Търновец полага основите на спорта в България

За начало на организираното спортно движение в България с пълно основание може да се смята 1894 г. Година по-рано, през месец юли 1893 г., министърът на просвещението Георги Живков при едно от посещенията си в швейцарския град Лозана е възхитен от видените умения на местните учители по телесно възпитание (гимнастика). Поради това той отправя писмена молба до Кантоналната гимнастическа организация в Лозана в страната ни да бъдат изпратени 10 спортни педагози, които да положат основите на спорта и спортното образование у нас. Молбата е удовлетворена и на 13 май 1894 г. в България пристигат швейцарските спортни педагози Даниел Бланшу, роден в Лозана – за учител в Кюстендил; Алоиз Бюнтер, роден в Енетбюргер – за учител в Търновската Мъжка гимназия; Жак Фардел, роден в Нюшател – за учител в Казанлъшкото училище; Шарл Шампо, роден в Аарау – за учител в Софийската мъжка гимназия; Луи Айер, роден в Хомберт – за учител в Ломското училище; Август Векер, роден в Обони – за учител в Пловдивската мъжка гимназия; Жорж дьо Режибюс, роден в Иверон – за учител във Варненската мъжка гимназия; Виктор Роберти, роден в Мудон – за учител в Силистренското училище и Емил Кюпфер, роден в Таскрен.

Десетият учител – Шарл Дюванел, пристигнал в България два месеца по-рано от останалите си колеги и започнал работа в Русенската мъжка гимназия. Всичките тези 10 швейцарски учители са назначени в българските училища със заплата от 300 лева.

Министърът на просвещението Георги Живков, по чиято молба те идват у нас, учителят по химия Тодор Йончев и други съмишленици, с помощта на швейцарските преподаватели изграждат общи идейни позиции и цели за насоките в развитието на телесната култура в България; създаване на съвременно училищно телесно възпитание и силно гражданско гимнастическо движение, за да се създаде едно пълноценно, здраво физическо и нравствено възпитание на българските младежи и девойки.
Алоиз Бюнтер, който е разпределен в Търново, е известен в своята страна учител и спортен деятел. Роден е в неголемия швейцарски град Енетбюргер. След пристигането си в Търново през 1894 г. той започва работа като учител в тогавашната Мъжка гимназия „Св. Кирил” (сега Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”). Първо основава Дружество „Борец”, а през 1896 г., по инициатива на 27 учители от гимназията, създава и Гимнастическо дружество „Юнак”, в дейността на което взема активно участие. През 1900 г. се премества във Варна, където със своите сънародници учредява курсове за учители по гимнастика.
Изпратеният първоначално в морската ни столица учител Жорж дьо Режибюс поставя именно там началото на футболната игра у нас. Футболът е представен за първи път в България с побългареното название „ритнитоп” във Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893-1894 г. Тогава там Режибюс сформира два отбора от ученици по 11 души, маркира с ученически палта вратите в двата края на игрището и накратко обяснява правилата. Поставя на центъра на терена лично негова, донесена от Швейцария, кожена футболна топка и така дава началото на първата в България футболна среща. Това става на 14 май 1894 г. и се счита за началото на футбола у нас. В следващите дни още няколко класа от Варненската гимназия се включват в заниманията по „ритнитоп”.
В София футболът е представен година по-късно от Шарл Шампо. Правилата на играта са преведени от швейцарски учители на български и публикувани за първи път в списание „Училищен преглед” през 1897 г. Друг швейцарски учител – Луи Айер, донася първите у нас боксови ръкавици. В град Лом, където е разпределен, той основава гимнастическо дружество „Дунавски юнак” и е първият негов главатар (ръководител). По-късно се мести в Силистра и там през 1903 г. основава гимнастическо дружество „Доростолски юнак”. През 1909 г. е един от основателите на юнашко дружество и в Русе и е избран за негов главатар. Луи Айер е основател и преподавател на почти всички курсове за подготовка на учители по телесна подготовка и главатари на гимнастически дружества. Той запалва хиляди млади българи по непознатите дотогава у нас спортове – гимнастика, лека атлетика, ритнитоп (футбол), вдигане на тежести, юмручен бой (бокс) и др. Като доброволец-офицер, Луи Айер участва в Първата световна война в състава на българската войска и загива през 1916 г. в битката при Дойран, начело на ротата си, съставена от гимнастици, лекоатлети и боксьори, които преди това е тренирал.
А човекът, поканил него и неговите швейцарски колеги през 1894 г. да положат основите на спорта в младата българска държава - Георги Живков, е един от строителите на следосвобожденска България. Той е роден през 1844 г. в Търново. Първоначално завършва класното училище в родния си град, а след това и Цариградското медицинско училище. Бил е учител в Търговище, Варна и Русе. Участва в Априлското въстание и Сръбско-турската война. След Освобождението прави бурна политическа кариера. Той е първият кмет на Търново, а след това Окръжен управител на София. После на два пъти е министър на просвещението, три пъти е председател на Народното събрание, регент на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров до избора на Фердинанд за княз през 1887 г. По времето, когато Георги Живков е министър на просвещението, е открит Софийският университет „Св. Климент Охридски” и е приет Законът за народната просвета. А с поканата му и пристигането у нас на швейцарските спортни педагози през 1894 г., той с основание може да се смята и за родоначалник на организираното спортно движение не само за Търново, но и за България.
Ангел ГАНЦАРОВ