Даниел Панов: Вървим в правилната посока

Най-сигурният знак, че вървим по правилния път, е, че се раждат повече деца и населението на общината се е увеличило с 2700 души, казва пред "Кореспондент" кметът на Велико Търново
Снимка: Община Велико Търново

 

-Как се промени Велико Търново през последната година – за своите жители и за гостите, които идват за туризъм или бизнес?
-Смятам, че Велико Търново се променя към по-добро и затвърждава доброто си име както в България, така и извън пределите на страната ни. В решителна фаза навлиза основният ремонт на 38 улици, тротоари и площадни пространства в Стария град. Запазихме автентичния вид на калдъръмените улички. В подножието на Царевец са преасфалтирани основни трафик улици, създаден е нов обществен паркинг.
Обновена бе Западната индустриална зона, стартира голямо благоустрояване в квартал „Чолаковци“.
Построен бе нов мост, свързващ Велико Търново с пет села, в които живеят над 3000 души.
Туризмът продължава устойчиво да расте – отчитаме над 13% ръст. Тук решаващо значение имат добрата грижа за крепостите, музейните обекти, забележителностите на Старата столица, подобряването на туристическата инфраструктурата, новите обекти – знаковата за Средновековна България крепост Трапезица, също Шишмановата баня. Културният ни календар отново бе с близо 500 събития, така ще бъде и през настоящата година.
Инвестиционният интерес става все по-голям, разкрити бяха стотици нови работни места, безработицата е минимална.
И най-важното - новородените бебета отново са над 1000, а населението на Велико Търново се е увеличило с около 2700 човека за две години. Всички тези фактор показват, че Старата столица върви по правилен път.

-Кой е най-големият общински или държавен проект, реализиран в рамките на мандата? Колко са европейските и държавни средства, усвоени миналата година?
-Най-големият проект е този за обновяването на градската среда – както в Стария град, така и в кв. „Чолаковци“. Общата му стойност достига 11 милиона лева, основната част от които са привлечени по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Разбира се, много важна бе подкрепата от държавата – отпуснати бяха още 4,8 милиона лева, за да можем да сменим 8 километра водопроводи под тези улици. Тази предшестваща проекта дейност не бе сред възможните за финансиране със средства от ЕС. И също да добавя – още 13 улици в Стария град, които останаха извън обхвата на проекта, ще бъдат ремонтирани. Регионалният министър Петя Аврамова пое ангажимент за осигуряване на необходимите средства за подмяна на водопроводите и настилките. Така цялата стара част на Велико Търново ще бъде с нова инфраструктура.


Близо 30 милиона лева са европейските средства, вложени в подобряване на облика и визията на нашия град. Държавното финансиране за градоустройствени проекти и инфраструктурни проекти на територията на общината надхвърля 12 милиона лева.

-Освен магистралите има ли други големи проекти, които очаквате да се реализират в следващите години?
-Съединяването на магистрала „Хемус“ и строителството на аутобана от Русе до Велико Търново, с продължение към Габрово и Южна България, са най-важните инфраструктурни проекти за цяла Северна България. Стратегическото местоположение на Старата столица и региона е благоприятстващ фактор за бъдещ инвеститорски бум. Затова благодаря на правителството, че осигури необходимото финансиране за строителството на АМ „Хемус“ до Велико Търново и пое ангажимент до 2023/2024 тя да бъде изцяло завършена. Уверен съм, че в този период ще бъде готова и магистралата от Русе. Ставаме още по-ясно изразена пресечна точка на два паневропейски коридора, на връзката между Европа и Азия. Всичко това предполага бъдещи значими инвестиционни проекти.

-Какво мислите за изграждането на тунел под Арбанаси?
-Смятам, че това е ненужно по няколко причини. Тунелът ще пресече няколко защитени територии, включително и исторически резерват. Кому е нужен тунел под Арбанаси? Това е популистка идея. Нека бъдем обективни – индустриалната зона на Горна Оряховица ще бъде само на 8 километра от магистрала „Хемус“. Предвидена е скоростна пътна връзка от летище Горна Оряховица до аутобана. Оттам – по „Хемус“, много бързо ще се стига и до другата магистрала. Реално, транспортният и логистичен достъп до индустриалната зона в Горна Оряховица изобщо няма да бъде засегнат, дори напротив – ще бъде оптимизиран.

-Какво се случва с проекта за Старото военно?
-Както знаете, проведохме най-големия в България международен архитектурен конкурс, който бе под мотото „Ново сърце за Стария град“. Чакаме решението и на Върховния административен съд, за да пристъпим към процедурите по осигуряването на финансиране за строителните дейности по първия етап.
А той предвижда създаване на съвременен експозиционен център, от който Велико Търново има голяма нужда. С тази сграда и градското пространство, което ще бъде създадено около нея, ще поставим началото на създаването на новия градски център. Класираният на първо място архитект ще разработи инвестиционен проект, с който общината да кандидатства за финансиране по програмата „Региони в растеж“.

-Достатъчно ли е да се направят магистралите, за да се повиши икономическата привлекателност на Велико Търново? По какъв друг начин може да се привлече и насърчи бизнеса?
-Стратегическата инфраструктура е ключов фактор, но разбира се – не е единственият. Едната цел на всички градоустройствени проекти, които реализираме, е да подобрим и условията за бизнес и инвестиции. Община Велико Търново насърчава високотехнологичните производства, администрацията съдейства по всички възможни законови начини за бързата реализация на дадено инвестиционно намерение.

-Имате ли приблизителна представа колко частни инвестиции са влезли в града/общината през мандата?
-Най-точна е статистиката за последните две години. А данните сочат, че чуждестранните инвестиции са за над 200 милиона лева. Българските вложения в производства, предприятия, търговски обекти, дълготрайни материални активи също са за около 160-180 милиона лева.

-Какви бизнес намерения има заявени в Общината? Има ли интерес към Велико Търново от фирми от високотехнологичния бизнес или с производства с голяма добавена стойност, които да задържат младите квалифицирани хора?
-Велико Търново става все по-атрактивен град за фирми от сферата на високите технологии и аутсорсинга. Наскоро гостува един от водещите български програмисти – Светлин Наков. Той бе категоричен, че имаме много силна IT общност и сме в топ 5 в тази сфера. И това се отнася както за развитието на т.нар. стартъпи, така и за подготовката на кадрите. В тази сфера Велико Търново има много голям потенциал да задържа и привлича млади хора.

-Какво още може да се направи за туризма? Може ли Общината да помогне, за да се задържат туристите по-дълго време във В. Търново?
-Без намесата на Община Велико Търново и без сътрудничеството с бизнеса няма как да имаме тези добри резултати. С екипа ми, включително и с хората от общинската агенция по туризъм „Цареград Търнов“, работим с ясна визия. А тя съчетава както грижата за съществуващото културно-историческо наследство, поддържането на паметниците на културата, така и за подобряването на инфраструктурата, създаване на нови туристически атракции, реставрация на още знакови обекти, иновациите в маркетинга също заемат важна роля.
Така че – да, Общината и може, и помага за задържането и привличането на туристите. Планирали сме нова реставрация на крепостите Царевец и Трапезица, разширяване на Мултимедийния посетителски център, като за целта ще привлечем европейско финансиране. Насърчаваме и частните инвестиции в туризма.

-Може ли Общината да помогне на ВТУ да се стабилизира и дори да повиши привлекателността на Велико Търново като университетски град?
-Общината и Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ винаги са работили в дух на добро партньорство. Имаме редица съвместни събития, насърчаваме редица проекти на младите хора в сферата на културата. Винаги сме помагали за добрата връзка между университета и бизнеса и вярвам, че това ще продължи.
И друг път съм го казвал – Велико Търново не би бил същият град без своя университет Така е от векове, защото ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е наследник на славната Търновска книжовна и художествена школа. Независимо кой е кмет и кой е ректор, тези две институции – Община и университет, трябва да работят заедно, трябва да се подкрепят и да си помагат.
Великотърновският университет, не мисля, че е нестабилен, дори напротив. Ръководството се справя умело – дълговете бяха погасени, помогна и правителството, партньорството с Общината бе разширено. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е сред първенците по прием на кандидат-студенти.
Нека не допускаме едни или други избори да влияят негативно върху най-големия извънстоличен университет и върху доброто име на Велико Търново.