модерен клон на човешкото познание, в противен случай става политическа и партийна дисциплина. Искаме да преподаваме историята така, че да се харесва. Но това е грешно – трябва да я преподаваме такава, каквато е. Само така историята ще е учителка на народите, защото ще предпазва от повтарящи се грешки. Какво пише в учебниците – че сме побеждавали всички, а накрая пак сме бити. Един народ, колкото е по-нискокласен, толкова е по-храбър. Знам, че патриотарите ще скочат, но трябва да имаш политици, а армията е просто средство. Имали сме блестяща армия, блестящи военноначалници. Но какво като побеждаваш, когато политиците ти са глупави? Докато не се разиграят всички неща на дипломатическата маса, докато не се реши всичко по политически път, каквато и армия да имаш, е все тая.

-Често ли са ви скачали патриотарите?
-О, много пъти. През 1997 г. подписах договор със Скопския университет на български и македонски езици. Сигурно помните, че Слави Трифонов развя този договор в „Ку-ку” и каза абе този ректор деца няма ли. За което можех да го вкарам в затвора, ако беше една нормална държава. Помните - почнаха едни подписки, едни глупости. Те, разбира се, бяха, за да ме смъкнат от ректорското място, не бяха заради самия договор. В края на краищата нищо не стана.
Само след година дойде Иван Костов, който почна да подписва с македонците на език, на какъвто искат. И пак ни дума, ни вопъл, ни стон. Е, къде са партиотарите днес? Всичко е въпрос на пари, нищо друго. Никаква България, никакъв патриотизъм, никакъв евролиберализъм… Всичко е въпрос на пари. За съжаление. Толкова е тъжно всичко, че, ако не беше за България, щях да се смея с глас. Гледам и не мога да повярвам, че това е България и народът й. А този народ беше толкова духовен. Можете ли да си представите, че от учебната програма се махат „Зимни вечери”, „Песен за човека” на Вапцаров. А няма по големи от Ботев, Вапцаров и Смирненски. Няма по-големи от тримата. Бил еди какъв си – ами прочетете „Песен за човека” да разберете за какво става въпрос, прочетете „Предсмъртно”. То е писано 7 часа преди смъртта му. Представяте ли си този човек каква вяра, какво усещане за живота е имал. Но сега, понеже някакви жалки отрепки са влезли в политиката и виждат някакъв призрак навсякъде, държавата си отива. Ще ми говориш ти за автора Робинзон Крузо. Как пък въпросната жена не е чувала в младежките си години „И измислил Даниел Дефо/ героят Робинзон Крузо”. Може ли в министерствата да бъдат такива хора? Аз лично бих попитал госпожа Кунева – кажете ми видовете училища в България.
Истината е, че имаме чудесни училища. Критикуват ги, но нашите химици, физици, математици носят златни медали от цял свят. Посочете ми един такъв политик, само един. А какво става с децата – моментално ги приемат в Англия, САЩ. Още старите римляни са казали, че там, където ти е добре, там ти е родината. Как виждате един математик, който е победил целия свят, да стои тук и да гледа нашите потурковци, които се карат кой колко да открадне. Човекът си взима шапката и казва довиждане. Имаме и чудесни университети, някои от тях. Кой ги направи толкова като брой – Народното събрание. И казваха на Агенцията по акредитация закривайте. Значи вие откривате университети, а Иван Стоянов и колегите му да закриват. Това няма как да стане – който открива, той закрива. Само че след това няма да ги изберат. Софийският университет, Великотърновският, Пловдивският, Шуменският - това са фантастични университети. На опашката се онези, на които нашата комисия даваше ниски оценки, защото не знаеха за какво става въпрос. Само че зад тях стои другарят Сорос, това е цялата работа.
Иска ми се в обозримо бъдеще държавата да стане друга. Заради хората, не заради мен. Иван Стоянов е добре. Но той живее в същите условия. Пожелавам си светът да почне да гледа на нас като на достойни хора. През 1871 г. Левски е казал „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи”. Чудя се как нито един политик не разбра това нещо. От нас зависи да бъдем равни. Ако се вслушаме в заветите на Апостола, ще бъде по-добре за целия български народ.
Биляна МИЛЧЕВА