Разруха превзема перлата в короната на туризма във Велико Търново

На 19 октомври миналата година беше обявен пореден търг за продажбата на Интерхотела във Велико Търново. В обявлението на синдика на „ИНТЕРХОТЕЛИ” АД Венцеслава Стефанова беше посочена цена от 17 996 832 лева. Купувач не се яви и така се провали поредният опит да бъде продаден емблематичния за Велико Търново обект.
Хотелът се продава, но не мога да кажа кога ще се проведе нов търг, нито да коментирам каквото и да е друго, заяви за „Кореспондент” Стефанова. Единственото, което тя каза, е, че продажба ще има едва след като бъдат уредени някои правни въпроси около имуществото.
Кой, за какво и защо спори, и за какво точно имущество става дума,  не е ясно. Фактите обаче са категорични в едно – разрухата обзема все повече и повече бившата перла в короната на туризма във Велико Търново.

Наскоро фотографът Мирян Колев беше успял да проникне в неработещия комплекс и беше заснел потресаващи кадри на мизерията вътре.

Падащи мазилки, изпотрошени мебели, стърчащи кабели, трева по терасите – това е състоянието на хотела, който по ирония на съдбата все още се кичи с престижните четири звезди в категоризацията си.

Преди дни великотърновци, живеещи в съседство на Интера, бяха заснели как сегашният му стопанин – ловешкият бизнесмен Георги Георгиев, лично ръководи операция по изнасяне и товарене на камиони на мебели и оборудване от хотела. Което за пореден път красноречиво говори, че живот в огромния обект едва ли ще има скоро.

Сагата с Интерхотела се точи повече от 20 години. От 1995 г. след приватизацията той става собственост на убития бизнесмен Илия Павлов и империята му „Мултигруп”, заедно с бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси. След убийството на Павлов, обектите тръгват надолу  в стопанисването. После хотелът преминава в ръцете на ловешкия бизнесмен Георги Георгиев и фирмата му „Генимекс ойл”. Той го придобива през фондовата борса за 4 млн. лв. от „Балкантурист елит”. Следват обещания за сериозни инвестиции и бляскаво бъдеще. Уви, хотелът постепенно започва да затъва в дългове. През 2010 година е заложен в КТБ за 19 558 300 лева. Наложени са няколко възбрани. Публичните задължения към държавата растат. През 2014 г. частен съдия изпълнител обявява публична продан и едва тогава Георгиев започва да обслужва дълговете си. Продажбата е спряна. През 2016 г. се прави втори опит за продажба от друг съдия изпълнител. Сумата е рекордна – 17 731 500 лева. Към този момент обектът е с редица тежести. Освен ипотеката в КТБ за 10 млн. лв. и наложената възбрана от банката, хотелът има милиони левове задължения към НАП и доставчици. През това време се сменя и собствеността, но реално негов стопанин остава Георги Георгиев. През 2016 г. дружеството - собственик е обявено от Съда  в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. Назначен е синдик, който до момента е сменян няколко пъти. Беше внесен и план за оздравяване, който не беше допуснат до разглеждане.
Началото на емблематичния за Велико Търново обект е в далечната 1967 г. Тогава е утвърден проектът и започва работа по терена - отчуждаване на земи, съборени са сградите и бараките наоколо Строежът продължава общо 14 години с много прекъсвания. На 17 юни 1981 г. Интерхотел „Велико Търново”, част от 12-те тогава с подобен статут, е открит официално в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Домакин е държавният глава Тодор Живков, който посреща на този ден дипломатическия корпус. Режисьорът Хачо Бояджиев подготвя грандиозна програма с участието на десетки естрадни изпълнители.
Автор на проекта за Интерхотела е известният архитект Никола Николов. В своите дневници той подробно описва всички предизвикателства и трудности по работата си около обекта. Голямата денивелация на терена, свлачищният район и идеята обектът да се впише в архитектурната панорама на В. Търново поставят на изпитание неговия професионализъм. Изпипаната в проектно-архитектурно и художествено отношение сграда и досега получава положителни отзиви от колегите му. Според някои от тях сградата носи повечето белези на брутализма, други го определят в стил критически регионализъм.
За съжаление, макар и така значим и отличителен за архитектурната теория на България, животът на хотела явно си отива, а впечатляващата сграда все повече започва да прилича на един смущаващо голям монумент.
Мила МИЛЧЕВА