Калинба вдъхновителят

Близо 40 000 последователи от различни възрасти увлече с идеите си за здравословен начин на живот великотърновецът Калин Василев

Едва ли има журналист във Велико Търново, който да не е правил интервю с Калин Василев – Калинба. Оказвам се сред малцината, които все още не са задавали въпроси на създателя на Tarnovo Runs. Отдавна планувам този разговор и старателно се готвя с въпросите си. Калин пристига на срещата ни с точност до минутата и още докато паркира колелото си, разговорът потръгва. Предварително подготвените въпроси така си остават на листа пред мен, защото се заговаряме, все едно се познаваме от години, а темите, които обсъждаме, преливат една в друга. Без напрежение, естествено и неусетно, попадам под влиянието на позитивната енергия на Калин. И още в началото на разговора ни вече знам, че никак, ама никак не е случайно, че този синеок и усмихнат мъж  е увлякъл с идеите си близо 40 000 човека през последните години.

Спортното синьо яке, туристическите обувки и непретенциозното колело са фасадата на личност с високо ниво на образование.

Д-р Калин Василев е възпитаник на Природо-математическа гимназия „Васил Друмев” във Велико Търново. Заминава за Щатите  по разменна програма. Усилено учи английски, успешно полага изпитите и кандидатства в няколко университета. Приемат го в университета в Гетисбърг, Пенсилвания със специалност биология и химия, като висшето училище му дава 95 % стипендия. Справя се повече от добре и получава покана да продължи кариерата си в САЩ и да защити докторантура. В Carnegie Mellon University се посвещава на генното инженерство. Посвещава 6 години на разработването на нови технологии за биосензорите – комуникация на клетките. Отделя голямо внимание на клетките в човещкото тяло, които по естествен начин мутират, за да създадат антителата в организма.

Защитава докторантура и този път е поканен да специализира в университета Кеймбридж в Англия.

От малки аз и сестра ми бяхме възпитани от нашите родители да бъдем старателни в ученето и това определено ми помогна по-нататък в живота, казва Калин Василев. Определя баща си като пробивен, а майка си като артистична. И двамата искали децата им да са образовани, пращали ги на уроци по химия, математика, биология, участвали в олимпиади и състезания.

Откакто се помня, съм независим – душевно, мисловно, чисто материално. От малък не съм се вписвал в норми и канони. През студентските си години запазих тази независимост, като сам се издържах. Семейството ми помагаше, със стипендиите и допълнителна работа успявах да си осигуря тази свобода, връща се към студентските си години Калин.

Казва, че свободният дух е подсъзнателен приоритет, който следва през целия си живот. То не е като да си мислиш, ето, аз трябва да бъда независим. То ми идва отвътре, това е нагласата ми на ума, посочва докторът по генно инженерство.

А дали точно тази наука не противоречи на цялостната му представа за здравословен и природосъобразен начин на живот? Не цели ли генното инженерство точно това – да обърка природата, да я промени?

Добър въпрос е това, казва Калин Василев и подчертава, че това е наука като  всяка друга - можеш да я изучаваш и с нея да постигаш добри неща, но може и да се използва за други, не толкова добри цели. Генното инженерство ми даде познания за структурата на живота, на организмите, това е набор от много полезни знания. За съжаление, за генното инженерство се знае като че ли повече откъм шоковите разкрития като клониране и други, а то има много постижения, които са полезни за човечеството, казва Калин.

Кембридж, лелеяният от толкова български деца и младежи университет, е мястото, за което Калин разказва с вълнение и до сега. Градът и университетът са много красиви. Вчера гледах картата и си дадох сметка за пореден път какво вълнуващо и уникално място е, разказва Калин. Първоначално местенето в Англия не било от най-приятните му преживявания. Бюрократични и битови проблеми направили първите шест месеца от престоя му почти кошмарни, но се справил. След като се подредили нещата и се потопил в науката, осъзнал за каква традиция става дума, все пак това е университет от XII век, едно от най-престижните висши училища в света.

В английския университет Калин две години работи усилено,  забелязан е отново от своите преподаватели и получава финансиране за своите проекти. Един от тях е  сензор за наблюдаване на синаптични невронни връзки.

На пръв поглед всичко е наред и пред младежа се открива бляскава научна кариера и живот с високи стандарти по целия свят. Работата му с биотехнологии му открива пътища в корпоративната сфера и работа с престижни световни компании.

Имаше период от престоя ми в чужбина, когато бях започнал да следвам нормите – да се държиш по определен начин, който се очаква от теб, да ходиш на бизнес срещи, да правиш бизнесконтакти,  да играеш роля, да се подмажеш, въобще костюмарски истории... Всичко това е супер, ако усещаш, че това е твоето нещо. Но години, преди да се прибера в България, аз усещах, че това НЕ Е моето нещо. Никога не съм се страхувал да задам сам на себе си въпроса дали съм щастлив от това, което правя.  За съжаление, много хора не го правят и прекарват целия си живот против себе си, спазвайки норми и правила, разсъждава Калин Василев. 

И така, след две години в престижния Кембридж той си дава ваканция и си идва в България. Тук го води не само желанието да си почине, а и заради усещането за дом, за семейство, което никога не го е напускало.

6 месеца, предвидени за престой в България обаче, стават много, много по-дълги. Със спестените около 5-6 000 долара той пътува из цялата страна, посещава различни прекрасни кътчета, среща се с много хора. Още докато е в чужбина, великотърновецът започнал да инвестира време и усилия в грижа за здравето си. Започнал да  спортува активно, да се занимава с йога, наблегнал на здравословното хранене, постепенно изключил животинските продукти от менюто си. Постепенно осъзнавах, че независимо колко гениална е генетиката и развитието на медицината всъщност, най-важна е всекидневната превенция за здравето ни, казва Калин Василев.

И така, през шестте месеца в България, той намерил много сродни души в тези негови разбирания – организатори на спортни събития, на клубове за здраве, на семинари. Зарадвал го фактът, че нещата в страната се променят за добро. Казва, че това именно е било времето, когато е имал възможност да се обърне към себе си. Ако работиш от сутрин до вечер и се прибираш смазан, това няма как да се случи, казва Калин.

Постепенно той стигнал до идеята да започне да организира различни инициативи в родния си град Велико Търново и да създаде организацията Tarnovo Runs.

На първото събитие, което обявил във Фейсбук, не дошъл никой. После имало още поне 30 такива обяви, но отново – никакъв отзвук. Докато на едно бягане, което искал да организира на еко стадиона на Пишмана, случайно дошло момиченце с баба си. Габи, която вече е тийнейджърка, всъщност се оказала и първият участник в негово събитие.

После организирал тренировка на лостовете в парк „Дружба”, на която се появили две момичета, прочели неговия пост в социалната мрежа. 4-5 души се събрали на последващ курс по йога, горе-долу толкова били и участниците в първия поход, като двамата били Калин и приятелката му.

Не се отказал, продължил. От човек на човек, събитията започнали да добиват популярност. Участниците станали 5-6, после десетина, двайсет, петдесет... За да се стигне до там, че за последните години Калин Василев да увлече с идеите си близо 40 000 човека. Поне по две са събитията седмично, а в тях вземат участие хора от най-ранна детска възраст до пенсионери.

Питам го дали се определя като лидер и какво е усещането да „заразиш” с идеите си толкова много хора?

Моята цел никога не  е била да водя хората на каишка. Това за мен е грешната представа за лидер. Аз не съм шеф на никого. Случвало ми се е институции или други представители на организации да ми казват: „Доведи тук твоите хора!”. Казвам: „Аз нямам  мои хора, те са индивидуалисти, не са маса. Аз просто им отварям вратата, но дали ще прекрачат прага, решават сами, не ги вкарвам като стадо в кошара”, казва Калин Василев.

Мечтата му е да покаже на хората  посоката, а те сами да изберат накъде да тръгнат. В този смисъл приема Tarnovo Runs като академия.  Например някой, който никога не е ходил в планините, тръгне с нас, завършва академията, после поема сам, намира си последователи, сподвижници, приятели, посочва великотърновецът.

За него мотивиращият фактор да продължава е именно този, че събира край себе си независими хора, които имат свободата да избират своя начин на живот.

Обсъждаме с Калин Василев и темата за доброволчеството. Въпреки че през последните години все повече се говори за този принцип на служба в полза на обществото, доброволчеството все още прохожда у нас, за разлика от западните страни, където това е традиция, казва той. Но определено има подем и това е радостно.

Радвам се, че във Велико Търново вече има няколко организации, които работят на доброволческия принцип, приобщават хората към различни каузи и това е дело на млади и амбициозни хора, посочва Василев.

Обикновено описват създателя на Tarnovo Runs като вдъхновител, позитивен, зареждащ човек. На пръв поглед изглежда, че нещата му се случват лесно, но признава, че е имало моменти, когато е бил на ръба да се откаже от всичко. Най-трудно ми беше в периода 2016-2017. Вече бяха минали три години след връщането ми в България, финансово бях тотално изцеден, нямаше никави дарения, нямах спестявания, екипът ни от хора се пръсна. И други такива периоди е имало. В такива моменти обаче винаги се обръщам отново навътре към себе си. Много хора ме окуражаваха с думите „Не се отказвай!”, „Ние сме до теб!, „Продължавай!”, но ако не намериш увереност и сили в самия себе си, нищо не се получава, казва Калин Василев. И разказва, че предпочита да го наричат с прякора му Калинба, който му дала неговата най-добра приятелка в Америка. Тя била мексиканка – цветно и жизнерадостно момиче, което  започнало да го нарича така и всички приели това за името му. Никой не се обръщал към него с Калин. Така заобичал прякора си, че като се върнал в България му било криво, че никой не го знае. Но го подхвърлил в едно-две интервюта и той пак добил популярност.

Калин Василев – Калинба, признава, че има планове за развитие на организацията за години напред. Колкото повече събития имаме, толкова повече дарения ще постъпват, а те са основният ни източник на финансиране. Ние не сме организация или програма с програмен период, с разчет на бюджета, обяснява той. Екипът му не пише проекти, защото след няколко неуспешни опита се убедили, че това не е тяхното нещо. Свободното финансиране с дарения има своите плюсове и минуси, но определено дава свобода и е истински барометър дали инициативите са полезни за хората, обяснява Калинба.

Сега той подготвя следващите събития на Tarnovo Runs – от средата на юни започва традиционната седмица на йога, плановете включват облагородяване на няколко екопътеки, провеждането на походи в Балкана, велосъбития...

В цялата тази натовареност Калин Василев не губи своята позитивна нагласа за живота. Признава, че малко неща могат да го изкарат от равновесие – хвърляне на боклуци, лоша дума, агресивно поведение. В 9 от 10 случаи, когато нещо ме дразни, успявам да намеря подход към човека и да му обясня, но понякога не успявам да се сдържа, с усмивка признава той.

Радват го признанията на хората, че са се променили след участията си в негови събития, че в живота им са настъпили позитивни неща. Мечтае за семейство, деца и да вижда повече щастливи и усмихнати хора около себе си. Мечтае още великотърновци да станат по-услужливи, отдадени на родния си град, инициативни... Мечтае хората да са здрави и позитивни. Да си помагат и да са добри...

Мила МИЛЧЕВА