Никола Велков: 2016 г. беше добра за школата ни, въпреки че няма условия

Никола Велков е добре познато име за любителите на футбола не само от Велико Търново и областта, но и в цялата страна. Започнал е футболната си кариера в Хасково, а през средата на 70-те години на миналия век преминава в „Етър”. С виолетовия екип играе два сезона в „Б” група (1975/77 г. с 26 мача и 4 гола) и пет в групата на майсторите (1979/80 и 1982/86 г. със 126 мача и 25 гола). Прави и два много силни сезона в ЦСКА (1980/1982 г.), когато „армейците” се класират на полуфинал в турнира за Купата на Европейските шампиони (предшественик на Шампионската лига), отстранявайки шампионите на Испания („Реал” Сосиедад), на Северна Ирландия („Гленторан”) и на Англия („Ливърпул” – тогавашният шампион на Европа), а също така записвайки престижна победа с 4:3 над шампиона на Германия „Байерн” (Мюнхен). Играл е още за гръцкия „Янина” и „Локомотив” (Горна Оряховица), където постига и най-големите си успехи като треньор.
От 2013г., когато е създаден ФК „Етър ВТ”, той е директор на Детско-юношеската му школа. Ето какво сподели Никола Велков за дейността на школата през изминалата 2016 г.

-Г-н Велков, как оценявате работата в Детско-юношеската школа за изминалата 2016 г.?
-Не мога да кажа, че е идеална, но мисля, че е добра. Имам предвид класирането на нашите отбори, набор 2005 г., които играха на Държавни финали в Трявна с участието на шест отбора финалисти и станаха пети в България, и набор 2006 г., които се класираха на същото място в страната. В Зоновите първенства нашите отбори са първи в групите си, с изключение на старшата възраст, чиито футболисти по една или друга причина не виждат футбола като свой път на развитие. През изминалата година наблегнахме на младшата възраст и детските отбори. В турнира за Купата на БФС три наши отбора – родени 1999 г., 2001 г. и 2003 г., стигнаха до осминафиналите. За голямо съжаление нито един от тях не успя да се класира на четвъртфинал, а причините за това са много.
-Кои са най-важните все пак?
-Основната е липсата на спортно-тренировъчна база, въпреки обещанието на Общината, че ще се направи терен в района на Спортното училище, където да тренират близо 200 деца. А на нас ни се налагаше да ги караме всеки ден с автобуси до терените в Шемшево и Леденик, което отнема много време. Нашата школа е една от трите в България, които тренират по осем пъти в седмицата. Правим го вече четвърта година. Отборите от другите градове тренират по 4 – 5 пъти седмично. Имаме сутрешни и следобедни тренировки, но базата ни е крайно недостатъчна. Втората причина е липсата на резултати през последните 15 години, които да изградят авторитета на мъжкия отбор, а това е причината най-добрите ни деца да ги привличат други клубове. За последните три години две наши момчета отидоха в „Лудогорец”, две в „Литекс” и по едно в ЦСКА и „Черно море”. Това са шест талантливи футболисти, от които поне двама имаха голяма перспектива. Трябва да има приемственност. Много от децата ме питат защо няма такава. Толкова ли не видяха треньорите на мъжкия отбор в едно дете зрънце, та да го доразвият. Децата на Велико Търново от проказа ли са болни, че да заразят съблекалнята на мъжкия отбор?! 16-годишни играят в „Ботев” (Пловдив), дори 15-годишни дебютират в мъжки отбори. А нашите треньори на мъжкия отбор не видяха поне едно търновче с някаква перспектива. Да го вземат, да го вкарат в съблекалнята, да го облечем с екипа на мъжкия отбор, да му дадем витамини, обяд, вечеря, да му вдъхнем кураж! С новия старши-треньор на „Етър” Георги Василев, вместо да играем всяка седмица с резервите и юношите старша възраст на клуба – няма никаква приемственост. Каква е перспективата на мъжкия отбор? Да го вкараме в „А” група без нито един млад и перспективен футболист от школата. Нека да има и опитни играчи и извън Велико Търново, но да има и баланс – с петима от нашата школа, че да се получи спойка. Това е бъдещето на мъжкия отбор на „Етър”. Като гледам как играе той без никаква идея и при положение, че водим с 6:0, да не смеем да пуснем едно младо момче, да поиграе в последните минути, да вземе, примерно, 20 лева премия, да се зарадва и да сподели със своите връстници, за да имат и те някакъв стимул.
-Колко футболисти от Велико Търново би трябвало да има в мъжкия отбор?
-Моята преценка е една, на старши-треньора Георги Василев е друга. Доколкото знам, той никога не е налагал млади футболисти. Не се притеснявам да го кажа – нито е наложил Трифон Иванов, нито Краси Балъков, нито Киряков. 90 % ги е наложил Петър Шатров, лека му пръст. Сега при юношите има поне 5 – 6 момчета, които спокойно могат да тренират с мъжкия отбор и постепенно да им се дава път да играят. Да влизат в игра за по 5 – 10 минути, да ползват екстрите на мъжкия отбор, а не да тренират по села и паланки.
-Колко деца тренират в момента в Детско-юношеската школа на клуба?
-Около 400, като в бройката влизат и най-малките от детските градини.
-Каква е оценката Ви за работата на треньорите в школата?
-Те са достатъчно съвестни, досега не съм видял нито един да закъснее за тренировка. Водят се интензивни, смислени занимания. От толкова много деца не може да не излезе нито едно за големия футбол, но като стане в 10 – 11 клас и не го вземем при мъжете, най-добрите си тръгват. Аз се опитвам да ги спирам да не напускат Велико Търново, но съм много раздвоен. Не мога да им се меся в семейните и личните отношения. Всеки родител иска най-доброто за детето си.
-Защо напускат децата и отиват в други клубове, това не е добре и за треньорите?
-Треньорите са съумели да ги вземат в четвърти клас, да ги тренират няколко години и в другите отбори виждат, че с тях е работено добре. Имаме отлични момчета в „Лудогорец”, „Литекс”, ЦСКА... Треньорите са си свършили работата, но не и някои други хора, които е трябвало да им създадат условия. В една съблекалня се събличат 50 деца с един душ и една тоалетна. И това принуждава родителите да търсят по-добри условия за децата си.
Въпросите към Никола Велков са задавани от представители на няколко медии.

Ангел ГАНЦАРОВ