Върховете на Милен Джановски

Планината, реката, джазът, изкуството. В тези иначе толкова необхватни вселени търси мястото си художникът Милен Джановски от Велико Търново – един от малцината действащи алпинисти  в България, който сякаш е успял да си създаде своя територия във всяка една от тях, като и четирите му дават по нещо от себе си.
Всъщност Милен Джановски е роден в Ботевград. През 1986 г. завършва Художествената гимназия в София, а след казармата идва като студент във Велико Търново. Завършва графика при проф. Никола Хаджитанев. От 1994 г. до 2001 г. преподава изобразително изкуство в горнооряховското СОУ „Вичо Грънчаров“. Същата година става преподавател във ВТУ „Св. св Кирил и Методий“.  

Но това е само суха статистика. Зад нея се крие динамичният живот на един от онези щастливци, които имат късмета да се издържат с хобито си.
От дете знаех, че ще стана художник, никога не съм мечтал за друго. Бях 4-5 годишен, когато го реших. Някъде към VI клас тръгнах на уроци по рисуване и ето ме сега, казва Джановски.
Разговора водим буквално часове след поредното му връщане от планината. Умората тайничко опитва да надделее, но споменът за случилото се и очакването на всичко, което предстои, не й позволяват.

Живея, за да стане петък, не крие Милен Джановски. Тогава нарамва раницата и екипировката и се отправя към поредния алпийски тур. Най-често избира Северния Джендем – изключително  подходящо за зимен алпинизъм място. Това е резерватът с най-голяма средна надморска височина в Централния Балкан, който обхваща водосборния басейн на река Видима, както и северните склонове на Стара планина, разположени над реката. Джановски признава, че Северният Джендем го привлича не само със спецификата си, но и с близостта. Ако Вихрен ми беше близо, щях да ходя там, смее се той.

В Северния Джендем е изкатерил почти всички възможни турове. Набляга на възможни, защото има и от другите, невъзможните. Има два, които само хора от поколението на Еверест 1984 г. са успели да минат. През 1984 г. Иван Масларов и Кирил Досков (и двамата са сред първите български алпинисти, изповядващи философията на катерене без опорни точки – б. а.) са имали две нощувки на стената. После разказват, че тур всъщност нямало, просто случайно излезли от нея, описва сложността Милен Джановски.
Самият той също има премиерни изкачвания. Освен всичко екипира и маршрути – слага изкуствени анкери, изгражда рапелен път, по който при инцидент се ускорява слизането или свалянето на пострадалия по въже и все неща, които да са в помощ на останалите алпинисти. По някои от туровете Планинската спасителна служба провежда обученията си.
Нямам тапия за планински спасител, но съм участвал в много спасителни акции, разказва още Милен Джановски. Последната е от лятото на тази година. Правели ремонт на хижа „Плевен“, когато от заслона на връх Ботев се обадили за паднало в Джендема куче. Но не просто куче, а питбул. Награбихме кюфтета от хижата да го омилостивим, то пък се оказа дружелюбно и не създава много проблеми като го обезопасявахме и вадехме, смее се Милен.

Не му било смешно обаче на зимната републиканска алпиниада „Северен Джендем 2010“, когато двама алпинисти са пометени от лавина. Двамата качили върха, но тръгнали да се връщат по летния маршрут. През зимата това е равно на самоубийство – бездънните улеи на водопади са лавиноопасни без значение дали има сняг, или не. На „Водните дупки“ ги удря лавина тип снежна дъска – с немного сняг, но твърда. Влачи ги над 100 метра, а заради лошото време спасителите успяват да стигнат до тях след денонощие.
Единият пострадал беше със счупен крак, другият с извадено рамо, и двамата с хипотермия, но оцеляха в иглу в снега, спомня си Джановски.
Освен в България, той има изкачвания и в Алпите, в Кавказ. Казва, че от Алпите вече се е отказал заради многото хора там. През 2010 г., когато атакува връх Матерхорн, едновременно тръгнали 180 алпинисти. Иначе там е стъпвал още на Пиц Бадиле – скромен като височина връх, чиято североизточна стена обаче с нейните 900-метра е абсолютно предизвикателство за всеки катерач.

В Кавказ пък на два пъти връх Ушба не го допуснал. Самият връх е опасен, с труден достъп – един ден се ходи до самия ледник и още един по него. И двата пъти, когато опитахме, времето беше против нас, неустойчиво, рискът не беше оправдан, разказва Милен Джановски, който най-често е в свръзка с Нели Войнова от Велико Търново и Ивайло Стойчев от Севлиево.
При алпинизма опасността е по-голяма, отколкото при скалното катерене, смята Джановски. Лошото време, каменопадите са все предпоставки за инцидент. Жена ми не се тревожи, защото знае, че оцелявам във всяка ситуация. А тръпката да оцеляваш е като наркотик, признава графикът.
Самият той е имал възможността да изпита на собствения си гръб тази си теза. И то в буквалния й смисъл. През 2010 г. Милен Джановски пада от 10 метра в Северния Джендем. Пада по гръб, върху раницата си. За късмет в нея не е имало алпийски котки или пикел, а само дрехи. Нямах счупваня, само смъкната от гранита кожа. Задържа ме клонка в цепка на стената, спомня си алпинистът.

Сам за себе си не прави разлика между това дали ще спасява себе си, или друг човек в планината – адреналинът е един и същ. Ти си в свръзка, падне ли единият, повлича и теб. Взаимоотношенията в планината се несъразмерими с тези в града. Хвана ли планината, точно след един час съм забравил за всичко случило се долу, не крие графикът.
Целта му за 2018 г. е траверс на Безенгийската стена в Кавказ. С нея е свързана една от най-големите трагедии в българския алпинизъм. През 1961 г. там смъртта си намират Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов. Те, заедно с ръководителя Аврам Аврамов и още няколко души, са първите българи, попаднали в лагера „Безенги“. В Кавказ обаче приключва животът на тримата.
Разбира се, че има страх. Страхът те прави разумен, внимателен. С опита ставаш по-предпазлив. Планината не обича опасно амбициозните. От алпинист много често можеш да чуеш, че ако не се очистиш първите две години, после става по-трудно, споделя Джановски.  
Някъде между изкуството и скалите е онази пресечна точка, с която Милен издържа себе си и семейството си. От години той се занимава с промишлен алпинизъм, т.е. стита до точки по сгради, където, ако друг не може, то поне би му отнело в пъти повече време за изграждане на скеле например. Затова казвам, че се издържам от хобито си, уточнява Милен.
С усмивка признава още, че алпинизмът е „студената“ му страст, а каякът – „топлата“. Милен е член на Клуба по воден туризъм към търновския клуб  „Трапезица“. Стане ли топло, той и колегите му се отправят я към Дунав, я към някой язовир. Има дни, в които минават по 40, дори по 60 километра в монотонно гребане. Тогава се чувствам дзен, смее се Джановски.

Точно така се почувствал през 2010 г., когато изминали 840 километра по Дунав от Инглощат до Братислава. У нас Милен и колегите му от Клуба имат гребни походи между Русе и Силистра, Бяла и Русе, по Арда, Тунджа...

Парите никога не са били фактор, който да определя какво да правя. Сигурно защото правя това, което харесвам. Ето, и с изкуството ми е така – не продавам, повечето си неща подарявам. Т. е. не завися от висенето в някоя галерия и от очакването дали някой ще купи нещо мое. А и то самите ми неща са малко странни, трудно се възприемат. Брат ми например ми е казвал, че иска да види улица, човек... Ами с днешната техника това нещо може да постигне всеки. За мен изкуството е да рисуваш по начина, заложен в теб самия. При истинския художник не бива да личи подражание. Има случаи, в които някой художник започне да продава и други веднага започват да го имитират. Това не само, че не е морално, то убива изкуството. Не рисувам за пари, затова съм свободен, споделя Милен Джановски, който непрекъснато търси нови изразни средства. Металът обаче си остава акцент в картините му, а специфичната смесена техника, която използва, е негово хрумване.
Джазът пък е нещото, което, също като мечтата да стане художник, го съпътства години. Преоткрива страстта си към тази музика през 1994/ 1995 г., когато започва работа в радио „Велико Търново“. Тогава заедно с друг художник – Румен Михов-Попа, водят предаването „Джаз в петък вечер“.
Беше интересно, най-вече защото намирането на информация изобщо не беше елементарна работа. Нямаше Гугъл, нямаше интернет. Ровиш по енциклопедии, в книжарници и библиотеки, презаписваш на касети. Но то лесното никога не ме е привличало, обобщава себе си Милен Джановски.  
Биляна МИЛЧЕВА