Стари трошки са задръстили и без това тесните улици на Велико Търново, показва проверка на „Кореспондент“. Всички безплатни паркинги, междублокови пространства, градинки и тротоари на практика са превзети от неизползваеми коли, някои от които дори са бракувани. Проблемът е, че собствениците им буквално са ги захвърлили пред блока и са превърнали някогашните си автомобили в купчини желязо.
Трошките обаче са заседнали на ограничените паркоместа и вече изкарват извън нерви живущите в старата столица. С всяка изминала година проблемът се задълбочава, защото возилата във Велико Търново се увеличават с бързи темпове. В момента регистрираните автомобили в общината са над 22 000. Като по-голямата част от тях се използват в старата столица. Стари коли има в изобилие и по селата, но там те не пречат на никого, защото или се намират в гаражи, или пък са захвърлени в някой буренясал двор. Техните събратя по съдба от града обаче са трън в очите на повечето хора, които недоумяват защо таратайките все още се намират пред блока, а не са отпътували към заслужена пенсия в автоморгите.
Причините за това са няколко. Най-често старите коли остават на улицата, тъй като собствениците им са решили да си купят ново возило. Така старият автомобил остава в резерва и малко по малко се скапва, докато един ден просто не иска да запали и се превръща в недвижимо имущество. Много хора обаче смятат, че, веднъж паркирана, колата придобива вечно право и на земята под себе си. Към всичко това се прибавя малко сантимент по отминалите години с возилото и то на практика остава пред блока за вечни времена. В същото време автоморгите предлагат 200-300 лв. за стар автомобил, което пък е още една причина трошката да остане паркирана в някоя градинка. Всеизвестни са разсъжденията на българина, че ако е за 200 лв., то по-добре да си стои.
И тъй като проблемът с изоставените коли започна да назрява още преди седем години, от Общината предприеха спешни мерки. В списъка на администрацията тогава попаднаха над 100 возила. Те трябваше да бъдат натоварени и извозени до паркинг, след което собственикът им можеше да си ги прибере при заплащане на съответната глоба. При това в 14-дневен срок. Разбира се, на автомобилите предварително бяха залепяни стикери с предупреждение, че колата ще бъде репатрирана. От тогава до днес тази практика не е преустановявана, но старите коли се множат с бързи темпове.
В същото време има и такива, които са захвърлени, но собствениците им продължават да плащат данъци и застраховки. Това пък връзва ръцете на администрацията, която в такъв случай няма как да третира таратайката като купчина желязо. Затова прочистването на града зависи основно от съвестта на гражданите, които няма как да не са разбрали, че старата столица далеч не е проектирана за толкова коли. А едва ли са много хората, които нямат някое близко селце, в което могат да си паркират вече недвижимия автомобил. Така старините му ще бъдат необезпокоявани, а един ден автоморгите могат да развържат кесията.