Калоян Николов: В глобалния свят фолклорът съхранява националната идентичност

Най-мащабният консултант от Балканския полуостров на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО е с централа във Велико Търново. Партньорството бе потвърдено преди месец, когато Европейската асоциация на фолклорните фестивали (ЕАФФ) се пребори за него в конкуренцията на 187 други организации от целия свят. Подборът се прави веднъж на 4 г. Според президента на Асоциацията за България Калоян Николов случилото се е оценка за работата през последните години.
ЕАФФ е най-голямата на континента и е основана през 2007 г. от бащата на Калоян  - Илиян Николов. При създаването й се сдружават 14 фестивала, днес те са 285. След смъртта на Илиян Николов през 2012 г. дейността продължава да развива неговия син.
В момента в ЕАФФ членуват фестивали от цяла Европа, както и най-големите в Китай, Индонезия и Индия. Асоциацията организира форуми в Лондон, Париж, Барселона, Прага, Римини, Охрид и др., като само през миналата година е работила с над 6 хил. групи. На 6 август пък започва шестото издание на Световния шампионат по фолклор „World Folk 2016”, чийто домакин ще бъдат Бургас, Несебър, Св. Влас и Несебър. Досега за участие са се записали близо 100 колектива от над 30 държави.  
В днешния век на глобализация и информационен строй, в който всичко се случва бързо, най-важното за една нация е да запази своята идентичност. А идентичността се състои от културата, езика и религията. В основата на културата са както модерното изкуство, така и паметниците на културата и нематериалното културно наследство. Именно това наследство се предава от човек на човек, то не може да бъде научено от телевизията. Навремето, за да стигне информацията от единия замък до другия, е бил нужен месец, днес за секунди се обикаля светът. Най-трудното е да се оцени кое е качественото в морето от информация. Но щом е оцеляло хилядолетия, значи трябва да се пази. Не сме ние поколението, което ще го спрем и ще попречим на децата си да знаят какво е било преди тях. Духовното израстване, което се е пазило от предците ни, трябва да бъде предадено от душа на душа. Затова и в нашите фестивали се опитваме да няма ограничения във възрастта на участниците. Гледаме да бъде така, че едно дете, като излезе на сцената и види възрастен човек, който също се занимава с това нещо, да му остане впечатлението, че това нещо е важно и че трябва да бъде продължено. Личният пример е най-добрият начин за възприемане, казва Калоян Николов. .
Преди 20 г., когато във В. Търново бе основан Старопланинския събор „Балкан Фолк”, бяха времена на изключителна апатия към културата. Съборът бе първият недържавен и необщински, правеха го участниците, не институциите. Явно имаше нуждата да бъде направен. През 2004 г. на фестивала участваха 840 групи, или 15 хил. участника. По наши наблюдения това е най-големият фестивал в Европа за фолклорни изкуства. Дори в Копривщица няма такъв капацитет, обяснява Николов. Днес на сцена излизат децата, дори внуците на първите участници, посрещаме и групи от чужбина, които изпълняват нашенски фолклор. Той започва да става световна болест, допълва президентът на ЕАФФ.
Голямата тръпка на Николов и екипът му е откриването на паметна плоча на Илиян Николов край паметника на Асеневци. За него във Велико Търново пристигна генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Плочата е изработена от младия скулптор Иван Николов с помощта на проф. Коста Денев и арх. Лъчезар Лалев.
Баща ми беше широко скроен човек, с високо интелектуално ниво. След различни политически и икономически обстановки прецени, че трябва да започнем да работим за запазването на българския корен. Фолклорът показва есенцията на един народ, а и не всеки може да го прави, споделя Николов.
Според него в света има държави, които наистина се грижат за фолклора си. Напоследък започнаха и многонационалните държави да разбират, че не е нужно да бъде наслагвано едно общо влияние на всички да се изравняват и че точно в многообразието на различния начин на живот се състои и просперитета на една нация. Вземете Индонезия – там са 36 хил. острова със сигурно 7-8 хил. различни общности. Всяка една общност е подпомагана в културен план от целия държавен апарат. Напоследък разбирам, че и голямата Русия започва да отделя големи средства точно за запазване на различните видове култури, които са в пределите й. Единствено разбирането на различността, на различния начин на живот е основата на толерантността между народите. Трябва да разберем, че и те са хора като нас и че различният ни фолклор произлиза от начина ни на живот. Не може да живеят по един и същи начин хората в пустинята и на Северния полюс, обяснява Калоян Николов.
Разговорът с него водим часове след случилото се в Ница. Николов не крие, че тероризмът в света оказва влияние върху климата във фестивалните среди. Тероризмът навсякъде има отражение. Няма как хората да си затваряме очите. Това не е нещо нормално, което трябва да се случва. Изпълнители от Иран например, които са носители на древната култура на персите и където ембаргото падна сравнително скоро, трудно излизат извън граница. Това е култура, която хората искат да видят, но не могат, защото с тези терористични атаки е много трудно да се представи иранският фолклор. Почти всички групи тази година са с намален състав, всеки се страхува да пътува, допълва Николов.
Покрай работата си той е обиколил почти целия свят. Преди 3 г. например е поканен в Пекин, откъдето отива в Монголия. Там има среща с министъра на културата, с кмета на Улан Батор, с президента на Монголия. Националният ансамбъл на държавата домакин дори прави специално представление с участието на 200 човека в зала с размерите на Виенската опера. Представлението е специално за Николов, а според тогавашния директор на ансамбъла подобно нещо не е правено дори за президента на Монголия.
Монголският фолклор е изключително интересен, но аз съм най-привързан към българския. Целта ни е него да пазим най-вече, обобщава Калоян Николов.
Биляна МИЛЧЕВА