Търновска поетеса има 11 000 последователи в социалните мрежи

Галина Данкова е само на 35 години, но има зад гърба си стотици стихотворения и 8 издадени книги. Поезията е част от целия й съзнателен живот. Пише за любов, за тъга, за лични преживявания и за всичко, което й направи сериозно впечатление. Понякога поезията й дава глътка спокойствие, а друг път я потапя в жестоката утайка на действителността. Така или иначе поезията е кислородът, без който Галина ще се задуши. За нея стиховете са жизненоважни, така както хлорофилът е задължителен за растенията, ако искат да живеят.
Чуждите болки влезли в първото й стихотворение
Галина е винаги усмихната, усмихва се, когато говорим и за нейните първи стъпки в поезията. Било доста отдавна. Написала няколко изречения, които не могла да определи като стихотворение. Казва, че нейните приятели тогава били свикнали да й споделят всичко. А самата тя имала затворен и по-самотен начин на живот. Имала усещането, че нищо не й се случва. Затова, когато чувствата и емоциите от приятелските споделяния станали прекалено много, тя решила да „излее“ всичко на белия лист. Получили се нахвърлsни думи, които нямало как да се определят жанрово. След това ги пренаредила и се получило душевно излияние. Така се родила и идеята Галина да пропише, макар че нейни съученици сега й споделяли, че е правила опити още в 6-ти клас, за които тя не си спомня.
За сърцата на хората
Галина пише с една цел - да спечели сърцата на хората. И през годините успява. Това е нейното най-голямо щастие. Стихотворенията на младата поетеса могат да бъдат открити в социалните мрежи. Там те се радват на сериозен интерес. Галина Данкова има над 11 000 последователи, които следят нейните публикации. Двата й профила в социалната мрежа са запълнени изцяло с по 5000 приятели. Създала е и канал в “YouTube”, където всеки може да чуе стихотворенията й, докато самата тя ги рецитира. Понякога ги записва докато е много уморена, но това не й пречи, защото единственото й желание е нейните послания да стигнат до повече хора. Хората могат да я открият и като “lunna_sianka”.
„Една троха любов“
Всеки поет има свое любимо стихотворение. Галина пише своето през 2007-ма година. Озаглавява го „Една троха любов“. Когато го печата клавиатурата й е повредена, можела да слага само главни букви, нямало и препинателни знаци. Въпреки това успява да докосне много хора. Самата тя казва, че поетите са тъжни, според нея това е зловеща истина, но и вярна. Много хора й казвали, че никой не чете за любов в днешно време, но така или иначе Галина не пише само за чувствата между двама души, а и за болката. Дори веселите и позитивни стихове са доста малко в нейното творчество. Но според Галина красота може да се намери дори в най-лошото и неприятно нещо. Съветва всички дори в най-големия песимизъм да виждат мъничко оптимизъм. Убедена е, че не комерсиалното докосва човешкото сърце, а различното.
Душата на поета
През 2013-та година светът за Галина се завърта в негативна посока. Лошите моменти започват да я притискат. Твърди, че е паднала много ниско, но била малко по-високо от дявола, защото не успяла да стане лоша, въпреки всичко, което й се случило. В същия период Галина обикаля по различни болници и лекари, за да се справи със сериозен здравословен проблем на сина си. Тогава губи и родителите си. Според нея по този начин останала без основа под краката. Казва, че не е същото без тях, дори да има жилище и устроено собствено семейство. В стиховете си образно описва родителите си като корени, корените на нейния живот. Всички тези чувства намират място в поезията на Галина, представят душата на поета, който въпреки всичко продължава да твори. Споделя, за да помогне на хората да вземат урока си по лесния начин, а не както самата тя- по трудния. Твърди, че всички хора са на земята, за да си учат уроците.
Първата книга
През целия си осъзнат живот Галина мечтае да издаде собствена стихосбирка. От прекаленото мечтаене тя започнала да принтира малки стихосбирки, които стигат до много хора. Започнала да ги изпраща по пощата за собствена сметка на всички, които ги поискат. Първата печатана стихосбирка става факт през 2014-та година. Приятелка на Галина й предложила плевенската печатница „Нима“, където издаването на книгата е безплатно, а после поръчваш толкова книги, от колкото имаш нужда, при това по всяко време. Разбира се първата издадена била озаглавена „Една троха любов“. Последвали още седем. Галина продава книгите си без нито една стотинка надценка. Точно за толкова, колкото дава на издателството, така че винаги да е на нула. Твърди, че не иска да печели от поезията, защото тя е повод да се докосне до душите на хората.
Поезията обединява хората
Галина твърди, че все още има хора, които не могат да живеят без поезия. Именно за тях тя би дала не частица от сърцето, а всичко от себе си. Щастлива е, когато нейните читатели споделят, че тя изповядва техните сърца чрез своето. Това кара Галина да мисли, че хората само изглеждат различни, а всъщност имат еднакви усещания. Това е й шансът всички да бъдат ближни помежду си, а поезията е сближаващото звено. Според нея хората имат нужда от стиховете, защото по този начин изповядват душата си и получават разбиране от самия автор, който се е докоснал до техните чувства и на практика е преживял същото. Не случайно Яворов е любимият поет на Галина. Особено силно за нея е стихотворението „Нощ“. А като говори за поети Галина споменава и севлиевския автор Димитър Васим, който й дал стимул, казвайки, че тя има дарба и трябва да сподели написаното. А посланието на Галина Данкова към поколенията е никога да не спират да отстояват себе си.
Михаил МИХАЛЕВ