Град в града е бил Радиозаводът във Велико Търново

Между 4- и 6000 великотърновци са работили в най-добрите години на Радиозавода в старата столица. Истински град в града е било предприятието, в което почти всяко семейство от града и региона е имало свой работник или служител.

Сега от завода не е останало нищо, имотите му са разделени, продадени или отдадени под наем. Нищо не напомня за времето на славата  му от преди десетилетия. Цяла България знаеше и търсеше с връзки култовите телевизори „Велико Търново”, произвеждани тук. Български и чужди видни дъжавници, хора на изкуството и делегации са посещавали Комбината за радиотехническа апаратура, чиято продукция стига до почти всички краища на света.

Да се възродят спомените на това структуроопределящо предприятие във Велико Търново и региона - с тази нелека задача се заели преди време фотографът Мирослав Цветанов, директорът и заместник-директорът на Регионална библиотека „П. Р. Славейков” доц. Калина Иванова и д-р Иван Александров. Така се родила идеята за фотоизложба, която беше открита като едно от събитията  в изложението „Фоайе на книгата с автограф”, провеждащо се от 2 до 23 април в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”. Наред с фотосите, проследяващи историята на завода, в залите бяха показани и ретро радиоапарати, сред които и първият приемник на КРТА.
Изложбата проследява събития, свързани със завода, в периода 1960-1984 година.
Идеята възникна още през миналата година, когато с доц. Иванова и д-р Александров от Библиотеката решихме, че трябва да запазим остатъците от огромния архив на това предприятие, разказа фотографът Мирослав Цветанов.

27 табла с фотоси представят много малка част от архива, който съдържа над 1000 кадъра. С помощта на колекционера Богомил Велчев посетителите могат да видят и близо 20 радиоапарати, които онагледяват историята на завода, сред които юбилейни екземпляри и първият апарат, произведен в стария радиозавод през 1963 година.
Няколко основни сюжета има в изложбата. Единият е посветен на известни личности, които са посещавали Радиозавода. Сред тях са бившите първи партийни и държавни ръководители Тодор Живков и Пенчо Кубадински, министри, делегации от бившия СССР и др.,

кинозвезди,

естрадни изпълнители и др. Другият аспект е посветен на хора, работили в завода,

на трудовата атмосфера, битовата дейност и т. н.
Част от фотосите представят и специалното производство в завода, посветено главно на задоволяване на нуждите на Варшавския договор за електронно оборудване – радиостанции, локатори и др. съоръжения за военна техника.
Обърнато е внимание и на едно значимо събитие в производството на телевизионни приемници в България – цветния телевизор „Велико Търново - 84”.

Телевизорът, който навремето беше престижна част от всяко домакинство, е произведен в серия от над 1 милион бройки.
Снимките за изложбата са били открити миналата година в административната сграда на Радиозавода. Част от тях са били надлежно съхранени в албуми, други са били разпилени по пода в безобразно състояние – съсипани от хора, които са търсили нещо ценно в постройката.
С тези фотографии успяхме да съхраним една важна част от историята на града, та дори и на държавата, подчерта Цветанов.
След изложбата, снимките ще останат на съхранение в Регионалната библиотека. Те ще послужат и за реализацията на една по-мащабна идея – с помощта на Държавния архив да бъде направен документален филм, който да покаже не само документални кадри, но и да включва разкази на хора, свързани с предприятието – работници, ръководители и др. Освен за мащаба на производството, те ще разкажат и за чисто човешката страна на нещата – как един огромен колектив от 4-6 000 човека са работили на едно и също място. По днешните стандарти  трудно можем да си представим подобно нещо, посочи Мирослав Цветанов. През онези години Радиозаводът е бил огромна структура. Освен различните видове производства, той е осигурявал на заетите и една завидна социална база – лекарски кабинети, детска градина, магазини, огромна столова база и т. н.

Изложбата ще остане в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ до 20 май.

Историята...
Заводът за малки радиоприемници е създаден във Велико Търново на 6 май 1960 година. Първите 34 ентусиасти полагат основите на радиопроизводството в града. През 1961 година започва строителството на основните цехове. Началото е поставено с производството на приемниците „Комсомолец”, „Чайка” и „Прогрес”.

Първият износ на 420 радиоприемници е реализиран през 1962 година в Гърция.
На 21 април 1963 година заводът е открит. От 1960 до 1965 година са произведени 314 882 радиоприемници.
Развитието на битовата електроника налага изграждането на нов завод. Проектиран от Ленинградския институт, той е плод на българо-съветската дружба. Строителството започва на 25 март 1967 година. Заводът за телевизори и радиоприемници се състои от няколко цеха. Година по-рано се създава База за развитие и внедряване, която разгръща богата дейност.
През седмата петилетка се обновява номенклатурата, радиоприемниците са изградени на модулен принцип с транзисторни и интегрални схеми. Продукцията се изнася за Унгария, Чехословакия, Куба, ФРГ, Англия, Канада, Нигерия, Мароко, Алжир и други страни.
През месец септември 1970 година е произведен 1-милионният радиоприемник. До края на 1978 г. са произведени 2 076 871 радиоприемници от 80 вида. През 1978-79 година е усвоена високотехнологичната ХАЙ – ФИ апаратура.

Първият черно-бял тв приемник „Мизия” е произведен през 1975 г.

До края на 1978 г. са направени 111 991 телевизонни приемници от пет вида – „Мизия”, „София -11”, „София – 21” и други.
Комбинатът за радиотехническа апаратура е създаден на 1 юни 1979 г. за разработка, внедряване и пласмент на радио и телевизионна апаратура. През 1980 г. започва цялостна реконструкция  и модернизация на производствените мощности. През осмата петилетка предприятието става структуроопределящо за икономиката на Велико Търново.
Институтът за радиотехническа апаратура е създаден на 5 юни 1979 година и извършва научно-изследователска и внедрителска дейност в няколко направления. В него работят научни сътрудници, а през осмата петилетка са разработени 39 нови изделия и 35 нови технологии.
През декември 1981 г. е създаден Заводът за инструментална екипировка и нестандартно оборудване.

В рамките на комбината има всичко необходимо за заетите в него – магазини, фризьорски салон, детска градина, лекарски и зъболекарски кабинети и др.
Колективите развиват художествена самодейност, паметни са банкетите на различните структури, организирани за празниците.

Години наред Радиозаводът е като туптящото сърце на Велико Търново. Промените след 10 ноември 1989 година и последвалите икономически промени в страната обаче не подминаха и това голямо и мощно предприятие, от което сега има останали само снимки и спомени.
Мила МИЛЧЕВА