Доц. Владимир Попов работи във Великотърновския университет повече от 50 години. Той е проподавателят с най-дълъг трудов стаж в цялата история на ВТУ, който продължава до днес. През 1991г. доц. Попов става първия демократично избран ректор на университета. В края на мандата става областен управтел на Ловешка област, през 1997г. е избран за председател на Общото събрание във ВТУ, а през 2013г. става първия омбудсман на университета. Бил е заместник-ректор. Като ректор става носител на награда от Френското правителство- офицер на „Академична палма” за създаването на Френски културен център във ВТУ и развиване на академичните връзки с Франция. Носител е и на орден „Кирил и Методий“ II степен, на всички награди от Великотърновския университет и множество отличия от БАН.
Какво загуби ВТУ след 1989г.?
Загуби много работи! Бяхме един от най-големите университети. Първият университет извън столицата, който беше приоритет за държавата. Сега държавата има по-негативно отношение към нас. Публична тайна е, че акредитацията на университетите не е обективна, тя е нагласена. Аз съм се занимавал с този въпрос и като ректор. Бях поканен с още ректори от България да участваме на Национална конференция в Чикаго. Там видях как става акредитацията на университетите. При тях е обективна, а при нас е субективна. При нас никой не се интересува дали има учебен процес и какво му е качеството. Комисиите правят оценките по поръчка. Скоро беше въведен нов показател- реализация на студентите. Това е много фалшив показател, защото в България никой не го назначават по знанията, а по връзките, които има. По данни на ЮНЕСКО през 1982г. висшето образование в България беше на 4-то място в Европа.
Как се отразява на качеството на образование липсата на какъвто и да било подбор при кандидатите?
Много лошо! Практиката ме е довела до едно убеждение. Българите не обичат интелигенцията от Възраждането до момента. Напоследък искат детето им да има диплома за висше образование, но не и да научат нещо. Мнозинството от студентите са дошли за диплома, но не и за учение. По-рано това беше недопустимо! В последните ми преподавателски години аз бях ужасен. Пишех четворки, които преди години си бяха живи двойки..
Как виждате университета след още 50 години?
Аз мисля, че България след 50 години няма да я има в тази географска област на Европа. По план тя трябва да бъде реконструирана. Университетът едва ли ще просъществува още 50 години. Той в момента е неудобен на властимащите и неглежиран от тях. Ръководството води борба, дано да се промени доктрината към образованието, в момента държавата се занимава с други неща.
Какъв е планът на Великите сили за България?
- В момента ние сме протекторат- територия, в която се господства. Тук ще бъде Свободна зона...
Защо има толкова голяма носталгия по Тодор Живков?
- Защото животът беше по-нормален. Хората имаха повече права и по-голямо самочувствие. Имаше 8-часов работен ден във всички сфери. А сега при частниците се работи по 12 часа и то седем дни в седмицата. Всеки имаше право на почивка, вземаше си карта и заминаваше на море или на балкан. Всеки имаше трудово-правни преивилегии, които в момента липсват. Никой не плащаше ДДС, а само данък 12%. Имаше икономика, която носеше огромни печалби, които отиваха в бюджета и държавата имаше пари за всичко. Сега от оная икономика на Тодор Живков са останали 6-7%. Сега има само търговия, производство не трябва да има, защото в нашата територия трябва да се реализира излишното производство на други държави. Селското стопанство беше в разцвет. ТКЗС-тата не трябваше да се разбиват, а да се преобразуват в акционерни дружества.
Михаил МИХАЛЕВ