Психолог, рибар и музикант – във фамилия Хаджийски всичко е по две

Те носят фамилията Хаджийски – бащата Минко и синът Деян. Освен кръвната връзка помежду си, двамата си приличат по много неща – те са психолози, запалени рибари, много добри китаристи и се изявяват успешно като музиканти, засега непрофесионално. Живеят на Пишмана и си обичат квартала. И още, единият като преподавател във Великотърновския университет, а другият като политик, служат на обществото според своите сили и знания и го правят искрено, макар за някой това да звучи пресилено или дори патетично. Всъщност, тази нагласа явно е семейна черта, защото Минко Хаджийски си спомня, че и неговият баща е бил своего рода идеалист и по-малко се е грижил за собственото: „Той до последно се занимаваше с обществени дела като партиен секретар на квартала. Водеше бабичките на екскурзии, организираше вечеринки, заради което вторият етаж на къщата ни в Троян, от момента, в който се нанесохме през 1958 г. до 1999 г., когато я продадох, остана недоизкарана”.
Минко Хаджийски е роден на 31 май 1954 г. в Троян. Средно образование завършва в гимназия „В. Левски” в родния си град. Учи „История” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Известно време е учител в Добродан. През 1979 г. започва работа в Музея на художествените занаяти в Троян. С жена си Мария, която е от Златарица, се местят във Велико Търново. Две години работи в общинския, а после в окръжния комитет на Комсомола, отговарял за бригадирското движение и за селската младеж. През 1983 г. отива в затвора, разбира се не като затворник, а като възпитател. Баща му бил страшно против, даже отишъл при тогавашния кадровик в МВР-то и казал, че Минко не става за тази работа. И така 19 години в системата на затворите, през което време успява да направи едно изследване и да защити две дисертации. От време на време идвал в Университета като хоноруван преподавател. През 2002 г. става доцент и от тогава до сега е щатен преподавател по психология във ВТУ. От 2016 г. е професор.

Има двама сина – Светослав и Деян, трима внука и една внучка. Семейството е сплотено, но се събират всички предимно по рождени дни, за по-често не остава време. Ходят на заведение, за да не готвят жените. Макар да е троянчанин, е поотвикнал от троянската сливова. Приятели му носят, но повече черпи с нея, отколкото да я пие. Предпочита водката, най-вече „Руски стандарт”. В родния Троян си ходи рядко, да оправи гробовете на родителите си.
Спомените за детските му години повтарят тези на повечето българчета, живели в годините на реалния социализъм: „Детството беше хубаво и безгрижно. Но това, което съм запомнил, е вечното нямане. Пропагандата тогава гърмеше все за преизпълнени планове и съм се чудил с детския си акъл защо туй не се отразяваше вкъщи. Часовник късно имах, и то баба ми го купи, колелото също, от пенсията си събираше. Нашите никога не можеха да отделят пари. Баща ми беше ревизор в системата на ОКС, майка ми работеше чиновничка в ОТП-то. Все сме добре, пък за туй няма, за онуй също. Човек е склонен да помни хубавото и да забравя лошото, но някое лошо не се забравя – нямането. Гладни не сме стояли, но… Затова сега имам 40 часовника. Това е психологически обяснимо. Незадоволените желания от миналото Фредерик Пърлс нарича „незатворени гещалти”, те си остават като дефицит в живота и човек гледа да ги затвори по различни начини”.
За ширещата се ретро вълна и носталгия по онова време смята, че е грешка в логическото мислене. При едни е връщане към младостта, човешката мисъл е така устроена, че човек си спомня само хубавото. Това е психологическа защита. „Сигурен съм, че в бъдеще някой ще си спомня с добро за сегашното. Дори познавам такъв, на който му липсва инфлацията, защото тогава успешно е обръщал левове в долари и си е умножавал парите. Докато дребните спестители ясно е какво ги сполетя”.
С Иван Хаджийски нямат никакви роднински отношения, но Минко Хаджийски чувства особено силна духовна връзка с видния народопсихолог. Преди да завърши гимназия, той вече е прочел „Бит и душевност на нашия народ” и „Оптимистична теория за нашия народ”. Не са малко тези, които твърдят, че професорът от Великотърновския университет е негов продължител, макар че самият той смята това за вярно само доколкото психологията като наука е пречупена през етно- и културните особености. „Някои неща, особено в масовата, социалната психология не могат да бъдат разбрани без тези натрупвания и изследвания не само на Иван Хаджийски, но и на Димитър Страшимиров, Захари Стоянов, Марко Семов. А иначе, всеки е себе си. Интересен е начинът на писане при Иван Хаджийски, той се чете леко, като роман, не както ние се мъчим да пишем наукозавъртяно и правим текстовете си трудно разбираеми. Ето към това съм се стремил винаги - да се изразявам възможно по-простичко и достъпно. А това той го владее до съвършенство”.
За разлика от неговия съфамилник и съгражданин Иван Хаджийски
ТЕОРИЯТА НА МИНКО ХАДЖИЙСКИ ЗА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Е ПЕСИМИСТИЧНА.
„Сега сме свидетели на едно залитане към крайния индивидуализъм. И голямата илюзия, че личната сигурност може да бъде осигурена, когато осигурим физическото си оцеляване. А личното добруване зависи от сигурността и добруването на всички. Докато това не го разберем, теорията ми ще бъде песимистична. Крайният индивидуализъм да оправим себе си, това е, което ни дърпа назад. То е и в резултат на прехода – неморален, несправедлив и криминално зависим от някои. Но нищо не се е появило от само себе си. Това да оправим себе си и децата си, собственото си материално и социално положение съществуваше и при социализма, въпреки прокламирания алтруизъм и колективизъм”.
СПЕЦИАЛНОСТТА НА ПРОФЕСОР ХАДЖИЙСКИ
Е „КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ”.
Изкарва допълнително обучение по хипноза и хипнотерапия, без да практикува. Има доклад за това как българинът е склонен да приема психологическата помощ и в него се опира до някои основни положения в теорията на Иван Хаджийски. „Българинът приема тази помощ, но българското самосъзнание и след толкова векове не е компактно. Разделя се по най-различни признаци, ако щете и по географски – шопи, северняци, балканджии. Той е смес от тарикатлък андрешковски и наивитет. Например, 20-30 лева за една сесия психологическа помощ му се вижда много, но 200 лева за разваляне на магия дава и продължава да дава. Една друга характерна черта е стремежът на българина към модерното, дори тогава парвенющината помага, тъй като започва да гледа на психологическата помощ по друг начин, като на нещо престижно”
През 2016 г. Минко Хаджийски написва книгата „Психопатията в полето на юридическата психология”, която се приема, според него много добре, включително от психиатрите. „С тази книжка исках да върна понятието „психопатия” в психологията. Мисля, че е полезна и за съдебните психолози и експерти, които работят в затворническите популации, където нормално психопатите да са най-много. Относно „бъдещите творчески планове” подготвям втората част, посветена на диагностиката на психопатията. И следващото, което не е правено – да обучим хора, които с научни методи да разпознават и идентифицират психопатите”.

ТЕМАТА ЗА ЗАТВОРИТЕ
Питам както за интересни случки, така и на какво е учел затворниците и на какво те са го научили: „Случки много, но да започнем от по-общото. Наистина затворът е школа и то не само за престъпници, но той учи и нас. Мисля си, че затова повече тежа като преподавател, защото подкрепям теорията и със спомени от затворите. Иначе звучим твърде аудиторно и не се запомня от студентите. Казвам го без притеснение, споделяли са ми, че винаги съм бил интересен по тази причина. Това един преподавател винаги може да го ласкае. Случките с времето избледняват, но тъкмо, когато преподавам, си ги спомням. На лекция за асоциалното поведение и причините за него, а според мен те се коренят в семейството и стиловете на възпитание, давам следния пример: Един затворник, когато за пръв път откраднал (заек от съседите), бил още младеж. Баща му го съблякъл гол, накарал го да хване заекът за ушите и да го върне на съседите. Разбира се, това не го е отказало да краде по-нататък, но травмата си е травма”.
ИМАМ ДОСТА ОПАСЕНИЯ ОТНОСНО
БЪДЕЩЕТО НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ  
„Основната маса не се интересуват, не вярват в собствените си възможности, не планират достатъчно бъдещето си. Имат някаква неясна представа и всичко това се поддържа от една реална на този етап, но по принцип дълбоко илюзорна представа за това, че обединена Европа ще ни реши личния проблем. Не се хващат младите на работа, в която да се изцапат, дори и за много пари. Социалната ни система като че ли е сбъркана. Възпитахме цяло поколение, да си го кажем, хайлази”.
МУЗИКАТА СЪЩО СВЪРЗВА
БАЩА И СИН ХАДЖИЙСКИ
Преди година и нещо на бял свят се появява група „Спейс” В нея влизат трима Хаджийски, все китаристи: внукът – 11-годишният Марсел, баща му - Деян политикът и Минко Хаджийски. Другите членове са Нейко Генчев от издателство „Фабер” и Иван Стефанов, собственикът на фирма „Стефанов” – Горна Оряховица, който е на ударните инструменти. „По едно време се беше присъединил и Атанас Парушев, но излезе несериозен, не идваше на репетиции. Не сме го официално изключили, но той сам се изключи. То не е само до желанието, когато става дума за група, трябва да се репетира, да върви общата работа”. Приютява ги читалище „Искра” Нямат  фронтмен  Зад гърба си вече имат доста изяви. Дебютът е на 9 май 2016 г.  – Денят на победата и на Европа в голямата зала на Община Велико Търново. Тогава, по думите на Минко Хаджийски, е нямало кой да изпее поне две руски песни и те спасили събитието откъм репертоар. Свирят на благотворителен концерт в Летния театър за младата Гери, която са съжаление не успя да се пребори с рака. На 26 май тази година се включиха в юбилейния концерт на вокално студио „Таланти” към читалище „Искра”. Феновете на „Спейс” постоянно се множат. Вече са популярни не само във Велико Търново. На 23 юни ще свирят на международната конференция по приложна психология във Варненския свободен университет. Чули за тях и ги поканили. Разбира се, пари не вземат за тая работа, защото не са професионалисти. Пеят всичко – българско, сръбско, латино, рок, но условието е песните да са мелодични и да бъдат хитове. Според Минко Хаджийски съвременната музика е в упадък и звучи еднообразно: „Е сега на Евровизия, имам чувството, че всички песни ги е писал един композитор”.
ОТ ТУЙ ПЪК СВИРЕНЕ НЕ ОСТАВА ВРЕМЕ ЗА РИБА
„Синът ми Деян покрай мен се запали. Ходим навсякъде, където чуем, че кълве. Но от една година не сме стъпвали – то избори, избори… Аз пък рекох, че като стана професор ще ми намалее работата, а то – обратното. Преди бях затворен в затвора, сега съм затворен в Университета”. Обича да прави плакия, но майстор на рибената чорба е жена му, която слага и една специална подправка – тригя.
ОТНАЧАЛО БИЛ ПРОТИВ СИНЪТ МУ
ДА СЕ ЗАНИМАВА С ПОЛИТИКА.
„Тогава се ширеше мнението, че това е мръсна работа. И си казах – защо пък не, нали в края на краищата трябва да има и свестни политици. Ако всеки бяга, естествено ще отидат само користолюбивите Подкрепих го и не съжалявам. Но това направи и мен съпричастен към тази кауза, иначе можеше да си стоя отстрани и да критикувам, както повечето хора. Синът ми вече е по-популярен от мен, има повече връзки и познанства. За мен вече говорят като за „бащата на Деян Хаджийски”
ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ ПСИХОЛОГ
Деян Хаджийски е роден на 17 септември 1981 г. във Велико Търново. Завършва средното си образование в Езиковата гимназия с профил английски език, а висшето във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Психология”. Изкарва магистърска програма по социална психология. Има и магистратура по „Регионално развитие”. „В момента обмислям да изкарам някаква докторантура и вече да завърша образованието си. Все още имам колебание към кое точно направление да бъде, но при всички случаи ще бъде свързана с психологията”. Той е дипломиран кариерен консултант към Американската агенция за международно развитие. Един от основателите на Кариерния център във ВТУ през 2005 г., където е ръководител и консултант. „Беше интересно предизвикателство, защото ролята на този център е да помага на младите хора да се реализират на пазара на труда. Много неща променихме и бях изключително удовлетворен от нещата, които се случваха. За първи път имаше свързващо звено между студентите и работодателите”.  
Стажува в Държавния департамент на Щатите по програма също свързана с образованието. Бил е и регионален директор на „Държавна парично-предметна лотария”.

ОТ РАЗОЧАРОВАНИЕ КЪМ
АКТИВНАТА ПОЛИТИКА
„Когато се заговори за партия ГЕРБ, аз проявих интерес, защото целият ни преход се случи по възможно най-лошия начин и през него минаха много партии, които обещаваха големи реформи. Като млад човек се бях обезверил, не вярвах в политиката, че нещо може да се промени. Мислех си, че всичко е предрешено и решено. Бойко Борисов вече се беше доказал и като главен секретар, и като кмет. Бях повлиян от неговата харизма. После имах възможността да се запозная с г-н Цветанов, който е основният двигател на партийните структури. През 2006 т. бях поканен от колежка, която работеше в Университета, да вляза в партията и аз приех. Излиза, че Деян Хаджийски от идеализъм се е втурнал политиката и го питам така ли е не се ли случва рядко това сред младите. „Нека другите преценят, смятам, че съм дал много на хората, където можем сме помогнали без да дирим отплата за това. И дори един ден да не съм в политиката, ще бъда удовлетворен от себе си, защото това, което сме направили е било в полза на обществото. Няма от какво да се срамувам”.
ВТОРИ МАНДАТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК
С това се занимава в момента. Председател е на групата на ГЕРБ в местния парламент. Член е на три комисии – по Общинска собственост, ТСУ и в Надзорния съвет по приватизация. Голямата му мечта е територията на Старо военно училище да стане централна градска част, в която да има места за спорт, за отдих и разходка,
Извън политиката имам добра самооценка за себе си. „Смятам се за щастлив човек. Имам добро семейство и добри и хубави деца, нищо не ми липсва. Съпругата ми се казва Светлана, а децата са Марсел – на 11 години и малката Никол, която е на годинка и половина Организиран човек съм и времето ми стига за всичко. Имам приятели от всички прослойки на обществото и с годините техният брой се увеличава”. Подкачам го, че при тази обществена ангажираност и известност – негова и на баща му, жените във фамилията остават като че ли на заден план. „В целия ни род по бащина линия са се раждали все мъжки рожби и Никол беше изненадата. Преди да се роди пак си мислехме, че ще е момче. Но още с появата си дъщеричката ми стана любимка на всички”  
От малък Деян Хаджийски е запален по риболова. Отначало ходи с баща си. Така е и с музиката. Първият му и единствен учител е баща му, други няма. Всъщност, началото на групата „Спейс” дават той и колегата му общински съветник Нейко Генчев, когато подготвят репертоар за едно парти. Минко Хаджийски се присъединява след това. После идват и другите. Синът му Марсел, който единствен се занимава с музика професионално – пее във вокално студио „Таланти”, също изявява желание. „Аз се радвам, защото виждам, че като има репетиции, нещата се случват, звучим по-добре”.
Обича да слуша всякаква музика, стига да е хубава. За Фреди Меркюри казва, че не се е родил човекът, който да го надмине. От китаристите се възхищава най-много на Пако де Лусия. Има добри кулинарни умения и казва, че може да сготви всичко.
Ана РАЙКОВСКА