Президенти никнат като гъби по търновските села

Радослав Главчев от Ново село е решил твърдо да участва в изборите за президент през есента. 75-годишният мъж търси подкрепа за кандидатурата си, но е категоричен, че иска да бъде независим. Животът на Главчев е изключително интересен, свързан е с Матей Преображенски- Миткалото, Българската национална телевизия, много книги и интересни хрумвания. Той е инженер по професия. Завършва факултета по радиоелектроника във ВМЕИ „Ленин”(Технически университет). 25 години работи в Българската национална телевизия. Напуска през 1991г., а междуременно завършва и богословие.

Кандидат от Бобената партия

Радослав Главчев иска да стане президент още през 2002г. Събрал инициативен комитет от 60 души, като го нарекъл Бобена партия. Иначе искал да бъде независим кандидат. Малко не му достигнало да се изправи срещу Георги Първанов. Нямал достатъчно пари и това му попречило да осъществи идеята си. Сега е по-амбициран от всякога. Търси подкрепа за кандидатурата си. Твърди, че ако стане президент ще работи преди всичко за повишаване на раждаемостта в България. По думите му вече няма достатъчно хора в страната. Според него сега най-важно е всеки да има позиция, която да отстоява, в противен случай ще бъде лесно манипулиран.
Главчев вече 25 години кандидатства и за директор на БНТ. Девет пъти се явява на конкурса, но не печели поста. Амбициран е да поиска доверие за десети път. Изработил е 4 концепции за развитие на медията. Твърди, че според поправка в закона могат да се кандидатират и хора от Държавна сигурност. Самият той отрича да е бил част от ДС, но споделя, че е контактувал с много хора от тайните служби.

Пиян войник счупва черепа на Миткалото

Радослав Главчев твърди, че е роднина на Миткалото. По думите му, след като отче Матей умира през 1875 г., е погребан в Ново село. Полагат тленните му останки в двора на старата църква. През 1908 г. в селото се издига нов храм, а костите на Миткалото са изровени и сложени в сандъче, което поставят пред олтара. След 1944г. по нашите земи се появяват горяни. В Ново село са командировани вътрешни войски, които преследвали противниците на властта. Мъжете често си подпийвали, така било и в началото на ноември 1950г. В същото време кметът на селото поискал от местния свещеник сандъчето с костите на Матей Преображенски, за да го съхранява. Той обаче го поставил в стаята, където често влизали подпийналите войници, уморени от дългото преследване на горяни. Когато видели сандъчето, започнали да се чудят какво има в него. Разбрали, че са костите на Миткалото. Единият от войниците взел черепа му и започнал да го псува. Сложил го на дръвника и го строшил с приклада на пушката. После изхвърлил парчетата през прозореца и казал на другарите си да излъжат, че попа не е дал черепа на Миткалото. През 1965г. Главчев се срещнал с попа, който още бил жив и го попитал за черепа на българския революционер. Свещеникът замълчал и не казал нищо.

Главчев прави саркофаг за Матей Преображенски

През 70-те години на миналия век директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН е проф. Йордан Йорданов. А председател на ОК на БКП във Велико Търново бил Димитър Стоянов. Радослав Главчев бил съученик със съпругата му Маргарита. Поддържал близки отношения с него и винаги бил посрещан подобаващо от тогавашната власт. Проф. Йорданов и Димитър Стоянов изиграли ключова роля за съхраняването на костите на Миткалото. Благодарение на тях е изграден паметника на Матей Преображенски в Ново село. Поръчан е голям и красив саркофаг, в който да бъдат сложени костите. В неговата направа се включва и Радослав Главчев, който обикалял по всички институции, за да поръча орнаментите. В тази връзка се среща и с проф. Йордан Йорданов, с който са стари познайници. В една от книгите си Йорданов дори пише, че първата информация за костите на Миткаото е дадена от инж. Главчев. След срещата костите на Матей Преображенски са взети от Ново село и са мумифицирани в БАН. Установено е, че има парчета от черепа, което доказва разказа на Главчев с пияните жандармеристи.

Прави меден сандък от секретно поделение

По онова време Радослав Главчев работил в международния отдел на Комитета по радио телевизия. Притежавал специална карта, с която влизал във всички министерства. От проф. Йорданов му била поставена задача да направи медно сандъче за костите на Миткалото, които да бъдат поставени в новия и красив саркофаг. Главчев влиза в Министерството на народната отбрана, където му помагат с изработката. Дават му медна ламарина от секретно поделение. Саморъчно Главчев успява да изработи кутията за костите, а основната работа по направата се случила в БНТ. Нищо от планираното обаче не се осъществило. По едно и също време се сменя кметът на Ново село, а Димитър Стоянов е повишен и напуска Велико Търново. Красивият саркофаг е взет в старата столица и изчезва безследно. При Главчев остава само част от украсата. Костите са положени в железен сандък и в по-малък саркофак. Медната кутия остава в дома на Радослав. Той споделил с кмета, че кости се съхраняват само с медна или златна ламарина, но местният управник му казал, че няма никакво значение какво има в кутията, която щели да заварят.

Баща му бил съученик на Александър Бурмов

Проф. Александър Бурмов е бил съученик с бащата на Радослав Главчев. Малцина знаят, че на 30-ти май 1925г. в Търново е имало антифашистко въстание. Тогава край старата столица се събират 300 въоръжени и 300 невъоръжени партизани. Бащата на Главчев е бил сред тези, които не са носили оръжие. Малко след това въстаниците са заградени от редовна войска и голяма част от тях са заловени. Сред тях е и бащата на Радослав Кръстьо Главчев, чиято свобода е откупена от чичо му срещу една овца. Въпреки левите си убеждения, даскал Кръстьо не се записва в БКП след 9-ти септември, а преди това става директор на училището в Ново село, където по онова време учели стотици деца. Още през 1928г. пише 100 страници биография за Матей Преображенски и 100 страници история на селото. През 1932г. Александър Бурмов идва, за да се види със стария си приятел. От него получава тетарадката с написаното за Миткалото и го издава в списание „Духовна култура” през 1935г.

Михаил МИХАЛЕВ

Конкуренция се задава и от Първомайци

Още един кандидат за „Дондуков” 2 дава заявка за участие в изборите наесен. Йога Цветан Кръстев от Първомайци е силно амбициран да оправи страната като президент. В момента бъдещият управник си търси вице. За целта 66-годишният мъж пуска обяви в местен вестник, като надеждата му е да намери съмишленик, с който да се изправят срещу лошото управление на България. Преди това обаче кандидатът иска да намери и поне 21 други човека, които да основат инициативен комитет и да го номинират.
В най-скоро време Цветан Кръстев ще започне събирането на подписи за издигането му. Първият пункт ще разкрие в Русе. Дотогава се надява да събере и нужните му 100 лв. за регистрацията на кандидатурата в ЦИК.