Магдалена Чамурджиева с математическа точност разгадава загадките на бродерии отпреди Христа

Тайните на бродерии отпреди Христа разгадава от години учителката по информатика в ПМГ „Васил Друмев” Магдалена Чамурджиева. Участието й като реконструктор в средновековни фестивали е  семейна страст на нея и съпруга й.

Магдалена пресъздава стари домашни занаяти. Те не подлежат на търговия, а се усвояват от всяка жена или мъж и се работят вкъщи. Стоките не се продават на сергията, до един момент, когато стават и обект на търговия, вероятно след буржоазните технически революции през XIX век, когато жените спират да тъкат, да предат и си купуват готови платна и прежди, обяснява Чамурджиева.

Този път на Трапезица тя показва различни типове древни бродерии.

Преди XII век в България са характерни материите лен, коноп, много рядко памук, защото е  бил скъп, дори коприната по-често се използва от него, посочва майсторката. По думите й доста от бодовете са съществували още преди X век. Най-старата бродерия, която аз съм виждала, е от IV век. А за най-стар образец в света се счита тъкан с бродерия от погребението на Тутанкамон, от около 3000 година пр. Хр, но на мен ми прилича по-скоро на апликация, вещо обяснява учителката. 

Старите бодове, които и сега се ползват, са традиционни – тропоска, бод зад игла, за запълване на пространство кръстче. Но има и някои разлики. Много интересен например е бод байо, с който  е избродиран прочутият гоблен от Байо – бродиран плат с размери 0,5 на близо 70 метра, който изобразява събитията около Норманското нашествие в Англия от 1066 година, като сцените са в хронологичен ред. Паното е изложено в град Байо в Музея на гоблена. Конците, с които е бродирано върху гоблена, са от вълна в четири цвята – лилаво, синьо, зелено и черно. Те са полагани само от горната страна, като се прикрепвани с малки допълнителни парчета, явно с цел икономия. От там идва и името на специфичния бод, който Магдалена е усвоила.

Един от любимите й мотиви е свастиката - древният слънчев символ, който е разпространен по целия свят и е част от българската традиционна шевица. Преди нацистите да си присвоят този знак, той е натоварен с много позитивна енергия. Въртенето на елементите в противоположни посоки рисува хармонията и равновесието. Свастики има и върху тъкани, открити при разкопки в църквата „Св. „40 мъченици” във Велико Търново.

Магдалена Чамурджиева е от майсторките, които от детството си са запленени от старите занаяти.

Бях на 4-5 години, когато едната баба ме научи да плета на две куки, после другата баба ме научи да плета на една кука. После опитах да бродирам с  кръстчета, а като студентка се запалих да търся и изучавам стари техники, защото не познаваме голяма част, посочва сръчната дама и дава като пример  плетенето на дантели на совалки, което е малко познато.

Може да се каже, че познавам почти всички техники за изработка на всякакви ръкоделия, но това отнема много време. Имам един скрин, пълен със захванати модели, които някой ден ще стигнат до по-голяма реализация.

Правя го за удоволствие, не за комерсиални цели, интересно ми е да проучвам, да пробвам, казва още учителката по информатика. Тя е категорична, че нейното образование и занимание с точни науки и влечението й към плетенето и бродериите не е случайно. Напротив - в ръкоделията има страшно много математика и логика. Често ми се е налагало да обяснявам подробности  за нещо плетено, ажурно, на човек, който има проблеми с логиката и това се оказва много трудно начинание, казва Магдалена. Ако човек няма логическо мислене, той може да повтори, да изимитира нещо, но ако стигне до по-трудна ситуация, няма да знае как да продължи. Например да си обясни защо едната нишка трябва да върви отдолу, а другата – отгоре, за да не се разпадне изработеното. В този смисъл добрите математици могат да бъдат добри плетачи  и майстори на бродерии, стига да имат желание, с усмивка обяснява чаровната майсторка.

От кошницата си с вълшебства Магдалена вади и зашив с викингски бодове. Тях пък разучила по археологически находки от скандинавските страни, придружени със снимки и технически бележки на историците.  Обикновено легендарните викинги използвали тези мотиви за украса на дрехите, като ги поставяли за украса около врата, на ръкавите. Това може би не е случайно, защото и българските шевици са винаги по краищата на дрехите – пазвата, полите, ръкавите, там, където влиза и излиза енергията и имат силно защитна функция.

Сред зашивите на Магдалена е и византийски мотив на двуглав орел, бродиран със златна нишка, ватирана бродерия и немска техника, наречена тухлена бродерия.

Много атрактивна и красива е и едноцветната – черна или червена  бродерия от XI век, от времето на  Хенри VIII, която станала популярна, благодарение на втората от общо шестте  му съпруги - Катерина Арагонска, която го пренася от Испания. Този бод е наречен Холбайн, по името на придворния художник Ханс Холбайн. Бродерията е двулицева, изглежда еднакво и от опаковата, и от лицевата страна, а произходът й се крие някъде назад във вековете в Мароко.

Да изучава бродериите за Магдалена Чамурджиева е не само усвояване на различните бодове и техники, а и дълбоко познание за историята и културата на различните народи през вековете. Понякога сменям по 5-6 различни конеца и 5-6 различни материи, за да нагодя мотива, казва тя. И допълва, че на майсторките в Средновековието не им е било лесно да везат, защото тогава не е имало основа тип панама с разграфени дупчици, а са шиели директно върху плата. Въпреки, че често са неравномерни, бродериите на старите майсторки винаги са изящни, защото са изработени с любов и вдъхновение, посочва великотърновската майсторка.