Трима големи спортисти на Велико Търново останаха в сянката на COVID-19

Пандемията, предизвикана от коронавируса, стана причина за въвеждане на ограничителни мерки, които повлияха отрицателно върху всички области на живота. В това число и на спорта, както и на свързаните с него мероприятия. Поради тази причина почти незабелязано останаха през настоящата година някои юбилеи на известни хора, свързани трайно със спорта във Велико Търново.
На 20 март навърши 100 години доайенът на спортните ръководители и деятели във Велико Търново Деян Чаушев, но седмица преди това бяха предприети първите ограничителни мерки и той беше почетен по-късно, но не по най-подобаващия начин.

На 11 септември навърши 80 години легендарният вратар на футболен клуб „Етър” Николай Тарапанов – Кольо Чайката. В мъжкия професионален футбол дебютира за отбора на „Арда” (Кърджали). През 1964 година е привлечен в състава на „Етър”. Независимо, че тогава е четвърти вратар, не се отчайва и се преборва за титулярното място. За отбора играе в продължение на пет сезона. Най-успешен от тях е 1968 – 1969 г., когато отборът се класира на първо място в тогавашната Северна „Б” група и за първи път придобива право да играе в елита на българския футбол. През пролетния полусезон той е единственият титулярен вратар на отбора, играл във всичките 16 мача и допуснал само 6 гола.

След приключването на активната си състезателна дейност е бил футболен съдия и треньор. За юбилея си той беше приветстван на стадион „Ивайло”, но едва от стотина привърженици на „Етър”.
Вероятно най-незабелязана остана кръглата годишнина на емблемата на великотърновския хандбал Зоя Стефанова.

На 2 август тя отпразнува 50-годишния си юбилей, но за нея от хандбален клуб „Етър-64”, на който отдаде повече от половината си живот, не направиха нищо. Тя е родена на 2 август 1970 г. в град Кнежа. 16-годишна е привлечена във Велико Търново от големия специалист Йонко Стоянов. Възпитаничка е на Средното спортно училище „Георги С. Раковски”, където неин първи треньор е Йордан Маров. Същевременно като ученичка играе за хандбален клуб „Етър-64” под ръководството на Йонко Стоянов. Републиканска шампионка, медалистка от републикански първенства и турнири става с девическата формация на клуба. През 1997 г. под ръководството на Йордан Маров печели и първия си трофей с женския отбор – Купата на България, а през 2002 г. с треньорката Йонка Генчева става за първи път републиканска шампионка с жените. След това многократно печели тези трофеи. Последните си отличия завоюва на достолепната за спорта 44-годишна възраст – рекорд не само за хандбален клуб „Етър-64”, но и за всички състезатели от колективните спортове в страната. Тогава, през 2014 г., Зоя стана за последен път републиканска шампионка и носителка на Купата на България като състезателка. Но титлите и медалите й се увеличават и след края на състезателната й кариера, когато в продължение на 6 години е треньорка в школата на клуба на подрастващите. При тях печели две шампионски титли във възрастовите групи до 14 и 16 години и 4 пъти водени от нея отбори стават вицешампиони; отборът на 16-годишните печели Купата на България, а три пъти нейни отбори печелят сребърни медали от този турнир. В българското първенство Зоя Стефанова се е състезавала само с виолетовия екип, а в чужбина е играла три години, за три отбора, от три държави – в Турция за отбора на турските въздушни линии от Истанбул; в Гърция за „Елпидес” от град Драма и в Испания за състава на „Рокетс де Мар”.
„Йонко Стоянов е човекът, който ме е научил най-много и ще му бъда благодарна за цял живот. За всичко, което ме е научил, не само за хандбала, а и в чисто човешки план”, казва хандбалистката. Зоя Стефанова е завършила Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Физкултура” и магистратура в Националната спортна академия „Васил Левски” в столицата. От 2013 г. е Главен експерт към Министерството на младежта и спорта, отговарящ за Великотърновска и Габровска области. „Емблемата” на великотърновския хандбал празнува 50-годишен юбилей в началото на август, 30 от които за хандбален клуб „Етър-64”. Но от клуба – пълна тишина.
Ограничителните мерки, свързани с пандемията, станаха основната причина трима известни хора, свързани със спорта във Велико Търново и имащи юбилеи през тази година, да не бъдат почетени още по-подобаващо. А дали само пандемията беше виновна това да не се случи?!
Ангел ГАНЦАРОВ