Д-р Катерина Златкова-Дончева: Агресията при децата в риск е вик за помощ

Училището днес се сблъсква с предизвикателството как да се справи с децата, които имат трудности с поведението, и често не успява да ги идентифицира като рискова група. Новата книга на гл. ас. д-р Катерина Златкова-Дончева от Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ се стреми да даде една по-интердисциплинарна картина на този проблем, като потърси в дълбочина взаимовръзката между причините и факторите за „трудното поведение“, сравнявайки децата в риск и децата с емоционално-поведенчески нарушения и техните възможности за приобщаване в училищна среда.
Книгата „Приобщаващо образование за деца в риск и деца с емоционално-поведенчески проблеми“ излезе в началото на седмицата.

Насочена е както към научните среди, така и към действащи ресурсни учители, социални педагози, социални работници, психолози, специални педагози... Изследването изяснява причини за такъв тип поведение, невидимите емоционални проблеми, водещи до него. Извадени са й най-новите научни разработки по темата, включително такива, които ще бъдат включени в редакцията на Международния класификатор на болестите през 2022 г. и още липсват на български език. По отношение на хиперактивността и дефицита на вниманието например има съвършено нова класификация, която първа д-р Златкова-Дончева събира на български.
Втората глава на книгата й е посветена на класификация, особености и фактори на емоционално-поведенческите нарушения.
Има за поведенческите нарушения, за тревожността, депресивността – вече се говори за депресия при деца, за нова група, наречена разстройства, причинени от стрес. Т. е. тук е голямата допирна точка между деца в риск и деца с емоционално-поведенчески нарушения. Всъщност книгата се опитва да докаже именно тази връзка. Децата в риск са описани в Закона за закрила на детето – лишени от родителски грижи, жертви на насилие, в риск от отпадане от училище... И все пак и за училището, и за образователната система в един момент се оказва, че двете неща се припокриват. Когато например детето е жертва на насилие, почти в 99% от случаите има последствия за неговото емоционално състояние и проблеми, които да произтичат от това, обяснява авторът на изследването.  
Книгата не е насочена към дефицита и увреждането, а към факторите, към причините за появата на това нарушение, към рисковата среда, към обстоятелствата, които съпътстват даден проблем. Тенденцията в световен мащаб е такава – да се фокусираме не върху проблема, а върху ресурса на детето и към средата, т. е. върху по-цялостната картина. Например – едно дете като прояви агресия, го водят на психолог и си мислят , че нещата ще се оправят с магическа пръчка. Не е така. Трябва да се работи с цялата среда – със семейството, класа, учителите... Тогава има ефект, убедена е д-р Златкова-Дончева.  
Книгата акцентира и върху връзката между училище и социална система. По-скоро върху липсата й.
Приобщаващото образование вече не се фокусира само върху децата с увреждания, както беше навремето. Идеята е всяко дете да постъпва в училище, включително това, което има емоционално-поведенчески проблеми. Трябва да се говори за това какви ресурси могат да се ползват от социалните услуги, за да са в помощ на образованието. А когато става въпрос за деца в риск с емоционално-поведенчески проблеми, трябва да се работи в екип, още веднъж напомня авторът.
В книгата е изследван и езикът, който специалистите използват при общуването с такива деца и как той влияе върху реакцията и поведението им. Изследвани са 40 деца в риск, от които повечето с емоционално-поведенчески проблеми, от Центровете за настаняване от семеен тип във Велико Търново. Оказва се, че крещенето и негативните думи са тотално неефективни при тях. Докато децата без такива проблеми повече аргесират от негативни думи, казани им с нормален тон. По-детайлно са изследвани 6 случая от ЦНСТ – д-р Катерина Златкова-Дончева ги е разгледала в сутиации, пускала е въпросници към специалистите, които всеки ден работят с децата...  
Поведенческите проблеми трудно се доказват. Не е кръвна захар да я измериш. Доказа се връзката между тревожността, депресивността и поведенческите прояви. Обикновено когато едно дете се държи агресивно, това е вик за помощ. В основата на всичко това стои тревога, страхове, дълбоко страдание. Без значение от какво произтича – от семейната среда или от друго. На такива деца трябва да се гледа като на деца с проблеми, а не като на деца, създаващи проблеми. Гледната точка е важна, убедена е д-р Златкова-Дончева.  
В книгата си тя не пести и забележките си към нормативната база и особено към Стандарта за приобщаващо образование. Опитват се да приобщят родителите и другите елементи от системата, но навсякъде всичко е много императивно. Не се усеща приобщаването на родителя, връзката се къса, казва д-р Златкова-Дончева.  
Изследователската част от работата по книгата започнала миналата годиа, но наблюденията й са от 15 г. От толкова работи с деца в риск и с емоционално-поведенчески проблеми. Освен преподавател във ВТУ, д-р Златкова-Дончева е и председател на Сдружение „ЗОВ България“, което е доставчик на социалната услуга „Мобилен център за работа с деца в риск“. Така д-р Златкова-Дончева съвместява академичната си дейност с работата на терен, което не позволява да се откъсне от реалността. Била е педагогически съветник и помощник-директор на ОУ „Иван Вазов“ в Горна Оряховица, в което вижда и образователната система отвътре. Още преди да започне работа в Първо основно обаче, сдружението й работи по проект за интеграция на деца със специални образователни потребности. Малко по-късно ОУ „Иван Вазов“ се нарежда сред първите, в които е създаден екип за подкрепа на личностното развитие.
„Приобщаващо образование за деца в риск и деца с емоционално-поведенчески проблеми“ е втората книга на д-р Катерина Златкова-Дончева. През 2018 г. излезе „Менторството и децата в риск“. Монографията разглежда значимостта на менторството като ефективен подход за подкрепа на уязвими и рискови групи деца, прилаган в системата за закрила на детето. Дончева проследява различни видове практики и теоретични постановки за менторството в световен мащаб и представя експериментална менторска програма, насочена към деца в риск, лишени от родителска грижа, отглеждани извън семейна среда в специализирани институции и резидентни социални услуги.
Биляна МИЛЧЕВА