Отменят гол на „Етър” заради капитана Ринго, публиката скандира името му

Спортсменството по футболните терени за съжаление не е често явление. Много са примерите за точно обратното. Най-фрапиращият от тях може би е свързан с един от най-големите футболисти за всички времена – Диего Армандо Марадона. На 22 юни 1986 г., в четвърфинален мач с националния отбор на Англия на Световното първенство в Мексико, гениалният аржентинец вкара гол с ръка. За съжаление помощник-съдия на тази среща беше българинът Богдан Дочев, който не сигнализира главния арбитър - тунизиеца Али Бенсър, за нарушението. Това стана в 51-та минута на мача, а само три минути по-късно магьосникът Диего вкара един от най-запомнящите се голове на Световни първенства по футбол – поема топката някъде в средата на терена, прави бърз пробив в зоната на дясното крило, освобождава се по възможно най-фамозния начин от четиримата защитници на англичаните, преодолява и вратаря им Питър Шилтън и праща за втори път топката във вратата му. Целият футболен свят му ръкопляска, но неприятното чувство от неспортсменската му проява при първия гол, отбелязан с ръка, също остава. Тогава той казва „Голът на Марадона беше с глава, имаше ръка, но тя е Божията”. Едва 20 години по-късно в интервю за ВВС той си признава, че голът не е вкаран с „божията”, а с неговата ръка. Срещу него с микрофон в ръката е съперникът му от паметния мач - център-нападателят на Англия Гари Линекер, който никога в дългогодишната си кариера не е получавал дори и жълт картон. „Спокойно, Диего, аз никога не съм те винил за този гол във вратата ни. Вината е на главния съдия и помощника му”. Типично английско джентълменство.
Но колко са случаите по българските терени. Тези неща по-малко се помнят, а и сигурно те не са и много. А колкото за Велико Търново, някои от по-възрастните любители на футбола от старата столица си спомнят или поне са чували за един много показателен случай на спортсменство. През есента на 1964 г. „Етър” играе добре, трупа точки и е в челото на таблицата за временно класиране в Северната „Б” група. На 20 септември на стадион „Ивайло” гостува отборът на „Чавдар” (Бяла Слатина). „Етърци” повеждат към края на първото полувреме с гол на легендарното дясно крило Тодор Маринов-Маркуча. Влезлият в игра през второто полувреме Веско Гецов прави бърз пробив отдясно и центрира остро. В борба за топката скачат център-нападателят на „Етър” и капитан на отбора по това враме Христо Деков-Ринго и вратарят на гостите от Бяла Слатина Гергов. Последният изпуска топката и притичалият Васил Матев я праща в мрежата. Главният съдия на срещата - известният арбитър по онова враме Димитър Хайгъров от Нова Загора, категорично посочва центъра – гол! Не уважава протеста на гостите, а след мача казва: „Нито аз, нито помощниците ми забелязахме някакво нарушение. Счетох, че се касае за симулация от страна на вратаря на гостуващия отбор. Затова и признах отбелязания гол”. Но играта все пак не започва от центъра на терена, както обикновено при такива случаи. Вратарят на „Чавдар” (Бяла Слатина) е изнесен с носилка извън терена и му е оказана помощ от дежурния лекар.

Какво се бе случило – в стремежа си да отнеме топката, капитанът на „Етър” Христо Деков, без умисъл, удря с коляно вратаря на гостите в областта на дясното око и той изпуска топката.

Главният арбитър Хайгъров продължава след мача с разказа си. „Когато аз отидох при вратаря, за да го предупредя да не симулира и че евентуално мога да го изгоня от срещата, при мен дойде капитанът на „Етър” и ми заяви: „Не другарю съдия, той не симулира. Като скочих за топката, без да искам го ударих с коляно в окото и веднага почувствах, че е зле. Повикайте лекаря”. Промених решението си и отмених гола. Дълбоко съм трогнат от честната постъпка на капитана на домакините. Това може да го направи само истински спортист и човек”. Своето възхищение след въпросната среща изказват и двамата помощник-съдии Ангел Ангелов и Тодор Стоянов.
Капитанът Христо Деков трогва и своите съотборници и никой от тях не го упреква, че си е признал, заради което са отменили и гола на съотборника му Васил Матев. Напротив, те заиграват още по-вдъхновено и отбелязват още два гола. Техни автори са доблестният капитан Христо Деков-Ринго и младият Стоян Петров от дузпа. В последните минути след грешка в отбраната на „Етър”, Писарски от гостите бележи почетния гол за своя отбор. Така срещата на 20 септември през далечната 1964 г. на миналия век между отборите на „Етър” и „Чавдар” (Бяла Слатина) завършва при резултат 3:1 за домакините. След нейния край на стадиона и покрай него дълго се чуват възгласите „Ринго, Ринго, Ринго”.

Ангел ГАНЦАРОВ