Най-възрастният действащ адвокат във Велико Търново посрещна 92 г. с книга за живота и професионалната му кариера

Най-възрастният действащ адвокат в България посреща своя 92-ри рожден ден с книга, посветена на живота и професионалната му кариера. Великотърновският юрист Йордан Минчев е доайен не само на Великотърновската адвокатска колегия, в която членува от 64 години, но и на адвокатското съсловие в страната. Книгата бе представена в петък - 6 ноември, от 17,30 часа, на рождения ден на Минчев, в ресторанта на хотел „Янтра”, при спазване на всички противоепидемични мерки.

Енергичният и жизнен адвокат продължава да изпълнява своите задължения като защитник по различни дела, а в кантората му в ЖСК „Адвокат” винаги е пълно с клиенти. Автор на книгата е журналистката и редактор в сайта „Болярски новини” и вестник „Кореспондент” Мила Милчева, бивш дългогодишен главен редактор на великотърновския ежедневник „Янтра ДНЕС”.

Приех като голямо предизвикателство поканата на адвокатите Веселка Коева и Йордан Цветанов да напиша книга за Йордан Минчев. Първо, защото това е първата ми книга, и второ, защото подхождам с голям респект към адвокатската професия и специално към работата на Йордан Минчев, казва Мила Милчева.
От януари до юни тази година тя записва разказите и спомените на адвоката, за да успее да подреди в стегнато и увлекателно повествование неговия интересен и наситен със събития и личности живот.
Осем глави, предговор и послеслов съдържа книгата „Йордан Минчев – мисия адвокат. 64 години във Великотърновската адвокатура”. Тя е илюстрирана с богат снимков материал, пренасящ читателите в три епохи на България – преди 1944 година, по времето на социализма и на демокрацията, на фона на които се развива животът на адвоката.

Сборникът е дело на издателство „Фабер” и това не е случайно. Великотърновското издателство, със собственик Нейко Генчев, по този начин затвърждава тясното си сътрудничество с адвокатурата в старата столица, след като пусна няколко издания, посветени на нейната дейност. Става дума за двата тома от мащабното изследване на Катя Митова - Ганева „История на Великотърновската адвокатура”, както и за нейната книга „Познатият непознат Марко Тотев”, чиято премиера премина при голям успех преди дни във Велико Търново. Книгата излиза със спомоществователството на Висшия адвокатски съвет, с подкрепата на Адвокатския съвет на Великотърновската колегия и на Дружеството за приятелство България – Япония. Специално послание за своя колега Йордан Минчев в книгата прави и неговата колежка – софийската адвокатка Даниела Доковска, с която ги свързват дългогодишно приятелство и професионални отношения.
„...Цели 64 години без нито един ден прекъсване аз съм член на Великотърновската адвокатска колегия. Колегия, чиято история е писана и продължават да пишат достойни и морални хора, високи професионалисти, адвокати – емблеми за съсловието. Не мисля за края, не ме плашат годините, не се страхувам от старостта. Преживях много, видях много, работих много. Не може всичко да бъде събрано на страниците на една книга. Вероятно нещо съм пропуснал, възможно е да не съм споменал някой, може и да съм забравил някои факти. Дано читателите да ми простят. Най-важното за мен е поне за малко да ги преведа по житейските пътеки на моите 92 години. 64 от които посветени на една мисия – мисия адвокат”, пише в емоционалното предисловие адвокатът.

„Детството. Истории за мелници, гуменки и ... камили” е озаглавена първата глава на книгата, която пренася читателите в най-ранните години от живота на Минчев. Спомени за родното му село Климентово, където живее неговото семейство, уроците на дядо му – прочут полицейски пристав, броеница от събития в личен и национален план, бележат първите години от живота му.
Как е посрещал немските и съветските войски и защо са го впечатлили камилите във военните колони, защо помни първите си гуменки и кожена ученическа чанта, как се е влюбил в пишещата машина и други любопитни подробности разкрива адвокатът в първите си разкази.  Втората глава е посветена на студентските години на Минчев в София. По времето, когато той е студент в огромен поток с над 800 първокурсници, столицата още пази белезите от опустошителните бомбардировки. Въпреки разрушените сгради, немотията и трудния живот, София не губи романтичното очарование на улиците си с цъфнали кестени, звъна на трамваите, парковете и градините. Истински колоси в правната наука са сред преподавателите на Минчев в Юридически факултет, сред които проф. Венелин Ганев, акад. Петко Стайнов, проф. Цеко Торбов, проф. Нисим Меворах и други. Не по-малко известни са и някои негови колеги, сред които Босилко Негенцов - син на писателя Ран Босилек и баща на сегашния председател на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, обичаните актьори Константин Коцев и Любомир Кабакчиев, Исак Паси - баща на политика Соломон Паси, и др.
Особено любопитна е третата глава на книгата, озаглавена „Казармата. Стършела и Адвоката”. В нея адвокатът разкрива интересни подробности за тригодишната си военна служба в Елхово - една от точките на т. нар. триъгълник на смъртта – Елхово, Грудово и Звездец. Паметно приятелство бележи казармата на юриста и то е с известния поет Пеньо Пенев. Защо едно котле с вино „алжирка” докарва Пеньо до карцера и как Йордан Минчев за пръв път влиза в ролята на адвокат, става ясно от страниците на книгата. В тази част читателите могат да научат и интересни данни за горянското движение, което и до сега остава недостатъчно осветлено в историята ни, както и за българо-гръцките сражения на пограничните острови през 50-те години на миналия век.
През 1954 година адвокатът идва във Велико Търново, за да започне своята професионална кариера в гилдията. Назначен във Втора юридическа консултация, той дели една обща кантора със забележителни професионалисти, за които разказва увлекателно и с респект в четвъртата глава. Специално място на спомените му за някои от колегите е отделено в глава V. Там читателите могат да открият любопитни подробности за връзката на адвоката Станчо Лешников и прототипа на Бай Ганьо и как „лошото” момче на адвокатурата Дончо Пенчев се опънало на Партията да си обръсне брадата. Разкази за колоритната прокурорка Невяна Христова и кой въвежда категории като индийски касти в колегията, каква е връзката на Минчев с писателя Антон Дончев и известните юристи Цоню и Петър Корнажеви и още много истории за приятелства и колегиални пресечни пътища се съдържат в тази част на сборника.
„Da mihi factum, dabo tibi ius. Дай ми фактите и ще ти дам правото” е озаглавена шестата глава, в която адвокатът се връща към някои от своите най-интересни дела. „Кихавицата, която спаси милиционерски шеф”, „История за евреи, блейзър със златни копчета и крило от самолет”, „Калугерката, мелничаря и художника”, „Позиви срещу Людмила Живкова вкараха в голяма беля двама студенти”. Това са само част от историите, които адвокат Минчев разказва като част от стотиците дела, които е водил през годините. С чувство за хумор и голяма доза самоирония в следващата глава той представя взаимоотношенията си с Държавна сигурност.
„Пишман шпионин, любопитен екскурзиант” е озаглавена тази част, която представя първото му пътуване до Истанбул в изпълнение на задача на службите и как една тоалетна се превръща в големия му кошмар. Минчев споделя и за пристрастията си към македонския въпрос и защо това му е докарало „опашка” и куп проверки при обиколките му из нашата съседна държава.
С много носталгия, добри чувства и лека тъга е наситена главата „Делници и празници – броеница от спомени в професионален и личен план”. Кой е бай Пеньо Курокето – рекламното лице на адвокатурата, що за длъжност е тази на просбописците, как се кодошат помежду си търновските адвокати, защо Минчев отървал наказание заради пешкири за майстори на Съдебната палата и още десетки любопитни страници от историята на гилдията са представени в седмата част на сборника. Той подробно се спира на колективния живот на Великотърновската адвокатска колегия, която определя като безспорен авторитет. Връща се назад във времето, за да пресъздаде атмосферата на кръжоците, екскурзиите и обученията в професионалната общност и стига до последните значими събития на гилдията във Велико Търново - честването на 135-ата и 140-годишнината от приемането на Търновската конституция, отбелязването на 115-ата годишнина от създаването на Великотърновската адвокатска колегия и т. н.
В послеслова си адвокат Йордан Минчев благодари на всички, които са помогнали тази книга да стане факт. „Благодаря и на съдбата, че ме е дарила с привилегията 92 години да посрещам слънцето, да дишам въздуха, да се радвам на красотата на природата и да работя. Дано всички да имат това щастие!”, завършва той своето повествование.