Днешното предложение пак е от поредицата нефотогенични, но пък вкусни. Особено сега, когато сезонът на киселото зеле е в разгара си. Идеята е от най-новата книга на шефовете Манчев и Шишков, която популярна верига подаряваше на клиентите си при определени условия около Коледа. Предимството на „Любимо от родната кухня“ е, че рецептите в нея са напълно приложими и напълно пасват на българския вкус.
Продукти: 1 заек, 1 кисела зелка, 400 грама сланина, 100 грама манатарки, 5 зърна бахар, дафинов лист, 200 мл червено вино, 100 грама краве масло, 100 грама брашно, лъжичка червен пипер, олио.
Приготвяне: Заекът се реже на порции, овкусява се със сол и черен пипер, овалва се в брашно и се запържва в олиото от всички страни. В същата мазнина се запържва нарязаната на кубчета сланина, на която е махната кожата, добавя се и чесънът за секунди.
Дъното на глинен гювеч се намазва с масло и се покрива с ред нарязано зеле. Слагат се бахарът и дафиновият лист, нарязаните гъби, запърженото заешко, сланината с чесъна. Покрива се със зеле, налива се виното, слага се остатъкът от маслото, нарязано на парчета, поръсва се червеният пипер и се наливат 500 мл вода. Съдът се захлупва с капака, слага се в студена фурна, за да не се пръсне, и се пече на умерен огън около 2 часа.
Така, посочените продукти са според рецептата в „Любимо от родната кухня“. Ние обаче намалихме сланината наполовина и използвахме сушени манатарки – няколко резена, предварително попарени с вряла вода и престояли двайсетина минути. Разбира се, водата от гъбите изляхме в гювеча. Понамалихме малко и количеството на маслото – вярно е, че киселото зеле, а и заешкото носят повече мазнина, но за нашия вкус посочените количества идваха свръх. Но сами преценете как да подходите – напаснете всичко към себе си и предпочитанията на близките си. Това важи и за солта – обикновено киселото зеле е твърде солено, така че бъдете пестеливи с нея. Ние дори изобщо не сложихме.