Белодробната болница във Велико Търново – три епохи на възходи, кризи и надежди

Белодробната болница във Велико Търново е истински пример за съдбата на родното ни здравеопазване

Създадена изцяло от дарители през миналия век, минала през катаклизмите на три исторически епохи от развитието на България, преживяла възходи и падения, Белодробната болница във Велико Търново е истински пример за съдбата на родното ни здравеопазване. Превратностите се редуват, като поставят на истинско изпитание ръководството й. В края на миналата година управителката на общинската Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман” д-р Стела Денчева алармира институциите и обществеността, че тубдиспансерът, както е популярен сред великотърновци, е на път да прекрати своята работа. Причината беше липса на лекари.
Общинската белодробна болница обяви платени дежурства за медици, за да намери лекари, които да влязат в Covid отделението. За да намери частично решение, д-р Денчева пусна обяви, че за всяко дежурство лечебното заведение ще изплаща възнаграждения – 120 лева за нощно и по 95 лева за дневно.
От белодробната болница „Д-р Трейман“ предлагат още на кандидатите трудов договор за всяко изпълнено дежурство, осигуряване на еднократно хранене и лични предпазни средства, както и хилядата лева за работа на първа линия, при условие че медикът не получава това възнаграждение от друго работно място.
Две седмици след началото на новата година ситуацията с медиците е горе-долу овладяна. В краткосрочен план решихме проблема, той обаче остава напред в бъдещето, защото има съвсем реална опасност да останем без лекари. И не само нашата болница, и не само Велико Търново, а страната като цяло, посочва д-р Денчева.

-Д-р Денчева, вече четири години сте управител на белодробната болница. Поехте лечебното заведение в състояние почти на фалит, успяхте с екипа си да го вдигнете на крака, но дойде кризата с коронавируса и нещата пак тръгнаха назад.
-Да, така е. Когато поех болницата като управител, задълженията й бяха около 2 милиона лева и тя беше едно умиращо лечебно заведение. С цената на много труд и екипна работа, успяхме да я стабилизираме. Стопихме дълговете и към момента те са около 500 000 лева – кредит и задължения към НАП. Като цяло обаче може да се каже, че дружеството ни е финансово стабилно.
Кризата с медиците, която последва след началото на епидемията от коронавирус, не ме изненада. Да, ние успяхме да стабилизираме болницата, но не напълно. Осигурихме финансова стабилност, но само половината от персонала е наш, другата половина са колеги, които работят на допълнителни трудови договори. И в момента, в който избухна епидемията, бавно и постепенно всички, които бяха на такива договори, напуснаха.
Реално на основни договори сме трима пулмолози и още една колежка, която е специализант. Освен нея, аз съм най-младата сред медиците.
Единият от пулмолозите е на 60 години, с два инфаркта и диабет - рисков човек, който в началото на декември отгоре на всичко се разболя от коронавирус. Другият е практически пенсионер – на 65 години е, той също се разболя, наложи да се гледа и възрастната си майка. В един момент те останаха извън строя, всички останали напускаха, а пациентите се увеличаваха всеки ден.
-Колко пациенти с коронавирус преминаха през болницата от началото на пандемията?
- Около 110 човека сме излекували до момента от ковид, за съжаление петима загубиха битката с болестта. 115 са преминали общо през миналата година при нас.
Добрата новина е, че пулмолозите започват да се връщат. Докторът, който изкара коронавирусната инфекция, се възстанови и вече работи, другия колега очакваме да се върне от 1 февруари.
Някак овладяхме ситуацията с лекарите и то благодарение на платените дежурства, които обявихме. Но в един момент това ще приключи. Проблем се оказаха и тези прословути 1000 лева, които се получават за работа в ковид отделения. Те се вземат само от едно работно място и ги плаща основният работодател. Това беше другата причина, тези, които работят на допълнителен трудов договор, да напускат.
Този проблем ще предстои и по-нататък. Тази година ще има допълнително субсидиране за лекари и медицински сестри в болнични лечебни заведения, което ще бъде през Здравната каса. Тези доплащания бяха обявени от министъра на здравеопазването, но те ще са пак за едно работно място.
Истината е, че в болничното здравеопазване работата е много, заплащането е безумно малко. Никой уважаващ себе си медик не иска да бъде в такава позиция. Ако работи, то е в определени специалности, в които се получават много пари. Или заминава за чужбина. И как не? 700 евро е заплащането на 24-часово дежурство във Франция, 150 евро се плаща на медиците само за консултация по телефона за ковид, около 900 евро са дежурствата в Германия.
Това, което успяхме да направим при нас, , от 1 декември м. г. да повишим заплатите на лекарите с 35 на сто, колкото и трудно да е финансово на болницата това решение. И въпреки това, докторите напускат. Проблемът не е само при нас. Скоро говорихме с колежката – управител на Центъра за кожно-венерически заболявания. Тя сподели, че стотици млади хора специализират кожни болести, но отиват да работят естетична медицина в елитни клиники, или бягат навън. Никой не иска да влезе в отделението и да лекува пациентите.
Един лекар при нас без специалност взема 1100 лева с новата актуализация, която направихме. Реално погледнато, това е и заплатата за много неквалифицирани работни места в други сфери. Кой ще се съгласи за 1000 лева да дава 12-часови дежурства, половината му живот да минава в болница, семейството му да страда?...
-Миналата седмица участвахте в среща с кмета на Велико Търново Даниел Панов и министъра на здравеопазването?
-Да, една от темите беше свързана с политиките за привличане на специализанти в общинските болници. Министър Ангелов сподели, че правителството работи по специална програма за увеличаване на възнагражденията чрез тристълбово финансиране – възнаграждение от болницата и субсидии от държавата и общината, както и за осигуряване на общински жилища. Кметът Даниел Панов посочи, че Общината има готовност във Велико Търново да бъдат определени жилища за тази цел, като дори те да бъдат освободени от наеми. Мисля, че това ще е добра стъпка, за да привлечем млади хора при нас. Вече съм пуснала оферти в медицинските университети. Вчера водих разговор с колежка, която се дипломира в МУ – Варна. Дано осмисли моето предложение, защото тук може наистина да получи добър старт. Проблемът със специализациите при нас е малко по-сложен, защото болницата няма акредитация. Мислила съм да я акредитираме, но това е свързано с доста сериозни финансови средства. Това, което вече правим, е да плащаме специализациите.
Трябва да направим всичко възможно да привлечем млади хора, защото има съвсем реална опасност в един момент Велико Търново да остане без лекари.
-Колко човека е персоналът на болницата в момента?
-В момента общо в болницата работят 53-ма човека – доктори, сестри и персонал. Леглата са 63. До миналия март работехме на пълни обороти. Ресурсът обаче е много по-голям, затова настояваме да бъде пусната в експлоатация и новата сграда.
-Поставихте за пореден път проблема с финансирането за дострояването на новия корпус и пред здравния министър.
-Да. Около 2 млн. лева са нужните средства за завършване на строителството и още около 600 000 лева – за оборудване на новата сграда. Както и преди съм споделяла, моята голяма цел е след дострояването тук да бъдат открити нови отделения и болницата да прерасне в единствения в България Комплекс по респираторна медицина.
Виждате, че сградата, в която се помещава болницата, се нуждае от ремонт. Положението беше страшно в пика на коронавирусната инфекция, защото тук има само един вход – и за пациенти, и за болни... Новият корпус ще бъде изграден по всички съвременни изисквания, включително и за епидемиологични ситуации.
Обнадеждана съм, че министър Ангелов се ангажира с осигуряване на финансов механизъм за новия корпус през настоящата година. Но аз съм излизала от много други срещи също с надежда, водила съм разговори с няколко министри, те са приемали с въодушевление идеята ми, но сградата така си стои недовършена... Все пак съм оптимист.
Важно е пациентите да се лекуват в съвременни условия. Иначе ще продължават да плащат по 15 000 долара на нощ в клиники в Турция, за да им бъде направен един скенер. Да, луксът там е като в петзвезден хотел, но нивото на медицинското обслужване тук по нищо не отстъпва. И това споделят много от нашите пациенти. Затова се стремим, въпреки че не можем да им осигурим тази лъскава страна, да ги накараме да се чувстват като у дома си в болницата. Да са обгрижени, да са лекувани с внимание. В съвремието ни има едно много сериозно противопостаняване на обществото и лекарското съсловие по една или друга причина. Хората си мислят, че лекарите едва ли не са убийци, престъпници, имат за цел да навредят на всички останали. Това не е така. И се стараем да го показваме с работата си. И да накараме хората да вярват, че не сме им врагове.
-Покрай коронавируса на заден план останаха останалите заболявания?
-Да, всички останали като че ли се скриха. И не защото ги няма, а защото пациентите си стоят по домовете. За декември и януари имаме само по един новооткрит болен с туберкулоза. Причината не е, че няма заболели, а че нямаме възможност да правим активно търсене в различни населени места с рискови контингенти. Преди пандемията на всеки два-три месеца ходехме да правим профилактични прегледи.
Има огромна опасност, след като затихне коронавирусът, тези заболявания да се върнат със страшна сила. Когато беше въведено извънредното положение, рязко намаляха пациентите в кабинета ми в родния ми град. Като отмениха изолацията, започнаха да идват буквално умиращи хора. Стояли си вкъщи, влошавали се... През юли отчетох ужасяващ антирекорд – само за месец аз лично открих 36 новодиагностицирани пациенти с рак на белия дроб. Такова нещо не ми се беше случвало никога в практиката. Пациентите с хронични заболявания пристигаха в много критични състояния. Сега започва отново това да се повтаря. Най-лошото е, че хората не искат да влизат в болница, защото се страхуват от зараза с коронавирус, дори и в случаите, когато това е наложително заради критичното им състояние.
Убедена съм, че ни чакат много проблеми в тази насока..
-Мислила ли сте какво би казал основателят на болницата д-р Трейман и другите дарители, които са давали мило и драго за нея, ако могат да видят сегашната ситуация?
-Дарители е имало, има и сега. Пример е Ротари клуб - Велико Търново, които миналата година ни предоставиха безвъзмездно скъп бронхоскоп, сега обмислят вариант да помогнат с изграждането на асансьор между двете сгради, който е много необходим.
Превратностите на съдбата са неотменими. Човек трябва да работи именно за това, за да запази доброто и хубавото, което са направили хората преди него. Какво ще кажат дарителите? Въпросът може би трябва да се зададе на тези, които бяха докарали болницата до фалит. Аз и екипът ми работим така, че да не се срамуваме от предците ни. Вярвам, че като лекари и изобщо като екип, трябва да работим така, че да имаме чиста съвест. И пред самите себе си, и пред пациентите, и пред обществото. Именно затова не спираме да полагаме усилия тази болница да я има, да се разраства. И съм оптимист, че това ще се случи.