Семейство в инвалидни колички осъди държавата за недостъпна среда

Великотърновският районен съд отсъди в полза на двама приковани към инвалидни колички жители на Полски Тръмбеш в делото им срещу Агенцията за социално подпомагане заради липсата на достъп до изнесеното бюро на АСП в града им. Съдът задължава Агенцията да преустанови неравноправното третиране на хората с увреждания, като отстрани съществуващите архитектурни бариери, които затрудняват достъпа им до социалната служба. Присъдено е и обезщетение за моралните щети, претърпени от двамата. Те трябва да получат и по 1500 лева за понесените неимуществени вреди.
Ефросима Белева и Александър Аврамов имат пожизнено определена първа група инвалидност с чужда помощ. И двамата са пострадали в инциденти преди повече от две десетилетия. Срещат се по време на рехабилитация и заживяват заедно в родния град на Александър. Въпреки трагедиите, лишили ги от нормално движение, те не губят духа си и се опитват да устроят живота си така, че да бъдат възможно най-самостоятелни и да не бъдат в тежест на близките си. Използват всяка възможност за надомна работа, за да си осигурят някаква самостоятелност, но и средствата, които им се полагат като хора с увреждания, са им жизнено необходими. Животът им е достатъчно тежък. Единствената им възможност за придвижване е с инвалидни колички. Което в Полски Тръмбеш, както и във всеки български град, е още едно наказание след удара на съдбата, лишил ги от нормално движение. От няколко години пък най-голямото изпитание е да се доберат до службата, от която най-много зависят – офиса на Агенцията за социално подпомагане, която по закон би трябвало да им помага и да защитава интересите им.
За да получават регламентираните от Закона помощи и добавки, те трябва периодично да подават набор от документи до Агенцията. В Полски Тръмбеш дейността на АСП се осъществява чрез изнесено Бюро, част от Дирекция „Социално подпомагане” в Свищов. От 2012 г. Бюрото се намира в сграда точно на градския площад, която обаче е абсолютно недостъпна за хората с увреждания. Офисът на социалната служба е на 4-я етаж, а сградата е без асансьор или естакада. Ефросима и Александър нямат никаква възможност не само да се изкачат, но дори и да влязат в сградата, тъй като има десетина стъпала само до първия етаж. От там нагоре са още четири етажа с тясно и криволичещо стълбище, което не само сами, но и с чужда помощ няма как да преодолеят.
За да си свършат работата в офиса те предварително се обаждат на служителите, за да слезе някой и да им приеме документите или да разговаря с тях пред сградата. Понякога обаче служителите се оказват задържани от някой друг потребител и двамата трябва да чакат в количките си долу, независимо какви са атмосферните условия. Понякога през зимата се е налагало да се приберат вкъщи и после пак да излязат, за да не мръзнат на площада.
Всичко това ги кара да се чувстват още по-ощетени, заради чувството за безпомощност и абсолютна зависимост от социалните служители. В същото време законът отдавна задължи всички държавни и общински служби да осигурят свободен достъп до своите структури на хората с увреждания. Това задължение обаче не е изпълнено точно от институцията, която трябва да се грижи за хората с увреждания. Затова и двамата решават да си търсят правата чрез Съда.
Абсурдното в случая е, че точно Агенцията за социално подпомагане, сред чиито основни задачи е подпомагането и интеграцията на хората с увреждания, е създала такива непреодолими препятствия пред своите потребители. За Ефросима и Александър ситуацията е ясна – количките им няма как въобще да влязат в сградата. Но Бюрото е трудно достъпно и за останалите хора, които имат нужда от услугите му. Те по правило са възрастни и имат някакви заболявания. Крайно необходимо е Агенцията да намери изход от тази ситуация и да се устрои на по-достъпно място, коментира адвокат Нина Велкова от Великотърновската адвокатска колегия, която е предоставила безплатна адвокатска помощ на Ефросима и Александър.
Делото е заведено по Закона за защита от дискриминация още през 2016 г. Заради изчакване на тълкувателно решение кой точно Съд трябва да разгледа казуса, решението излиза три години по-късно. В обясненията си по делото Агенцията за социално подпомагане изтъква, че Бюрото е в сграда, която не е нейна собственост. Поради тази причина АСП нямало как да прави архитектурни промени и преустройства. В същото време активно проучвали възможностите да се намери друго по-подходящо помещение. Служителите на Бюрото били съпричастни и никога не са отказвали да обслужат хората с увреждания и затова те не трябвало да се чувстват дискриминирани.
Ефросима и Александър не обвиняват служителите, че не си вършат работата. Напротив, те казват, че хората от социалната служба се опитват да им съдействат и да ги обслужат възможно най-бързо. Но понякога това е невъзможно и решението на проблема е не като служителите работят на тротоара пред сградата, а като се намери подходяща сграда. Мисълта, че си безпомощен и зависим кара Ефросима и Александър да се чувстват унизени и пренебрегнати от институцията, която трябва да е най-съпричастна към тяхното положение. Това е и техният мотив да потърсят съдействие от Съда.
Защитата на АСП твърди, че хората с увреждания се приемат на първия етаж на сградата, което, дори и да беше вярно, пак не променя по никакъв начин ситуацията. Първият етаж е също толкова недостъпен за хората с колички, колкото и останалите. Активното търсене е започнало едва през 2019 г., когато е пратено запитване до кмета на Общината има ли друго по-подходящо помещение. Той е отговорил, че няма и с това се изчерпва активността. Не мога да приема, че при толкова общински и държавни имоти няма офис, който да е по-достъпен. Институциите просто не са достатъчно мотивирани да направят някакви промени и да търсят решение. Надявам се, че съдебното решение ще помогне на въпроса да се погледне наистина сериозно, казва още адвокат Велкова.
Съдия Владимир Балджиев от Великотърновския районен съд е категоричен, че условията, създадени от АСП, са дискриминиращи и ищците са в правото си да настояват за премахване на пречките пред придвижването им. Неговото решение подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд. Успешното приключване на делото би дало мотивация и на други хора с увреждания да потърсят правата си. Въпреки че в последните години се направи много за изграждане на достъпна среда, придвижването с колички в българските градове продължава да е изпитание. Дори когато не става дума за достъп до сграда, а за едно просто пресичане на улицата.
Елена ВЕЛКОВА