Къща на министри и търговци е оставена да се срине под тежестта на времето

Макар и опакована, за да не плаши с вида си хилядите туристи на Царевец, старата къща на ул. „Иван Вазов” 37, която оформя ансамбъла на площада, заслужава по-добра съдба. 7 години тя чака актуалните собственици да я ремонтират и заявят инвестиционните си намерения. Те пък чакат да се събори от само себе си.
От 2012 г., месец след откриването на обновения площад, винили скриват поразиите на времето и нехайството на редица стопани. От същата година къщата е собственост на фирма „Деа” ЕООД – В. Търново с постановление на частния съдебен изпълнител Виктор Георгиев. Купена е за 132 250 лв., а предишният недобросъвестен собственик е строителната фирма „Капитал инвестмънт” АД. Компанията, първоначално с великотърновска регистрация, притежаваше сградата на сегашния „Скай център”, но заради непогасени дългове от 11 млн. лева тя им бе отнета от „Първа инвестиционна банка”. Заедно с голямата сграда в центъра на Велико Търново и още други имоти, на частен съдебен изпълнител е дадена и къщата, гледаща към площад „Цар Асен I”.
През 2015 г. от фирма „Деа” заявяват, че искат да съборят въпросната къща. По неофициална информация, представят инвестиционен проект, който обаче не е одобрен. Специализирана комисия, свикана по заповед на кмета по чл. 73 от Закона за културното наследство, прави оглед на място през 2016 г. и издава предписание за заснемане на сградата, което да се представи пред Министерството на културата. Тази комисия само констатира видното и с просто око преди опаковането на къщата - нарушен е главният покривен корниз и много локални елементи, комините ги няма, покривът е обрушен, с течове, а водата влиза право в къщата. Липсва балкона от ковано желязо, така характерен за сградите по главната улица на Велико Търново. До втория етаж обследващите не могли да стигнат, защото стълбата към него била разрушена. Въпреки това комисията прави заключения, че къщата не е в аварийно състояние и с ремонт може да бъде спасена. Предписанията са да се прекрати незабавно достъпът, да се извърши аварийно обезопасяване и обрушване на изпадащите части. А покривът да се оправи.
Протоколът е изпратен на собствениците и на всички страни, участвали в комисията. До 22 юни 2016 г. не са предприети никакви действия, а Общината пуска предупредително писмо. До ден-днешен от фирма „Деа” не само не са пипнали нищо по сградата, но и мълчат за намеренията си. Но каквото и да правят, инвестиционният проект трябва да бъде съобразен с околната архитектурна среда и задължително да се използват традиционни материали. Допуска се частични изменения на плановата схема, както и известна свобода за вътрешното оформление, но обемът на сградата трябва да бъде запазен.
А някога къщата била с достолепен вид и ненапразно е обявена за архитектурна ценност. Изпълнена в стил модерн по европейски образец, тя съчетавала елементи и от националната ни архитектурна традиция. Двуетажна, с лице към площада пред Царевец, тя била с богат мазилков детайл от пиластри и пана под и над прозорците и корниза. Основите и стените на първия етаж са каменни, а вторият етаж е изграден с тухли. Красив метален балкон допълвал фасадата.
Малко се знае за тази стара къща, както е на път да изчезне паметта за още много рушащи се сгради в старата столица. За нейната история си спомни единствено някогашната учителка Олга Цанкова. На свой ред я научила от баща си, който бил бирник във Велико Търново и знаел историята на всяка къща и обитателите й.
Строена още преди Освобождението, първо била дадена като зестра на някаква кокона от Арбанаси. От нея я купува Панайот Славков (1846 – 1925) – аптекар, кмет на Търново през 1893 г., министър на правосъдието и първи министър на земеделието. Той от своя страна я продава на богатите търговци братя Киселови, които търгували чак до Виена с оцет, та оттам идва и фамилията им. Според слухове, през 50-те години на XX век в тази къща била намерена мъртва балерината от Музикалния театър в София Хени Даваджиева. За нея пък търновци шушукали, че била незаконна дъщеря на цар Борис III, защото много приличала на него. Слуховете се подхранвали от факта, че майка й била телефонистка в царския дворец.
Ана Райковска