Държавните чиновници дарявали процент от заплатите си за короната на княгиня Мария-Луиза

Една от големите грижи както на княз Фердинанд, застанал начело на българската държава, така и на управляващите тогава кръгове, е създаването на българска народна династия. “Трябваше известна смелост от страна на някоя княгиня, която да сподели съдбата на владетел, срещу когото враждебността на руската дипломация беше силна и се проявяваше във всички форми и с всички средства. Княгиня Мария-Луиза Бурбонска показа тази смелост и се реши да стане първа българска княгиня”, четем в биографическия очерк по случай тридесетгодишнината от царуването на Фердинанд I, издадена от Борис Касъров през  1917 г.

Княгиня Мария-Луиза е родена в Рим на 5 януари 1870 г. Тя е най-голямото от децата на Роберт Бурбонски Пармски херцог и Мария-Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. И двамата са правнуци на Людвиг ХIV. Младата принцеса изгубила майка си на 12-годишна възраст и поела от този момент грижите да отгледа и възпита своите по-малки братя и сестри, подпомагана по-късно от Браганската княгиня, втора съпруга на Пармския херцог.

Когато й се предлага да встъпи в брак с българския княз, тя приема, като поставя условието децата й да бъдат от католическо вероизповедание. Това се желае и от цялото й семейство, възпитано в строг католически дух. Но член 38 от приетата в нашия град Търновска конституция, напротив, изисква престолонаследникът да бъде православен. Този член гласи: “Българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен православната. Само първият избран български княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея”.

Княгиня Мария-Луиза получава уверение, че нейното желание ще се изпълни и на 8 април 1893 г. се сключва бракът й с княз Фердинанд I във вилата Пианоре в Тоскана, близо до Виареджо, Италия. Параходът “Амфитрит” отнася младоженците в Палермо, Неапол и Малта и след месец новата българска княгиня стъпва на българска земя в Свищов.

От 3 до 17 май 1893 г. в нашия град в сградата на възрожденското читалище “Надежда” се свиква Четвъртото Велико народно събрание, чиято основна цел е да узакони първата династическа сватба като гласува първите изменения в Търновската конституция, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева. Нашите съграждани очакват пристигането на княжеската двойка с голям интерес и нетърпение. Общинското ръководство се подготвя подобаващо в очакване на голямото събитие. В “Стенографическите протоколи на IV Велико народно събрание в Търново” е предадена тържествената атмосфера в старопрестолния град. “В 11 часа, всички представители се събраха в заседателната зала и дадоха клетва по предвидената в конституцията форма.

Тържественното откриване стана по следующата програма:

В 11 ч. преди обед 21 топовни гърмежи възвестиха тръгването на Негово Царско Височество Господаря от Княжеската резиденция.

По пладне Негово Царско Височество Господарят, придружен от Нейно Царско Височество Княгинята, пристигнаха в Народното събрание.

Военната и гражданска свита предшествуваха по пътя Техни Царски Височества.

Лейб-Гвардейский Ескадрон вървеше непосредствено пред и зад каляската на Техни Царски Височества.

Началникът на Гарнизона и Командира на Лейбгвардейския Ескадрон на коне придружаваха от десно и от лево Княжеската Каляска.

Войските от Гарнизона със знамена бяха разставени в шпалир от края на града до Народното Събрание.

Министерский съвет посрещна Негово Царско Височество Господаря при входа в залата на Събранието.

Негово Царско Височество Господарят влезе в залата на Събранието предшествуван от Военната и гражданската Си свита.

Негово Царско Височество Господарят всред шумни ръкопляскания и викове “урра” се въскачи на Трона, а Нейно Царско Височество Княгинята се въскачи отдясно на определеното за Нея място.

Министерский съвет се нареди отдесно на Трона, а Военната и Гражданска свита “отлево.”

В тронното си слово Фердинанд I се обръща към народните представители с думите: “В началото на тая година се извърши един държавен акт ­ задомяването на Българския господар ­ чрез който като се създава една народна династия, осигурява се страната Ни от разни случайности, толкова гибелни за младите държави. Всеобщата радост, с която любимия Ми народ посрещна това събитие и поздравленията и благопожеланията, които изказа, на Мен и на Моята Августейша съпруга, Ни дълбоко трогнаха и днес пред лицето на неговите представители Ние му изказваме нашата искрена благодарност.”

На 17 май 1893 г. IV Велико народно събрание е закрито лично от княз Фердинанд I. Изменени са общо 13 члена, но най-значимо е допълнението на чл. 38, което дава възможност на българския престолонаследник да принадлежи към друго християнско изповедание, а не само към православното. Така се улеснява създаването на българска царстваща династия и положението на княз Фердинанд I на българския престол се стабилизира.

По повод първата династическа сватба на Третото царство, българското общество е в еуфория. Министър-председател на България по това време е нашият съгражданин Стефан Стамболов. Неговата съпруга Поликсена подема инициативата за събиране на средства за направа на корона на княгинята ­ един от символите на монархическата власт. На помощ й се притичат женските благотворителни дружества от цяла България, които организират кампания по събиране на средства. Накрая и държавните чиновници решават да дарят по 4 % от месечната си заплата за подаръка. Събрана е огромна за времето си сума (равна на сумата, с която по-късно е построен паметникът на царя Освободител). Короната е с бели, зелени и червени скъпоценни камъни ­ сапфири, изумруди и рубини. Може да се разглобява и така да образува различни бижута ­ гривни, огърлица, брошка. Изработена е от водеща виенска ювелирна фирма, като преписката води лично Стамболов. Короната е носена от княгиня Мария-Луиза на сватбата, а с останалите пари Княгинята построява болница „Майчин дом“ в София.

По повод сватбата на българския княз с княжески рескрипт е учреден възпоменателен медал за бракосъчетанието на Княз Фуердинанд I с Княгиня Мария-Луиза. Той има три степени ­ златен, сребърен и бронзов. Раздаван е лично от княза на генерали, офицери, министри, държавни и дворцови служители и чуждестранни дипломати. Лентата на медала е синя с две широки червени линии в краищата. Съществува и във вариант настолен медал.