Милица Недева пренесе „рецептите от кал” от бабината къща в село Ресен до Англия и Щатите

Когато нещо ти идва отвътре, то си личи и навън, е казал мъдрият ни народ. На Милица Недева от Горна Оряховица определено й идва отвътре да се занимава с деца. Младата дама е една от милионите българи, които потърсиха късмета си зад граница и вече десет години живее и работи със семейството си в столицата на Англия – Лондон. Преминавайки през различни трудности и изпитания, тежки моменти и нискоквалифицирана работа, сега тя е заместник-управител на детска градина и е обичан преподавател от деца и родители в космополитния град.
Преди дни талантливата Милица издаде и първата си книжка за деца. Тя е на български, дело е на издателство „Робертино” и е вдъхновена от нейния син Кристиян, с когото често фантазират заедно, измислят сами приказки и създават невероятен, пъстър и забавен свят от вълшебни истории.
Милица е от българите в чужбина, които са стъпили здраво на земята и никога не е късала връзката със здравите си корени. В дома й се спазват всички традиции, трапезите на Бъдни вечер, Коледа, Великден и други празници са отрупани с нашенски гозби, Криско говори и български, и английски, знае много за българската история и за националните ни герои. Голяма заслуга за това има и прекрасната му баба Албена Добрева, която го запознава с най-известните забележителности и паметници в Родината ни винаги, когато любознателното момченце е на гости у нас.  

-Милица, как се роди идеята да напишеш  първата си книжка за деца? За какво се разказва в нея?
-Историята за Луната, която е изгубила светлината си, се роди съвсем неочаквано, по време на първия национален локдаун в Англия (април 2020 г.). Мога съвсем искрено да кажа, че е вдъхновена от 4-годишния ми син, Кристиян, който силно се интересува от планети, звезди, Космос. Често мечтае как ще стане астронавт като порасне и как ще стъпи на Луната.
В една ясна вечер седяхме на прозореца по пижами и гледахме към нощното небе. Беше пълнолуние. Луната изглеждаше толкова голяма, бяла и красива, току да се протегнеш и да я пипнеш. И точно тогава Кристиян зададе поредния си интересен (и труден за един родител) въпрос: „Мамо, какво ще стане, ако Луната загуби светлината си?“. Предполагам, че това беше моментът, в който трябваше да му разкажа за фазите на Луната и как тя всъщност само отразява слънчевата светлина. Но пък къде остава магията тогава?! И вместо научни факти - започнах да измислям история. Разпитвах го за идеи, за разни небивалици, доукрасявахме заедно, добавяхме различни сценарии. Няколко дни по-късно нашата „негова“ приказка беше готова. Реших да я запиша и да ни остане „приказен“ спомен от едни наистина трудни дни на изолация.
По онова време дори не мислех, че няколко месеца по-късно ще очаквам официалното издание на първата си детска книга. А ето, че се случи. С голямо вълнение изпратих ръкописа до издателство „Робертино“ в България. Техният професионализъм и вълшебните илюстрации на Юлия Лачева вдъхнаха живот на думите ми и съвсем скоро книгата ще намери мястото си в книжарниците.

И в много български домове, надявам се...
-Колко е дълъг пътят от Горна Оряховица до Лондон?
-В Англия пристигнахме с приятеля ми Стоян преди 10 години. Като на шега! Не знаехме дали тук ще е бъдещето ни, но на 23 години повече мечтаехме за приключения. А сега вече сме трима. Той ми даде най-прекрасния подарък – сина ни Кристиян.
Животът ни в Англия е като на типично семейство, което се опитва да запази корените си, но и да търси най-доброто бъдеще за детето си. Възможностите тук са много, хората – различни, времето – често дъждовно. Има и хубави, и не толкова хубави неща, но с упоритост и малко чувство за хумор много неща са постижими.
Липсват ни близките ни в България – за тях сърцата болят най-силно. Но в най-трудните моменти се уповаваме на един съвет, който получихме преди да излетим от България преди 10 години: „Заедно да сте! Като камък да сте! И нищо няма да ви събори!“.

-Преподаваш на деца. Какво е по-особено в образованието в Англия от това в България?
-В Англия съм заместник-управител в детска градина. Работя с деца на възраст от 2 до 4 години. Децата тук тръгват на училище на 4 години, затова и ранното образование е изключително важно за техните социални и личностни умения. Абсолютно всеки ден е различен от предния – дори и за миг не е скучно. Ранното детско образование в Англия поставя децата в центъра на всичко. Децата учат само чрез игра; свободни са да избират заниманията си, творческите ресурси, дори и книжките за четене. Работи се в малки групи, развитието на децата в различни области се проследява индивидуално. Поощрява се играта навън (без значение от времето).
Често скачаме заедно в кални локви, броим с камъни и пръчки, наблюдаваме дъждовни червеи и говорим за природата и света на животните. Поощряват се напълно самостоятелни креативни начинания; с други думи, децата в една английска градина не правят едни и същи апликации или картинки (предварително подготвени от учителите).
Тук всяко дете има свободата да изрази себе си – понякога това може да е една шарена „цапаница“, но тя отразява автентичнин детски идеи и това се окуражава. Работата на учителя тук е да познава истински децата, с които работи и да планира подходящи занимания (чрез игра) спрямо индивидуалните интереси и предпочитания на всяко дете. Трудно ми е да сравня с образованието в България за тази възрастова група, тъй като не съм работила никога в детска градина в България. Надявам се искрено децата ни в България да получават шанса да преоткриват света с кални ботушки и греещи очи, както децата тук.
-Какво се стремиш да влагаш в работата си? Какво научаваш от децата?
-В работата си влагам сърцето си. Не си представям на този етап да работя нещо различно. Често вечер правя различни ресурси, които да използвам в детската градина – рисувани камъчета, кукли от дървени лъжици, боядисани шишарки. Харесва ми свободата да бъда креативна в работата си – това е нещо, което децата усещат и неусетно изграждат и в себе си.
-Кои са новаторските идеи, които прилагаш?
-Рецепти от кал! Сигурно звучи като щура идея, но вече имам създадени две книги с рецепти от кал за деца.

Това е един от най-свидните ми детски спомени – „кални гозби“ в саксиите на баба в село Ресен през дългите летни ваканции. Оказа се, че освен много забавна, играта с кал може да бъде и образователна.

Разпространявам „калните“ книжки онлайн и са насочени към обогатяване на работата в детски градини.
Рецептите включват снимки на необходимите съставки за кални торти (камъни, пръчки, листа, цветя) и учат децата на последователност, разпознаване на цифри, укрепват фината им моторика и изследователски дух.
Последно получих отзиви от Америка, че рецептите са станали любима част от играта в калната кухня в детска градина в Далас.
-Ти си от майките, които много играят с децата си, измисляте заедно всевъзможни сюжети, непрекъснато майсторите макети за игра. Това ли е начинът да се развива въображението на едно дете?
-Въображението на децата е като врата към друг свят, в който всичко е възможно. И докато са заети там, децата се учат. Да намират изход от трудни ситуации (Как да избягаш от дракона под дивана, например), да решават проблеми, да бъдат съпричастни и добри към различията. Учат се как да бъдат хора. Твърдо вярвам, че родителите трябва да намират време да играят с децата си и да развиват уменията им да общуват, да мечтаят и да владеят емоциите си. Дори и за час на ден.
Не винаги е лесно, но ползите за децата в дългосрочен план са много. С моето момче най-обичаме да четем приказки заедно. Четем и на български, и на английски. Превърнали сме го в ежедневен ритуал. И може би затова толкова спонтанно и интересно се получи написването на първата ни приказка заедно.
-Мислиш ли за нова книга?
-Определено. Работя върху втора история за деца. Отново с помощта на малкия съавтор. Вярвам, че с общото ни въображение (до Луната и обратно) скоро и тя ще е готова.

Мила МИЛЧЕВА