Байкърите на Велико Търново

Снимка: личен архив

Сигурно са единствените, които се радват на търновските баири. Общността им води началото си от преди 15-ина години, когато - през 2004 г., започнали всеки ден да се събират край магазин „Горгона“. Там основна тема на разговори били велосипедите, а групата едва ли си е давала сметка, че всъщност ражда байк обществото на Велико Търново.
Имало период, в който ядрото на групата били повече от 20 момчета. С времето един поемал по пътя си, друг идвал на негово място. Преди седмица тези, които в момента са във Велико Търново или в близост и които така и не се отказват от байковете и адреналина, се събраха в популярния „Old CapitalS Bar“ срещу Старата поща, за да си припомнят славното минало и да помечтаят за бъдещето.

В продължение на 6-7 години обособявахме пътеки край хотела на „Ксилифор“, подходящи за спускане. Подкрепи ни секретарят на туристическото дружество Георги Димитров. Бяхме ги обозначили така, както се прави по света. Това е важно и за нас, спускащите се, и за туристите – за безопасността на всички ни. Табелите обаче не издържаха дълго, разказва Теодор Цанев. Теодор е специалист в сферата на информационните технологии и бе основен двигател за проведената в неделя среща. Съвсем простичко, като за лаици, обяснява каква е разликата между обикновения велосипед и тези, които се ползват при спускане.
За спускане ти трябва колело с по-широки гуми и големи амортисьори. Абе представи си все едно мотор. Читаво колело за спускане струва минимум 3 хил. лв. При спускане развиваме средна скорост от 30 км/ ч., на по-бързите трасета може и да надмине 40 км/ ч. Задължително ти трябват каска, наколенки, ръкавици. Някои ни наричат самоубийци, но не сме такива. Наистина ни пука дали ще стигнем цели долу, смее се Теодор, и не крие, че при спускане мисли само как да не падне, за нищо друго.

Във времето назад байк обществото във Велико Търново мислело да основе свой клуб. Животът обаче ги разпилял и така и не се стигнало до това. А клуб е нужен, за да могат момчетата да сбъднат своя мечта – в Старата столица за втори път да бъде проведена серия градско спускане от държавния шампионат. Първият е през 2015 г., когато участъкът от кв. Картала до Паметника на обесените е превърнат в състезателно трасе. Зрелищната надпревара събира огромен брой публика, но така и не се стига до повторното му организиране. Основната причина е прозаична – липсата на средства.
Момчетата са изчислявали, че подготовката на една градска серия ще им струва поне 10 000 лв. – за материали, с които да се оформят скокове и други допълнителни препятствия, за линейка, пожарникарски и полицейски екипи, които са задължителни при събития с масов характер... Само системата за замерване на резултатите на състезателите струва 2 хил. лв. дневно. А такива суми търновските байкъри нямат. Освен това за два дни трябва да бъдат затворени улички, което почти блокира високите части на „Картала“ и „Варуша“. Което хем кара бюрократите да отказват, хем провокира недоволството на живеещите там и ги наостря срещу байкърите...

Иронията е, че градът ни е перфектен за този спорт, казва Теодор. В Габрово, Плевен, Благоевград редовно правят градски серии. Вероятно и ние не сме достатъчно упорити в опитите си да наложим спорта и в нашия град, разсъждава още той.

През 2019 г. обаче Велико Търново все пак привлича байкъри от цяла България. Тук се провежда „Enduro Warriors 6“. Ендуро идва от английската дума за издръжливост еndurance, а в конкретния случай са обособени 4 трасета – от Стрелбището на Картала до Варуша, две на Ксилифор и четвъртото край манастира „Св. Троица“.  
Надяваме се поне ендуро да се запази. Аз лично бих искал да карам в Сопот. Всъщност искам да карам навсякъде, защото, колкото и пъти да пуснеш едно трасе, то е все различно. По света такива трасета се правят в частни имоти, съответно ползването им е платено. Но най-много ми се иска атрактивно трасе във Велико Търново, признава Теодор Цанев.
Биляна МИЛЧЕВА

сн. личен архив