Здравка Маслянкова загърбва блестяща научна кариера на химик, но става най-награждаваният разследващ журналист

От странните птици в професията съм, защото нямам нито журналистическо образование, нито съм филолог. Според дипломите, които имам, с отличие съм завършила за медицинска сестра и за научен работник в областта на физико-химията. Така започва разговора ни със Здравка Маслянкова, кореспондент на Българското национално радио за  Великотърновска област.
Точна, бърза, акуратна, работохолик в истинския смисъл на думата. Така я познават колегите и институциите не само в региона, но и в страната. Не случайно Здравка Маслянкова е най-награждаваният журналист в областта.

Тя е единственият носител на  най-престижната награда за българска журналистика „Черноризец Храбър”, неколкократен носител на голямата награда на Асоциацията на регионалните медии „Св. Константин Кирил Философ”, първата извънстолична журналистка с приз от Фондация „Радостина Константинова”, има отличия от Фондация „Достъп до информация” и т. н., и т. н.  
Началото
Влизането ми в журналистиката стана случайно през пролетта на 1997 година, времената бяха трудни и бедни, но и с много младежка енергия и любопитство, каквито е нормално да съм имала като студентка в трети курс в специалността „Химия – университетска“. Случайно разбрах, че има конкурс за репортер за шуменското студио на радио „Браво“, спомня си Здравка. Било си сериозно изпитание, защото над 40 кандидати за едно място минали през няколкостепенен конкурс с проблеми от обществено-политическата сфера, социални теми, литература, редактиране на текстове, включително и спортни новини.
Спечелила конкурса и така се започнало – дежурства в радиото, работа на терен, подготовка и представяне на новини и много часове в университета с лекции и безкрайни като продължителност лабораторни опити. Още тогава разбрах, че това е начинът – денонощна работа, защото се е налагало да спя в лабораторията или в 4 часа призори пазачът на университета да ме изпраща до общежитието, всеотдайност, любопитство и прецизност, казва Маслянкова. По думите й медицината и химията я научили на постоянство, логическо мислене и точност до шестата цифра след десетичната запетая. Качествата, които 23 години й помагат в репортерската работа.

Завършила университета с дипломна работа по физико-химия, посветена на тригодишно лабораторно проучване на повърхностно активно вещество, което тепърва две световни компании от козметичната индустрия възнамерявали да използват в производството си и възложили изследванията на университета в Токио, Япония, на Софийския и на Шуменския университет. Дилемата пред нея обаче била – научна работа или журналистика. Два месеца й отнело да вземе решението и да обясни на научните си ръководители защо се разделят и защо избира журналистиката.
Гафовете
През есента на 1999 година се прибрах във Велико Търново и започнах работа като репортер и водещ на новини в радио ТNN. Още помня как след едно инфарктно интервю с израелския посланик бягах през парка „Марно поле“ към Проектантска организация, на чийто последен етаж беше офисът на радиото, и по пътя прослушвах запис, за да намеря и отрежа най-силния участък от изказването на дипломата, посветено на холокоста. Влетях в студиото точно две минути преди ефир и първи го излъчихме, директно от малкото диктофонче, връща се назад във времето Здравка.
По това време цифровият монтаж тепърва навлиза, всички се учат в движение, попиват от корифеите в тази професия, защото два пъти през деня радиото излъчва емисиите на българската секция на ВВС. От това време е и любимият й гаф. В последните секунди на емисия новини, когато чете информация за корумпирани швейцарски чиновници, в ефир ги нарича корумпирани швейцарски... часовници.
През 200-2001 година собственикът на радиото решил да го продава, с месеци чакала последните си заплати и тогава се появила възможността да започне работа в кабелната телевизия „Видеосат“. Медицинското й образование й помогнало да създаде собствено предаване „Здравен прозорец“. Това е първото и единствено телевизионно предаване на здравна тема в регионалния ефир в област Велико Търново от 2002 година до лятото на 2005 година. В изданията, излъчвани на живо веднъж седмично, се разискват актуални здравни и социални аспекти, има анкети, интервюта с известни лекари от региона и в национален мащаб. Гости в предаването са изтъкнати медици, които давали своите практични съвети в различни области на здравеопазването.
Здравка участвала в подготовката и воденето на съботното обзорно предаване „Денят плюс“. Там се научила какво е да си пенкилер и е благодарна за това на колегите, с които работила.
Разделихме се не по най-добрия начин с телевизията. Но когато една врата се затваря с трясък, друга се отваря широко и гостоприемно. В края на юни 2005 година като икономически репортер ме прие вестник „Янтра ДНЕС“, където работих 12 години. И на неговите страници бяха публикувани разследванията ми, които ми донесоха всички национални журналистически награди, казва Здравка.

Разследванията
За дългите години практика е научила, че журналистическо разследване се прави колкото трудно, толкова и лесно. Важното е да надушиш проблема, да си направиш план, да го следваш методично и да търсиш всички причинно-следствени връзки и последствията, да знаеш как да търсиш информация от публичните регистри и как да я извличаш и доказваш на терен. Това е къртовска работа, за която се готвиш много, четеш много, срещаш се с много хора – официално и не до там.
Случвало ми се е да симулирам, че припадам и да моля за кафе или чаша вода и докато ми донесат, да снимам документи или да чета фрази от тях на диктофона, защото е било невъзможно да се сдобия с тези книжа, а те са били ключът към загадката, със смях се връща назад в спомените си журналистката.
Какви ли не странни неща са й се случвали - крала документи, задържала я охрана, крещяла за помощ, заплашвали я... Денонощно я тормозил един строителен предприемач, който продал на Министерството на отбраната най-скъпите апартаменти в страната, след това заминал в Македония. Там с най-богатия депутат започнали да строят небостъргач, който се оказал незаконно строителство и бил взривен от властите. Разследванията на Здравка за този скандален случай били препечатани в македонските медии, проверка му направили три прокуратури у нас, полицията го издирвала по нейни разработки.
С нейно разследване през 2014 година беше спряно изграждането на завод за хлор за 25 милиона евро в Горна Оряховица на няколкостотин метра от  болницата и училища в града. В разработката й помогнало химическото й образование, защото собственикът на компанията тръбял в медиите, че всичко е толкова безвредно и безопасно, все едно ще се произвежда дестилирана вода. При едно от ходенията ми в този обект, за да броя и снимам цистерните с хлор, които нямаха законово право да са там, ме задържа охраната. Нямах право да съм в частния обект и излизането ми отне часове и много разправии, разказва Здравка.
В тази разработка с много документи се сдобила и по Закона за достъп до обществена информация. Когато започнали да излизат публикациите, последвали протести на хората, проверки от институциите. Водила тази битка с д-р Албена Ламбева, която тогава беше директор на РЗИ във Велико Търново, помогнала й и неправителствена организация от Ямбол.
Това разследване беше единствената вестникарска разработка в страната, отличена през 2015 година за разследваща журналистика на Фондация „Радостина Константинова”.
Едно от разследванията, с които най-много се гордее Здравка Маслянкова, е посветено на Прохода на Републиката. Мащабният ремонт за над 19 милиона евро от 2008 година, за какъвто беше обявен, се оказа изграждане на чисто ново незаконно трасе на Хаинбоаз в северната му част, което „глътна“ още 8 милиона евро. Това беше част от схемата, станала печално известна като „Батко и Братко“ от разработката на вестник „Капитал“, която правихме паралелно. С много документи и записи на хора доказах, че строежът е незаконен, защото се правеше върху десетки декари неотчуждени частни земи и гори, имаше пропуски в строителните книжа. Успях да получа документи, които бяха с гриф „Секретно“ и едва след години бяха оповестени официално в одити. Имаше съдебни решения за затваряне на прохода, които не бяха изпълнени. Проходът на Републиката още е незаконен и се води път в ремонт. Години работих по тази тема. В резултат на това разследване и разработката на вестник „Капитал“ последва приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, посочва авторката на разработките. За това разследване Здравка получава най-голямата награда в българската журналистика „Черноризец Храбър”, която до тогава се присъжда само на журналисти от централни медии.
В АЕЦ „Белене“, по времето, когато според премиера Бойко Борисов все още беше гьол, в който са заровени десетки милиони, успяла да излъже охранителя и дълго време вървяла до него, криейки репортерския диктофон под тефтера, приели я като част от ръководството на централата, а тя си направила записи, които после си се оказали истинска журналистическа „бомба“.  
Когато през 2005 година правих разследването за три изчезнали самолета на военните от хангар на летището в Горна Оряховица, ми се случи и да се влюбя в човека, когото разследвах и който отговаряше за тези самолети. Направих си разследването безкомпромисно, което предизвика прокурорска проверка и съдебно дело, със смях си спомня Здравка.
От есента на 2016 година след конкурс става кореспондент на Българското национално радио за област Велико Търново. Спецификата на кореспондентската работа и репортерстването за радиото е много по-различна от вестникарската журналистика. Тук трябва да разбираш еднакво добре от всичко, както се шегуват колегите – от спорта до аборта, посочва журналистката, чийто глас познават и в най-затънтените кътчета на областта. Обяснява, че в радиорепортажите картината се рисува с гласовете на събеседниците – от селото с един жител, през градчето в дълбоката провинция до проблемите или хубавите събития в областния град.

Много са ми ценни разговорите с хората, защото житейската им мъдрост казва много повече от засуканите и кухи фрази на политиците, категорична е Здравка.
Инфарктните ситуации в работата й в радиото никак не са малко. Много пъти е „притискана“ от краткото време, правила е монтаж по стълбища, бордюри на тротоари, по бензиностанции или в шумни кафенета. С километри е вървяла пеша до проблемни обекти, за които е било важно да ги види, да намери хора, които да разкажат за проблема.
Най-тежко й е, когато разказва историите на деца с увреждания. След такива репортажи се е задействала тежката държавна машина, откликвали са дарители.
На терен  я е „дънила” техниката. Миналата година при наводненията в Свищовско, с колегите от БНТ отишли за репортаж късно вечерта. Записала много хора със сърцераздирателни истории от претърпените поражения, пожарникари, местната власт. Седнала в селската кръчма, за да монтира репортаж за новините в 22 часа и лаптопът просто отказал да работи. Колегите я прибрали във Велико Търново около полунощ и директно отишла в офиса на радиото, за да прави репортаж за новини през нощта, репортаж за сутрешния блок и репортаж за бюлетина в 7 часа. Имала време само да се прибере за студен душ и да си смени дрехите и в 5 часа сутринта отново тръгнали към Свищов, защото на оглед идвали трима министри.
Цял ден работа на терен, лаптопът незнайно как проработи, тръгваме от свищовското село Морава и пороят заля привечер великотърновските села, отново в калта и записи на хора, монтаж и така две денонощия безсъние, описва ежедневието на кореспондента Здравка Маслянкова.
Въпреки напрежението и липсата на лично време, нито за минута не съжалява, че е предпочела журналистиката пред научната работа в областта на химията.
Времето за отмора
Пътешествията и огромната цветна градина на балкона й, книгите и откраднатите мигове за приятелите, и любимите ми хора са нейното бягство от лудницата на тази професия, в която достъпът до информация стана инфарктно труден, институциите се затвориха и канализираха информацията, професията се опошли от хора-еднодневки, от политическите пиари, от така наречената фейсбук журналистика, от фалшиви новини, от колеги, които не знаят на какво събитие са отишли и защо са там.
Светлина в тунела има, важно е да има упоритост, отстояване на позиции и всеотдайност, защото тази професия си струва, казва още Здравка Маслянкова и бърза, защото я очаква поредният репортаж някъде в областта.
Мила МИЛЧЕВА