Спокойствие, уют и хармония изпълват вълшебния свят на Снежана Славова

Не ми повлия пандемията, не съм спирала да рисувам, а вдъхновението не ме е напускало, независимо от изпитанията. Това споделя великотърновската художничка Снежана Славова.

Тя е сред малцината хора на изкуството, които признават, че епидемията от коронавирус не се е отразила на работата й.
Изкуството й отдавна е прехвърлило границите на България, нейни творби са притежание на художествени галерии, освен в страната, и в чужбина, както и на много частни колекции във  Франция, Англия, Германия, Дания, Италия, Аржентина, Испания, Гърция, Турция, САЩ , Русия и др.
Спокойствие, тиха красота, светлина и одухотвореност носят творбите на Снежана Славова, а стилът й, който самата тя определя като класически реализъм, я прави разпознаваема от ценителите на изкуството. Работя в техниката на старите майстори и съм далеч от съвременните течения в изкуството, казва художничката. Според нея така тя вдъхва живот на предметите, голяма част от които са антикварни богатства от цял свят, които сама издирва.  

Снежана Славова е родена във Велико Търново, завършила е Художествената гимназия  в Казанлък, след това и Националната художествена академия “Николай Павлович” – специалност „Живопис”.

Освен жанровете „натюрморт”и „пейзаж”, една от  любимите ми теми е портет на българки в народни носии от различни краища на страната, разказва Снежана Славова. По думите й този сюжет я  провокира с красотата и богатството на накитите и багрите на българските шевици , дантели, тъкани, изведения до съвършенство орнамент, втъкаването в тях на душата на българката, музиката, която струи от везаните с голяма любов и майсторлък пазви и ризи.

За да създам тези портрети,  ползвам различни източници:  стари снимки на автентични носии, албуми, спомени от моето детство, етнографски проучвания, а сега и Интернет, разбира се, целта ми не е да бъда точна и изчерпателна като етнограф, все пак съм художник, а  да създам картина, която да внушава преди всичко българското, събирателен образ на българката – девойка, невеста или малко дете, посочва художничката.

Като най-пищни и благодатни за живописване тя определя  носиите от Банско-Разложкия край. Такъв тип портрети рисувам още от студентските години, едва ли мога да кажа колко на брой са. През годините, по време на съвместната ми работа с фондация „Д- р Стамен Григоров”, която организира пленери  в почти  всички краища на България, имах възможност  на място да се запознавам и с етнографията, и с особеностите на местния фолклор – Златоград, Банско, Доспат, Кърджали, Варна, Чипровци, Трън, Странджа и др. Всичко това беше наистина извор на вдъхновение и повод да рисувам отново и отново тези портрети, споделя Славова.
Техниката  й е класическа, с маслени бои  върху платно. Ползва материали, отразяващи единствено българската носия, но подчертава, че го прави с цел не етнографска точност, а се стреми да постигне картинност, да създаде произведение на изкуството, защото  в изкуството канони няма. Едни от последните й творби са момиче с невестинска носия от Плевенско и лазарка.
Великотърновската художничка казва, че фолклорът напоследък е много експлоатирана тема от творци в различни области и признава, че има риск това съкровено наше богатство да се доближи до границите на кича. Това, което е вложено като дух в изкуството, може да го направи или кич, или истинско произведение на изкуството, казва тя.
В самостоятелните  изложби на Снежана Славова през годините винаги е имало такива портрети, които са се радвали на успех сред  публиката.
По време на дългогодишната ми работа с английската галерия Wold Galleries имаше голям интерес към тях, в продължение на 15 години съм показала освен многобройните натюрморти, на много от които са изобразени и предмети от българския бит и култура , и много такива портрети на жени от почти всички краища на България. В последствие разбрах от галеристите, че някои от тях са купени от българи, живеещи в чужбина. Това ме радва и вдъхновява, защото знам, че така съм допринесла с нещо за популяризирането  на нашата страна, а вече и чрез Интернет всичко е много по-достъпно и достига до много по-широка  публика. Тези портрети на българки са една малка, но важна част от моята работа на художник, която ми дава усещането за принадлежност  в това време на  глобализация и космополитност, инстинктивно търсене на нашите корени , вдъхващи виталност и устойчивост, за да не се изгубим по пътя ни, споделя художничката.
Велико Търново също е вдъхновение за Снежана Славова. Признава, че за нея това е изключителен град, с много запазен дух от миналото, старинна архитектура, място, което вдъхновява не само нея, но и много други художници. Имам щастието да живея тук и дори не ми е минавала мисълта да се местя, признава тя.
Великотърновската художничка като всички хора мечтае скоро пандемията от коронавирус да отмине, за да може да се среща спокойно със своите приятели и да пътува. Докато това се случи, тя продължава да намира спокойствие и умиротворение в своя свят на  хармония и уюта на истинските стойности в живота.
Мила МИЛЧЕВА