Купата на БФС остана завинаги във витрината на „Етър”

Преди години основните футболни купи в България бяха преходни. Получава шампионът купа, а на следващата година, ако не дублира титлата, я дава на новия шампион. Така стана и с „Етър” през шампионската 1991 г. Но през същата тази година „виолетовите” футболисти спечелиха купа от национален турнир, която остана завинаги в тяхната витрина с трофеите. Това е Купата на Българския футболен съюз, защото той се проведе само през един сезон – 1990-1991 г.
Идеята на футболната ни централа за този турнир беше той да замени популярния в продължение на повече от 40 години турнир за Купата на Съветската армия. Но новият турнир за Купата на БФС не предизвика голям интерес сред футболните отбори в страната, защото 10 години преди това, през сезон 1980-1981 г., стартира турнирът, който продължава и до днес, а преди това странно защо го е нямало – турнирът за Купата на България.
Но така или иначе през есента на 1990 г. започват срещите от новия турнир за Купата на БФС, в който се включват всички елитни и втородивизионни у нас отбори. Още в първия кръг жребият отрежда на „Етър” да се противопостави на столичния „гранд” ЦСКА. Срещата се играе на 11 ноември на стадион „Ивайло” и в нея „виолетовите” разбиват „армейците” с класическото 3:0. Два от головете вкарва голмайсторът на отбора Бончо Генчев, а третият бележи Адриян Гайдарски. Във втория мач, на 12 декември, „Етър” отново е домакин, този път срещу отбора на „Велбъжд” (Кюстендил). Тогава той е подкрепян финансово от застрахователната компания „ВИС-2” и е сред водещите в „А” футболната ни група. Това изобщо не смущава „етърци” и те го разгромяват с 6:1. Бончо Генчев отново вкарва два гола, толково бележи и дошлият през лятото на същата година украински нападател Игор Кислов, а по един път сред голмайсторите се записват Адриян Гайдарски и Илиян Киряков. Срещите продължават и през пролетта на следващата 1991 г., когато на 6 март, отново на стадион „Ивайло”, „Етър” побеждава с 2:0 „Славия” (голове на Илиян Киряков и Александър Александров) и се класира на полуфинала на турнира. Той се играе на 18 май отново във Велико Търново, а „жертвата” този път е вечният съперник „Локомотив” (Горна Оряховица). Този път „виолетовите” са по-милостиви от предишните мачове и побеждават комшиите само с един гол на Бончо Генчев. Така те се класират на финала, който е на 5 юни и се играе на неутрален терен – стадион „Хаджи Димитър” в Сливен. Съперник е отборът на „Нефтохимик” (Бургас), който по онова време е един от хитовете на първенството. Старши-треньорът на „Етър” Георги Василев не рискува и пуска в игра всички титуляри – на вратата е капитанът на отбора Николай Донев, а пред него са Пламен Проданов, Цветомир Първанов, Ангел Червенков, Адриян Гайдарски, Сашо Димов, Петьо Рашев, сменен в 78-та минута от Георги Попиванов, Георги Георгиев, Бончо Генчев, сменен в 70-та минута от Сашо Христов, Илиян Киряков и Игор Кислов. Независимо че не толкова лесно, както в предишните мачове, „Етър” побеждава с резултат 2:1 (голове на Адриян Гайдарски и Петьо Рашев) „нафтата” и става пръв носител на новоучредената Купа на Българския футболен съюз. Но на следващата година турнирът е преустановен и така „Етър” се оказва пръв и единствен носител на тази купа.

Ангел ГАНЦАРОВ