Коледна магия през миналия век, Дядо Мраз и опашки за портокали през соца, „Джингъл Белс“ и „Сам вкъщи” сега

Колко много трансформации има обичаният празник Коледа в България през последните 100 години! Западните народи спазват своите традиции от векове, знаят си ги и промяна в тях почти няма. При нас е различно. И в немалка степен объркано... Но не винаги е било така.
Коледна магия е завладявала търновци в началото на миналия век, разказва историкът и дългогодишен уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново Катя Митова – Ганева. Тя е автор на 10 книги, от които 4 в съавторство и 6 самостоятелни, както и на над 60 научни и около 350 научнопопулярни статии. Сценарист е на 5 филма с историческа тематика. Очарованието на коледните и новогодишните празници в следосвобожденско Търново тя пресъздава в сборника си „Споменъ за Търново”.
По думите й във въздуха над града в навечерието на Коледа в началото на миналия век витаело неповторимото чувство на празничност. През 20-те години в старата столица се появили първите елхи. Тогава самите коледни тържества, устройвани в училищата, държавните учреждения, болниците, благотворителните дружества, в читалище „Надежда”, в Туристическата хижа „Трапезица” на Царевец, се наричали „елха”. Великотърновци, отивайки на тези организирани коледни празници, казвали, че отиват „на елха”.
Малцина знаят, че офицерството в града ни отбелязва Новата 1929 г. с първия „бар-бал”, като събраните средства се предоставят за строежа на военния дом-музей, открит по-късно през 1934 г. Той става един от най-привлекателните центрове на много добре организирани коледни тържества както за военнослужещите, така и за цивилното гражданство.
Особено трогателни били старостоличани с изискания си избор на подаръци, с който всеки искал да зарадва близките си хора. За интелигентните коледни дарове свидетелстват страниците на Общински вестник ­ „На 31 декември, последния ден на старата 1931-а, се забелязваше едно особено оживление из улиците на В. Търново. Почти всички магазини бяха изпълнени с хора, най-вече имаше такива из книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуваха книги, подарък за децата по случай Новата година”.
Коледното настроение в града било подсилвано от чудесния сняг, красивите зимни пъртини, неповторимия пейзаж на града. Снегът, посипал богатата зелена растителност на Градската градина, привличал като магнит малки и големи. Боят със снежни топки и возенето с шейна на малките деца били част от пейзажа.

А гимназистите излизали на пързалка, обикновено извън града, където се спускали с привлекателните 8­-10-местни дълги шейни, наричани „люшове”.
Традиция в града било и карането на кънки по замръзналите води на Янтра. В началото на ХХ в. много великотърновци били увлечени от това приятно занимание. Под Стамболовия мост била най-голямата пързалка, която изглеждала чудесно на фона на накацалите по улица „Гурко” къщи. Веселият глъч, смях и закачки огласяли през целия ден старата столица.
Друг важен елемент на коледния празник било коледуването. То започвало след полунощ на Бъдни вечер. Коледарските дружини се състояли от млади мъже, които с песни и благословии обикаляли от къща на къща в старата столица.
Не на последно място по важност за нашите съграждани била трапезата. Спазвайки традицията за приготвяне на постни ястия на Бъдни вечер, търновката предлагала богато и вкусно меню. Постните лозови или зелеви сармички, задължителната погача, вареният фасул и жито, баницата с тиква, сушените плодове, различните видове ядки, всичко в менюто било подчинено на строгия пост. Смирено и тържествено цялата фамилия очаквала Христовото Рождество.
Още повече се развихряли прецизните търновки в кулинарията при подготовката на коледното меню. Тогава търговците предлагали много богат асортимент от меса и вкусни деликатеси. Съществувала голяма надпревара в демонстрацията на изтънчените умения на болярките. Прочутите сладкари братя Цветкови и небезизвестната сладкарница „Виктория” предлагали вкусни дребни коледни сладки, маслени бисквити, рула, козуначни кифлички. Заедно с лакомствата ­ бонбони, шоколади, фурми, сушени смокини, поставени в специална дървена кутия с надпис „Пеев” или шоколадовите пури с тънка вафла на фирма „Балъкчиев”, коледните шоколадови играчки били най-очакваното нещо от децата в тази свята нощ. Истински хит била тортата ­ часовник, на която захарните стрелки показвали 12-ия час.
Още в началото на миналия век се появили в нашия град и първите пощенски поздравителни картички. Особено много се разпространили по време на войните за национално обединение. С милите си сладникави сюжети или репродукции на картини от известни художници те доставяли голяма радост и носели красивите пожелания за хубава и щастлива следваща година.

Безметежните дни на коледната магия обаче отлетели безвъзвратно с идването на новата власт след 1944 година. Религиозните отживелици за празнуването на Рождество Христово трябвало да бъдат изкоренени, защото не съответствали на морала на социалистическото общество.
Коледа не само не се празнуваше, но и Бъдни вечер 24 декември и Коледа 25 декември си бяха обикновени работни дни, спомня си Катя Ганева. В някои семейства обаче традициите били поддържани живи, въпреки угрозата, че някой може да ги издаде и това да доведе до непредвидими последици. В нашия дом винаги е имало трапеза с постния ястия на Бъдни вечер, прикадявахме и казвахме молитвата, разказва Катя Ганева.
По образец на съветската власт на почит и уважение в България и във Велико Търново идва посрещането на Новата година, а главен герой за децата става Дядо Мраз.

За съжаление, нищо в магазините във Велико Търново не можеше да подскаже, че идва празник, спомня си историчката. Един от показателите, че наближава 31 декември, били огромните опашки за портокали и банани, които се извивали пред бившия Показен магазин на ул. „Васил Левски” и пред павилиона на продавачката баба Веса на Кооперативния пазар.

По едно кило цитруси се падали на купувач, затова често на реда можело да бъдат видени по няколко представители на една и съща фамилия, които се правели, че не се познават, за да се сдобият със скъпоценните екзотични плодове. Еднотипните играчки за децата и още по-безличните новогодишни картички по времето на соца също били характерен елемент от празника. Затова пък всички учреждения, предприятия, заводи и институции вдигали пищни и напоителни новогодишни банкети. Пари за тях обикновено били отпускани от профсъюзите, а подготовката започвала доста отрано. Жените си шиели нови тоалети, запазвали часове във фризьорските салони и търсели фини чоропогащници и чорапи за тоалетите си. Томболи, викторини и различни състезания по танци съпровождали банкетите, на които задължително имало живи изпълнения на оркестри и изпълнители.

Самата новогодишна нощ  най-често била организирана като събиране на приятелски семейства по домовете. За великотърновци не били непознати и посещенията на ресторанти като елитните за времето си обекти „Мотела”, „Света гора”, „Балкантурист”, „Етър” и други. Бенгалски огън и конфети съпътствали празника, а артилерийските канонади от пиротехника през последните години били непознати.
Пищните украси за елхите, които виждаме сега, бяха непознати за нас, спомня си Катя Митова. За да украсят живите дръвчета в домовете си, майките и децата изработвали сами играчки от станиол, от гланцови блокчета, увивали орехи в лъскави хартийки, а наместо изкуствен сняг, пръскали по елхите парченца памук. Щастливци били тези, които притежавали от прочутите ръчно изработени играчки за елха, внесени от СССР, които преливали от багри и блясък.
Една от атракциите във Велико Търново беше превъплъщаването в Дядо Мраз на известния фотограф Здравко Николов, който, облечен в одеждите на добрия старец, продаваше тото фишове на входа на пазара, спомня си Катя Ганева. С внушителната си осанка и бяла брада, Здравко бил притегателен не само за децата, но и за техните родители.
И така, докато посрещнахме лелеяната от всички демокрация, а с нея и поредната трансформация на обичания празник. Дядо Коледа отново започна да си проправя път към домовете на българите. Голяма част от представителите на това поколение обаче отдавна бяха забравили старите традиции за Бъдни вечер, или въобще не бяха чували за тях. Затова обърнаха жадни очи към обичаите отвъд Океана или поне към европейските страни, доскоро скрити зад Желязната завеса. И настана истинска мешавица от стилове, ястия и обичаи за посрещането на Коледа, казва Катя Ганева.

Изкуствени елхи в червено, лилаво, синьо, бяло и дори черно смениха аромата на живите дръвчета. Китайски играчки заляха пазара, традиционните коледни картички отстъпиха окончателно пред мигащите, светещи и пеещи мултиплицирани поздрави във Фейсбук.  

Прочутите новогодишни телевизионни програми са много назад в историята. Затова пък  в изобилие гледаме коледни американски филми, в които най-често бизнес дамата от Ню Йорк отива в малкото си градче за Коледа, за да срещне ученическата си любов или да се влюби до полуда в местния дървар. Чакаме си „Сам вкъщи” -1, 2 , 3 и 4, защото каква Коледа е без Маколи Кълкин? Пишем статуси за аромати на канела, джинджифил и мляко с какао, въпреки че душичката ни мечтае за пръжки и червено вино...
Дали да готвим свинско или печена пуйка, кога да си честитим Коледа – на 24-ти вечерта или на 25-ти сутринта, можем ли да ядем луканка след постните ястия, „Ой, Коледо” или „Джингъл Белс” да слушаме, е само част от обърканото кълбо с въпроси, които разплита и досега, 31 години след демократичните промени, нашето общество.
И все пак! Все пак Коледа е магия. Дано да я пуснем в сърцата и душите си, независимо кои традиции спазваме.
Мила МИЛЧЕВА