Месец април е знаков за Велико Търново. През април 1835 г. жестоко потушават Велчовата завера, а свидни жертви са видни търновци, дали живота си за свободна българска държава. В тяхна памет е изграден един от емблематичните паметни знаци в старата столица – Паметникът на обесените. Интересната история за неговото построяване разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Паметникът се изгражда 5 години след Руско-турската освободителна война. Посветен е на Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Кънчо Йовев, Петър Петков, Станьо Петков, Петър Тодоров, Гаврил Велков, Станьо Тодоров, Рачо Генков, Цанко Хр. Дюстабанов, Иванчо Поппетков обесените през 1876 г. участници в Априлското въстание. Това е един от първите следосвобожденски художествено и архитектурно издържани паметници у нас. Идеята е на женското благотворително дружество “Радост” в града. Автор на паметника е италианският архитект Джовани Мусути, работещ по това време в старата столица. Изграден е от правоъгълни блокове дялан камък в пирамидална форма, завършва със стилизиран каменен християнски кръст, с изписани имената на априлци и надпис на челото “В памет на погиналите за българската свобода поборници мъченици въздигнат от признателното поколение в 1883 година от р. Хр.”. Първоначално е ограден с красива метална ажурна ограда, с двойна врата откъм главната улица. Засадени са декоративни дръвчета, край подхода има малки цветни площи.
При голяма тържественост, с участието на почти цялото гражданство на В. Търново, е организирано официалното откриване на 25 юни 1884 г. От този ден почти всички обществени, политически, културни и спортни прояви са свързани с паметния знак. Той се превръща в обединителен център на живота в старопрестолния град.
Инициаторът женското благотворително дружество “Радост”, е основният организатор и на различни тържества, свързани с паметния знак. Заедно с Дружеството на запасните подофицери във В. Търново организират всяка година в неделята след празника на Кирил и Методий пред Паметника на обесените тържество, посветено на обесените въстаници от четата на Поп Харитон и Бачо Киро. На всяко честване задължително присъстват учениците от всички училища в града, възпитават се в патриотизъм и признателност към подвига на априлци. Търновското подофицерско дружество “Царевец” също провежда своето годишно тържество всяка година на този ден.
Пред паметника се връчват ордени, освещават се знамена, четат се затрогващи слова на различни политически и обществени дейци.
На страниците на Общински вестник “В. Търново” от 1936 г. е отбелязано подробно честването на 60-годишнината от Априлската епопея. На 7 юни паметникът е обсипан от цветя и венци, поднесени от представителни групи от всяко търновско училище, части на Търновския военен гарнизон, представители на благотворително женско дружество “Радост”, на различни други обществени и спортни организации. В присъствието и на събралото се множество граждани се отслужва заупокойна молитва. Вълнуващи слова произнасят председателят на подофицерското благотворително дружество д-р Н. Захариев, началникът на 8-а дивизия ген. Владимир Даскалов, началникът на гарнизона полк. Стефанов, кметът на града Тодор Фъртунов, както и председателката на женското благотворително дружество “Радост” Смарайди Топузанова. На тържеството присъства като скъп гост и внукът на Бачо Киро, който, трогнат до сълзи, благодари на търновци за засвидетелстваното уважение и признателност към подвига на участниците в Априлското въстание.
В държавен архив В. Търново се съхраняват документи и снимки, свидетелстващи за големия празник пред паметника на 14 юни 1942 г. Тогава се навършват 66 г. от обесването на въстаниците от Първи революционен окръг в епичното въстание. Инициатор отново е женското благотворително дружество “Радост”, което заедно с Дружеството на запасните подофицери “Царевец” приобщават към тържеството и “Обществото на кавалерите на ордена “За храброст” във връзка с предстоящото освещаване знамето на търновския клон. На 13 юни полк. Георги Симеонов зам.-председател на Върховното управление на “Обществото на кавалерите на ордена “За храброст” донася от София в Търново знамето на Търновската организация. Вечерта, предвождани от Военния оркестър към Паметника на обесените в стройни редици се отправят представители на 18-и пехотен Етърски полк заедно с представителите на дружеството на кавалерите на ордена “За храброст”. Присъства и представителна ученическа група, членовете на различните обществено-политически, благотворителни, спортни и туристически дружества, които заедно с многобройното събрало се търновско гражданство присъстват на заупокойната молитва в памет на загиналите. Впечатляващо е словото на митрополит Софроний, посветено на храбростта и героизма на поборниците.
Пред Паметника се освещава знамето на Търновската организация в присъствието на дружествата на кавалерите на ордена “За храброст” от различни градове Севлиево, Г. Оряховица, Габрово, Дряново и др. Паметен остава и тържественият парад, на който великотърновското дружество на “Обществото на кавалерите на ордена “За храброст” дефилират с току-що осветеното си знаме, заедно със знамената и представителите на другите сродни организации от страната. Великотърновското колоездачно дружество, както и ТД “Трапезица”, основано през 1902 г., са инициатори на редица тържества. В подножието на паметника през 20-те и 30-те години на миналия век всяка пролет се открива колоездачният сезон в присъствието на многобройна публика и тържеството започва с поднасяне на цветя и отдаване на почит към подвига на априлци.
През 1925 г. пред паметния знак е свикан събор на Младежката организация на Демократическия сговор от Търновски окръг.